Всички погледи ще бъдат приковани към Доналд Тръмп на годишната среща на върха на НАТО в Анкара тази седмица, а продължилите месеци усилия на генералният секретар Марк Рюте да спечели благоразположението на американския президент ще бъдат поставени на изпитание.
В четвъртък Тръмп отново разкритикува европейските държави от НАТО, като нарече "абсурдни" техния сравнително малък бюджет за отбрана.
Американският президент, заедно с министъра на отбраната Пийт Хегсет и държавния секретар Марко Рубио неколкократно изразиха разочарованието си от нежеланието, проявено от съюзниците на САЩ, да подкрепят Вашингтон във войната му срещу Иран.
Рюте, който някои наблюдатели определиха като "укротителя на Тръмп", ще се опита да убеди американския президент, че европейските съюзници ще изпълнят поетите ангажименти да увеличат средствата за отбрана и да повишат отбранителните си способности, но въпреки това могат да възникнат много противоречия.
Един от основните проблеми е смекчаването на продължилото месеци напрежение между Вашингтон и европейските столици, някои от които отказаха да подкрепят американската военна кампания срещу Иран, която беше започната на 28 февруари без предварително предупреждение.
По време на среща в Овалния офис Тръмп описа Рюте като "страхотен човек" и му приписа заслуги за сплотяването на трансатлантическия алианс, като същевременно не спести критиката си към съюзници като Испания, която отказа да предостави на САЩ достъпа до нейни военни бази за провеждането на военните операции в Иран.
Наскоро Хегсет определи позицията на европейските съюзници като "срамна" и обяви, че Америка ще "преразгледа цялостното си военно присъствие и разположение на силите си в Европа".
На европейския континент войната срещу Иран обаче се възприема до голяма степен като необмислена и икономически пагубна офанзива, която не попада в компетенциите на НАТО, който е основно отбранителен съюз. Освен това съюзниците се почувстваха пренебрегнати поради липсата на предупреждение или координация, когато Вашингтон започна атаката си съвместно с Израел.
Съюзните държави от НАТО в момента се надяват да изгладят противоречията с организирането на потенциална военноморска мисия, водена от Обединеното кралство и Франция и насърчавана от Рюте. Тя ще има за цел да осигури безопасно преминаване през Ормузкия проток щом бойните действия бъдат прекратени.
Много обаче губят търпение предвид протакането на преговорите между Иран и САЩ за сключването на трайно споразумение, за което някои съюзници като Германия поставят като предварително условие разполагането на миночистачи и други военни кораби в протока.
Германският министър на отбраната Борис Писториус намекна, че двата военноморски плавателни съда, които бяха изпратени в Джибути преди седмици, може да си тръгнат, ако скоро не бъде внесена яснота.
"Те няма да чакат вечно", подчерта Писториус.
Друго препятствие би могло да бъде военните способности на Европа и зависимостта на европейските съюзници от САЩ що се касае до тяхната отбрана.
Откакто Тръмп се завърна в Белия дом в началото на миналата година, Вашингтон засилва все повече натиска над Европа да увеличи разходите си за отбрана.
На миналогодишната среща на върха на НАТО в Хага всички 32 държави членки на алианса поеха ангажимент да увеличат военните си разходи от 2% до 3,5% от брутния си вътрешен продукт (БВП), като допълнителни 1,5% от БВП ще бъдат предназначени за инициативи, свързани с отбраната, за да се подобрят бързо военните способности на Европа.
Очаква се НАТО да публикува последните данни за разходите за отбрана преди началото на срещата. Това е опит да се покаже на Тръмп, че неговият постоянен натиск дава своя резултат, като същевременно европейските държави ще се стремят да докажат, че не са забравили миналогодишния си ангажимент.
Представители на военната промишленост ще пристигнат в Анкара, където ще се надпреварват да превърнат поетите обещания за военни разходи в споразумения за закупуване на ракети, дронове и друго военно оборудване и ще дадат нов тласък на превъоръжаването на Европа.
Предвид отдръпването на САЩ от някои от ангажиментите им към НАТО, възприеманата заплаха от Русия е силен стимул за европейските съюзници да увеличат разходите си за отбрана.
В Анкара бурните взаимоотношения на Тръмп с украинския президент Володимир Зеленски отново ще попаднат в светлината на прожекторите
От своя страна Зеленски, който също се очаква да присъства на срещата на върха в качеството на наблюдател, би могъл отново настойчиво да помоли за повече помощ за Киев, който наскоро постигна успехи в подкопаването на руската икономика, като нанесе удари на нефтена инфраструктура и военни обекти на Русия, намиращи се далеч от линията на фронта.
Русия обаче все още окупира близо една пета от украинската територия повече от четири години след началото на войната, а преговорите за прекратяването на конфликта с посредничеството на САЩ са до голяма степен в застой.
Срещата в Анкара ще даде възможност на европейските съюзници отново да затвърдят непоколебимата си подкрепа за опустошаваната от военни действия Украйна и да обещаят отпускането на нова военна помощ, възлизаща на милиарди евро.
Очаква се всички държави от НАТО, включително и САЩ, да определят Русия като "дългосрочна заплаха" за евро-атлантическата сигурност, като по този начин ще повторят декларацията от миналата година.
По време на събитието е възможно да се състоят изключително важни двустранни срещи между лидерите на държави.
Така италианският премиер Джорджа Мелони ще има среща с Тръмп за пръв път след като той я обвини, че на последната среща на върха на Г-7 се е "молила" за снимка с него, твърдение, което категорично беше отречено от италианската лидерка, чиито взаимоотношения с американския президент някога се определяха като особено близки.
Разговорът между полския министър-председател Доналд Туск и Зеленски също би могъл да се окаже напрегнат, след като украинският президент предизвика гневни реакции в Полша с кръщаването на военно подразделение на името на нелегални бойци от Втората световна война, отговорни за извършването на кланета над десетки хиляди поляци и евреи на територията на днешна Западна Украйна.
Въпреки противоречията Туск обеща, че Полша ще продължи да подкрепя Украйна, като подчерта, че емоциите не трябва да възпрепятстват противопоставянето на Европа срещу Русия. Това е подход, към който със сигурност много държави членки на НАТО ще прибегнат в отношенията си с Тръмп.
Всичко това ще се състои на фона на вътрешнополитически сътресения в Турция, където президентът Реджеп Тайип Ердоган отдавна беше обвиняван за репресивните си действия срещу опозицията и намаляването на защитата човешките права.
Седмици преди срещата на върха Ердоган разпореди задържането на стотици граждани, наложи пълна забрана на провеждането на демонстрации по време на събитието и ограничи достъпа до мястото на срещата за турски журналисти, работещи за независими медии.
Тръмп, който може да пристигне в Анкара на борда на новия "Боинг 747", подарен му от Катар, наскоро посочи, че именно заради Ердоган ще посети турската столица на фона на недоволството си от другите страни членки на НАТО.
В опит отново да спечели благоразположението на Тръмп, турският авторитарен президент ще отвори вратите на своя огромен и пищен дворец, където ще бъде даден вечерен прием на Тръмп и на неговите колеги от НАТО. (БТА)
(Превод от английски език: Николай Джамбазов)