Европейските правителства се обръщат към социалните мрежи, за да ограничат подстрекателството към насилие и разпространението на дезинформация в интернет на фона на нарастващите обществени вълнения, предаде агенция ЕФЕ.
Като цяло те предпочитат сътрудничеството с платформите и модерирането на съдържанието пред пълните забрани, въпреки че разполагат със законови правомощия да налагат ограничения в изключителни случаи.
Властите в цяла Европа изразиха загриженост относно организирани онлайн кампании, насочени срещу мигранти и малцинствени групи, които разпространяват омраза или засилват призивите за насилие по време на демонстрации.
Въпреки че някои държави обмислят или вече са въвели по-строги мерки, пълните забрани на платформите остават рядкост. Правителствата като цяло предпочитат сътрудничеството, модерирането на съдържанието и прилагането на закона.
Европейската комисия заяви пред ЕФЕ, че съгласно Закона за цифровите услуги (DSA) платформите носят основната отговорност за управлението на съдържанието в своите услуги.
Държавите членки могат да издават заповеди за предоставяне на информация, докато Брюксел може да се намеси, когато установи системни рискове.
Около 30 членове на Европейския парламент наскоро призоваха Европейската комисия да разследва обхвата и разпространението на призивите за грабежи по време на законно разрешени демонстрации и протести.
Евродепутатите също така попитаха дали насилието може да задейства механизма за реагиране при кризи по член 36 от DSA. Той позволява на Комисията да изисква временни мерки от много големите онлайн платформи в отговор на сериозна заплаха за обществената сигурност.
Механизмът не е задействан до момента.
Белгийският министър по цифровите въпроси заяви, че ще се обърне към големите платформи, за да попита какви предпазни мерки са въвели, за да предотвратят насърчаването на насилие или разпространението на призиви за вандализъм чрез своите услуги и алгоритми.
Нидерландското правителство също изрази загриженост относно ролята на социалните медии при мобилизирането на участници в насилствени протести.
Насилие във Франция, дезинформация в Германия
Френските власти подчертаха ролята на социалните мрежи в координирането на вандалски прояви и грабежи по време на протести наскоро в страната.
Правителството обмисляше да спре достъпа до определени платформи по време на протестите, но засега избра други мерки. Правителството също така се обърна към технологичните компании с призив за сътрудничество.
Междувременно Германия се сблъсква с дезинформация и измами по време на предизборни кампании. Канцлерът Фридрих Мерц обвини американския милиардер Илон Мъск в намеса, след като собственикът на социалната мрежа Екс открито подкрепи крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (АзГ).
Полша възприе по-конфронтационен подход към онлайн платформите, като посочи чуждестранната намеса като заплаха за сигурността на изборите и политическата стабилност. Варшава поиска от Европейската комисия да наложи глоба от 250 милиона евро на "Мета" за предполагаема измамна реклама и дезинформация в социалните ѝ платформи. Полските власти обвиниха и Екс, че реагира твърде бавно на речта на омразата и дезинформацията, което доведе до процедура по одит и санкциониране.
След неотдавнашни нападения с нож в училища полското правителство ускори работата по законодателство, насочено към по-бързото премахване на вредно съдържание.
Предложенията предвиждат също блокиране в рамките на 48 часа на съдържание, подбуждащо към политическо насилие, без предварително съдебно разрешение.
Финландия, която има най-дългата сухопътна граница с Русия сред държавите от ЕС, продължава да изпитва опасения от чуждестранна намеса и хибридни заплахи преди парламентарните избори, насрочени за април 2027 г. Страната също така отхвърли електронното гласуване поради опасения от потенциални кибератаки.
Финландия допълнително инвестира в програми за дигитална грамотност, които помагат на децата и младежите да разпознават дезинформацията и фалшивите новини в социалните мрежи.
В Италия властите следят отблизо онлайн активността. Това доведе до ареста на Юсеф Сихер - експерт по международна политика, обвинен в създаването на т.нар. "Движение 17 октомври". Според твърденията анонимната група е използвала социалните мрежи и Телеграм, за да разпространява инструкции за организиране на протести.
Сихер е обвинен в подстрекателство към извършване на престъпления с терористични цели, както и в подстрекателство към организирано насилие — престъпление, въведено в Наказателния кодекс с разпоредба, приета от правителството преди няколко седмици.
Турция и Албания предприемат по-строги мерки
Турските власти многократно са ограничавали достъпа до социалните мрежи по време на протести, като са забавяли интернет връзката или са блокирали платформи, потребителски акаунти и съдържание.
Подобни мерки затрудняват протестиращите да обменят съобщения, да споделят изображения и да излъчват кадри на живо, като същевременно ограничават разпространението на информация за демонстрациите.
Ограниченията бяха наложени след ареста на 19 март 2025 г. на социалдемократическия кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, смятан за основен политически съперник на президента Реджеп Тайип Ердоган.
В Албания министър-председателят Еди Рама обяви предложение за реформа, която да позволи на полицията да изисква премахването на публикации в социалните мрежи, подбуждащи към насилие по време на демонстрации.
Инициативата е част от по-широк законодателен пакет, насочен срещу това, което Рама определи като "насилие и анархия в градовете".
Предложението предвижда криминализиране на призивите за насилие в социалните мрежи, както и мерки срещу онези, които не премахват подобно съдържание или многократно нарушават правилата.
То предизвика опасения сред активисти и неправителствени организации относно потенциалното въздействие върху свободата на изразяване и правото на събрания.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ЕФЕ)