Върховният съд на Испания спря регистрациите в избирателните списъци на поданици, живеещи в чужбина, свързани със Закона за демократичната памет, докато консулствата не проверят дали натурализираните чрез този процес отговарят на изискването да бъдат определени като потомци на испанци в изгнание, предаде испанската новинарска агенция ЕФЕ.
Съдът частично уважи предварителната забрана, поискана от крайнодясната партия „Вокс“ срещу решение на Централната избирателна комисия, която на 16 юли заяви, че не може да отхвърли приемането на бюлетини, изпратени по пощата от тези лица, тъй като това превишава правомощията ѝ.
Разпоредба от този закон позволява на децата и внуците на испанци по произход да получат испанско поданство, при условие че са родени извън Испания и техният баща, майка, дядо или баба са испанци и са били в изгнание по политически, идеологически, религиозни или свързани със сексуалната ориентация причини.
Въпреки това, една седмица след влизането в сила на закона през октомври 2022 г., правителството одобри директива, според която статутът на изгнаник ще бъде „предполагаем“ за всички испанци, напуснали страната между 1936 г., когато започва гражданската война, и 1955 г., шестнадесет години след края на конфликта и по време на разгара на диктатурата на генерал Франсиско Франко (1939-1975).
Този въпрос предизвика ожесточени спорове в Испания, тъй като консерваторите обвиняват правителството в „изборно инженерство“ и „фабрикуване на избиратели“ чрез тази директива, що се отнася до потомците на испанци, заселили се в чужбина през този период, но по причини, различни от политически, идеологически, религиозни или сексуална ориентация.
„Вокс“ смята, че това представлява масово, произволно и неконтролирано предоставяне на поданство в опит на правителството да промени избирателните списъци и да участва в изборни измами, твърдение, категорично отречено от Социалистическата партия, най-голямата партия в коалиционното правителство на Испания.
Сега Върховният съд е спрял тези регистрации, докато не се произнесе по въпроса, освен в случаите, когато лицата могат да докажат, че са потомци на жертви на репресиите от ерата на Франко в съответствие със закона, както е посочено в съдебно решение, публикувано вчера.
Следователно консулствата трябва да проверят дали натурализацията се извършва в съответствие с изискванията на закона, отнасящи се до изгнание по политически, идеологически или религиозни причини или поради сексуална ориентация.
Решението на Върховния съд на Испания предизвика недоволство сред испанците, живеещи в Еквадор, Мексико и Куба, наред с други страни.
„Ако вече са испанци, те са испанци. Няма такова нещо като испанци втора категория. Всички имаме права. Това не е правилно“, каза пред ЕФЕ Хавиер Ривас, 50-годишен испанец, който живее в Еквадор от 18 години.
Към днешна дата 2,4 милиона потомци на изгнаници след Гражданската война (1936–1939 г.) или поради франкистко преследване, са кандидатствали за испанско поданство чрез тази система. От тях 544 722 са получили одобрение на заявленията си, а 306 000 вече са регистрирани като испански поданици според последните официални данни.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ЕФЕ)