От миналата година администрацията на американския президент Доналд Тръмп сключва поредица от споразумения с правителствата на държави от Африка за приемане на мигранти, които не може законно да върне в родните им страни. Много от депортираните по така наречените споразумения за трети страни преди това са получили защита от американски съдии, които са преценили, че те биха могли да бъдат подложени на несправедливости, ако бъдат репатрирани.
Експертите посочиха, че най-малко 23 000 граждани на трети страни вече са били изпратени в 29 държави и територии. Организации за защита на правата на човека изразиха безпокойство относно риска от злоупотреби в някои от тези държави, като например Екваториална Гвинея, където полицейски служители са насочили огнестрелно оръжие срещу мигранти, и Централноафриканската република, която приема депортирани от Иран.
"Вредите, причинени от тази схема на правителството на САЩ, вече не са хипотетични", се казва в писмото, като се предупреждава, че те предизвикват "поредица от нарушения на правата на човека".
"На най-голям риск са изложени децата, жените, хората с увреждания, жертвите на трафик, хората от ЛГБТ общността, защитниците на правата на човека, лицата без гражданство и други хора в изключително уязвимо положение", се казва още в писмото, без да се посочват конкретни случаи.
Дипломатическата мисия на САЩ към ООН в Женева не е отговорила още на искането за коментар на Ройтерс.
Агенцията отбелязва, че Вашингтон вече е защитил споразуменията с трети държави като законни и е заявил, че депортациите се извършват в съответствие с имиграционното законодателство на САЩ.
По-рано този месец Тръмп поиска от Върховния съд на САЩ да позволи на администрацията му да продължи политиката, след като съдилища на по-ниска инстанция постановиха, че тя е незаконосъобразна.
Експертите на ООН изпратиха писмото си и до правителствата на 35 държави и територии, за които заявиха, че са сключили споразумения с Вашингтон за приемане на депортирани лица.
Експертите на ООН са упълномощени от базирания в Женева Съвет на ООН по правата на човека да наблюдават и документират конкретно развитие на кризи в областта на нарушаването на човешките права, но са независими от самата международна организация.