ЕС удостои Международния наказателен съд с най-високото си отличие в областта на човешките права – наградата за свобода на мисълта "Сахаров"

Европейският съюз удостои днес Международния наказателен съд (МНС) с най-високото си отличие в областта на борбата за човешките права – наградата на Европейския парламент за свобода на мисълта "Сахаров" за настоящата 2026 година, обяви ЕП.
"Европейският съюз е изграден на основата на зачитането на мултилатерализма и на международните институции. Тази награда е признание за важността на дейността на Международния наказателен съд по прилагането на международното право и на справедливостта," заяви председателят на ЕП Роберта Мецола днес. Обявяването на тазгодишния носител на приза бе посрещнато с овации на крака от евродепутатите, посочва ДПА.
Наградата "Сахаров“ за свобода на мисълта за 2026 г. се присъжда колективно на Международния наказателен съд и неговите служители, уточнява пресслужбата на ЕП. Церемонията по награждаването ще се състои на 16 декември по време на последната за годината пленарна сесия на ЕП, обяви Мецола.
"Международният наказателен съд (МНС) разследва и, когато е обосновано, съди лица, обвинени в най-тежките престъпления, пораждащи безпокойство сред международната общност: геноцид, военни престъпления, престъпления срещу човечеството, агресия. Съдът е ключов участник в световната борба с безнаказаността и произвола. Международното наказателно правосъдие търси отговорност от лицата, извършили престъпления, и спомага за предотвратяването на рецидиви. Като съд от последна инстанция той има допълваща роля спрямо националните съдилища. Работата на МНС е регламентирана от международен договор, наречен Римски статут. Той е първият постоянен международен наказателен съд в света", пише в прессъобщението си Европейският парламент.
МНС заседава в Хага, Нидерландия, от 2002 година. Наградата идва в момент, в който трибуналът е под значителен натиск от страна на САЩ. Преди по-малко от две седмици Съединените щати наложиха санкции срещу трибунала в Хага и неговия съдебен състав, като американският президент Доналд Тръмп заплаши, че "ще разбие" институцията. Вашингтон обвини в политическо пристрастие съда заради издадените заповеди за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и бившия му министър на отбраната Йоав Галант за предполагаеми военни престъпления в ивицата Газа. Нито Израел, нито са САЩ са страна по Римския статут.
Председателят на МНС –  японката Томоко Акане, приветства ЕП за отличието, като заяви, че то "идва в момент, когато съдът и неговите служители са изправени пред безпрецедентни предизвикателства". "На този фон наградата "Сахаров“ има особено значение, като препотвърждава важността на независимите съдебни институции и на онези, които работят за отстояването на международното право“, се казва в нейното изявление, цитирано от Франс прес и Асошиейтед прес.
Призът за МНС идва и след като Нобеловата награда за мир за настоящата година бе присъдена на родената в Република Южна Африка Нави Пилай, която бе съдия в трибунала в Хага от 2003 до 2008 г., припомня ДПА. В деня на обявяването на лауреата – 9 октомври, Акане посочи, че моментът е специален на фона на настоящите посегателства върху международното право, предаде тогава АФП.
Членовете на комисията по външни работи на ЕП определиха в понеделник вечерта като финалисти за наградата Международния наказателен съд и неговите служители, танзанийския адвокат и опозиционер Тунду Лису, както и сестрите Таранех и Ромина Рахими – иранки, получили тежки присъди в родината си за участие в антиправителствени протести.
Наградата е на името на съветския академик и дисидент Андрей Сахаров. Тя се присъжда от 1988 г. и се връчва ежегодно на хора или организации в знак на признание за тяхната работа в една от следните области: защита на правата на човека и основните права, по-специално свободата на словот, защита на правата на малцинствата, зачитане на международното право, развитие на демокрацията и защита на върховенството на закона, посочват от пресслужбата на ЕС.
Руският академик Сахаров (1921 – 1989) е един от създателите на съветската водородна бомба (1950 – 1953). Защитникът на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз е арестуван на 22 януари 1980 г. след протестите си срещу нахлуването на съветски войски в Афганистан и е интерниран в град Горки (днешен Нижни Новгород), отбелязва Дирекция "Справочна" на БТА. През 1973 г. е номиниран за Нобелова награда за мир, която е връчена на 10 декември 1975 г. на съпругата му Елена Бонер, защото съветското правителство не му разрешава да пътува, за да я получи лично. На 19 декември 1986 г. е освободен от заточение.