Ескалацията в Йемен е част от плана на Иран да блокира Червено море, пише представител на Съвета за сигурност в Залива

Ескалацията в Йемен е част от плана на Иран да предприеме действия срещу други морски пътища в региона след повторното затваряне на Ормузкия проток, според публикация във в. “Араб нюз” на помощник-секретаря по политическите въпроси и преговорите на Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) Абдел Азиз Алуайшег.
В изявление в сряда Корпусът на гвардейците на Ислямската революция заплаши със затваряне на „всички останали коридори за износ, от които се възползват Съединените щати и техните съюзници“. В подкрепа на това послание говорител на йеменските бунтовници хуси, цитиран от официалните ирански медии, заяви, че движението е готово да затвори протока Баб ал Мандеб, което, според него, би повишило цената на петрола до 200 долара за барел, посочва авторът.
“Изглежда, че Техеран е бил особено разгневен от новия маршрут, който Оман осигури за безопасното преминаване на кораби през териториалните си води в Ормузкия проток. След като външният министър Абас Арагчи не успя да убеди Оман да се откаже от тази инициатива, Иран атакува кораби, преминаващи по оманския коридор, плавателни съдове от другата страна на Персийския залив, както и цели на стотици километри разстояние в държава, която десетилетия наред подкрепяше Техеран, когато повечето страни го бяха изоставили, и посредничеше при многобройните му конфликти с международната общност,” казва Алуайшег. 
По думите му сред причините за военните действия на Техеран срещу Оман, други държави от ССПЗ и Йордания е убеждението на иранското ръководство, че подписаният със САЩ меморандум за разбирателство му предоставя пълен контрол над Ормузкия проток. Нито Съединените щати, нито посредниците обаче тълкуват споразумението по такъв начин, тъй като това би противоречало на Конвенцията на ООН за морско право, която не допуска никоя държава да упражнява контрол върху международен морски път, добавя авторът.
Алуайшег припомня началото на ескалацията в Йемен с изпращането на самолет на авиокомпанията “Махан Еър” (Mahan Air) до Сана без разрешението на йеменското правителство, като изтъква, че “Махан Еър” не е обикновен авиопревозвач, а собственост на частна структура, контролирана от елитното военно подразделение на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) “Кудс”. Компанията има ключова роля в транспортирането на оръжия и военен персонал, включително бойци за вече сваления режим на Башар Асад в Сирия, „Хизбула“ в Ливан и хусите в Йемен. Тя е санкционирана от САЩ и Европейския съюз (ЕС), а редица държави, включително страните от ССПЗ са забранили достъпа й до летищата и въздушното си пространство, обяснява той.
Йеменското правителство също е сред държавите, забранили полетите на “Махан Еър”, но екипажът пренебрегна многократните разпореждания да се върне обратно. След като правителствените сили удариха летището в Сана, самолетът кацна на друго контролирано от хусите летище. Освен международните споразумения за гражданска авиация и йеменските закони, екипажът наруши и Резолюция 2216 на Съвета за сигурност на ООН, която налага широкообхватно оръжейно ембарго срещу хусите. Резолюцията е приета в съответствие с глава VII от Устава на ООН, което означава, че при необходимост за прилагането й може да бъде използвана сила, пише Алуайшег.
След инцидента с “Махан Еър” хусите изстреляха балистични ракети срещу цивилни цели в южната част на Саудитска Арабия в очевидно нарушение на примирието, постигнато с посредничеството на ООН преди четири години. От началото на примирието през април 2022 г. хусите, с редки изключения, се въздържаха от нападения срещу саудитска територия и подновяването на подобни атаки представлява сериозна ескалация, подчертава авторът.
Ако Иран и хусите изпълнят заплахите си и блокират Баб ал Мандеб или започнат атаки срещу кораби в Червено море, те ще изложат на риск значителна част от международната търговия. Макар трафикът през протока да намаля значително след началото на нападенията на хусите срещу търговски кораби през 2023 г., през 2025 г. през него все още преминаваха около 15 процента от световната морска търговия. Според данни на Международната агенция по енергетика през миналата година по този маршрут всекидневно са били превозвани около 4,2 млн. барела суров петрол и петролни продукти, което представлява приблизително 5 процента от международното производство, отбелязва Алуайшег.
През последното тримесечие на 2025 г. около 40 процента от близо 3400 кораба, преминали през Червено море, са пренасяли петрол и природен газ, включително 1330 петролни танкера и 88 кораба за втечнен газ (LNG). Други 40 процента са били товарни кораби, транспортиращи селскостопански продукти, въглища, желязна руда и други суровини. Значителна част от търговията между Азия и Европа преминава именно през Червено море.
“Ето защо, ако Иран и хусите осъществят заплахите си, светът може да се изправи пред недостиг на ключови суровини и ново поскъпване на редица стоки, макар едва ли до цената от 200 долара за барел петрол, за която говорят хусите,” изтъква Алуайшег.  Според него тези развития правят неотложно прилагането на Резолюция 2216, особено по отношение на контрола върху оръжейното ембарго, което “Махан Еър” е нарушила открито.
Наред с възобновяването на дипломатическите усилия, международната общност, включително Китай и Русия, трябва да излезе с единна позиция срещу ескалацията в Червено море и протока Баб ал Мандеб, добавя той.
За наблюдение на спазването на оръжейното ембарго срещу хусите са сформирани няколко механизма на ООН, сред които Механизмът на ООН за проверка и инспекции (UN Verification and Inspection Mechanism), учреден през 2015 г., и Мисията на ООН в подкрепа на Споразумението относно Ходейда (UN Mission to Support the Hodeidah Agreement), създадена от Съвета за сигурност през 2018 г. Хусите обаче възпрепятстват дейността и на двата механизма в Йемен, което на практика ги обезсмисля. Предвид новата ескалация и подновените заплахи от страна на Иран и хусите, тези структури трябва да получат възможност да изпълняват мандата си безпрепятствено, подчертава Алуайшег.