Естония преминава към „активна отбрана“ спрямо източния си съсед

Естония премества войски за постоянно в близост до границата си с Русия и придобива въоръжение, способно да нанася удари дълбоко в територията на съседната държава, като се подготвя за евентуална руска агресия извън пределите на Украйна, пише в ексклузивен материал на в. „Файненшъл Таймс“, като изданието се позовава на официални лица от републиката. Представители на естонските въоръжени сили и разузнаване вярват, че войнствено настроената съседна държава се подготвя за евентуален бъдещ конфликт с малката балтийска страна. Официални лица се опасяват от рискован ход на Кремъл, продиктуван от моментната ситуация – например нахлуване в по-малък мащаб, целящо да изпита клаузата за колективна отбрана на НАТО – и отбелязват, че нито те самите, нито Алиансът към момента осигуряват надеждно възпиране срещу подобен сценарий. Това е подтикнало страната, която не разполага със собствени военновъздушни сили и разчита на НАТО за охрана на въздушното си пространство, да премине към стратегия на „активна отбрана“, отбеляза изданието.
„Трябва да започнем от границата и да победим още в първите битки“, заяви, цитиран от „Файненшъл Таймс“ полковник Тармо Кундла, командир на Първа естонска бригада – основната бойна единица на страната. Като част от новата стратегия, неговото подразделение ще се премести за постоянно от Тапа в Йъхви – само на 50 км от руската граница, където се изграждат мащабни нови съоръжения за настаняване на личния състав. От Министерството на отбраната на Естония заявиха, че „надеждното възпиране изисква да направим агресията срещу нас немислима - целта ни е ясна: да държим врага и разрушенията от войната далеч от естонска земя“. Йъхви се намира на около 180 км, а Тапа на около 260 км от втория по големина руски град Санкт Петербург.
През май естонското правителство официално включи термина „активна отбрана“ в своята Концепция за национална сигурност, припомня „Евронюз“, коментирайки материала на „Файненшъл Таймс“  Логиката зад тази реформа е ясна: войските трябва да бъдат разгърнати така, че да влязат в пряк сблъсък с предните части на противника още в първите минути на конфликта.
„Трябва да започнем отбраната си още на самата граница и да спечелим първите бойни сблъсъци“, заяви полк. Кундла пред „Файненшъл Таймс“. Изданието отбелязва, че Естония вече планира да се бори за всеки сантиметър територия, започвайки от самата граница, и да нанесе тежки удари по Русия – на стотици километри зад фронтовата линия – още от първия ден на евентуална инвазия. Изданието отбелязва, че военното разузнаване на Естония се притеснява силно от някакъв вид ограничена операция срещу обект в близост до границата – и по-конкретно срещу малкия град Нарва, чието население е предимно рускоезично. Превземането на Нарва би имало малък смисъл, ако целта е пълномащабна инвазия в Естония, но би могло да послужи като провокативен тест за решимостта на НАТО, целящ да разедини Алианса, отбелязват естонските официални лица, цитирани от „Файненшъл Таймс“.
Статията предизвика официални коментари в Москва.
„Не бива да се съмнявате, че Министерството на отбраната и другите компетентни ведомства разполагат с необходимите разузнавателни способности, за да следят и оценяват адекватно обстановката около границите ни“, отбеляза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, цитиран от агенция Интерфакс.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова също направи коментар:  „На последната си страница (руският вестник) „Комсомолска правда“  публикува снимки на млади момичета и вицове. ФТ трябва да започне подобна рубрика за новини като тази“, заяви тя пред ТАСС.
Коментари пристигнаха и от Въоръжените сили на Естония, предаде националната телевизионна и радиокомпания „Ести Расвунгрингхаалиг“ (ЕРР). Така полк. Кундла уточни пред медията, че в близост до границата, при Йъхви, „са преместени единствено щабната рота и щабът на бригадата - останалите части остават в Тапа и няма планове за тяхното преместване“.  Същевременно се планира скорошно прехвърляне на рота войници в Нарва, където в момента се изгражда военен комплекс.
Естонските експерти предупреждават, че в случай на военен конфликт тези войски биха могли да бъдат уязвими за атака. „В крайна сметка основният въпрос е, че където и да разположим войските си, те биха били уязвими, ако липсва противовъздушна отбрана. Ако въпросът с ПВО се реши, това ще се превърне в ключов фактор при планирането на отбраната. Докато способностите не станат достатъчни, конкретните места за разполагане на войските нямат особено значение“, твърди естонският експерт по сигурността Райнер Сакс.
Министърът на отбраната Мартин Херем изрази противоположно мнение: ако се допусне естонските военни части да бъдат ударени в началото на войната, това означава, че страната е останала неподготвена. Тъй като гарантирането на пълна защита на въздушното пространство е невъзможно, новата стратегия предвижда и нанасяне на прецизни удари дълбоко в тила на потенциалния противник. „Придобили сме и „блуждаещи боеприпаси“, които по същество са дронове с крила. Вече разполагаме с тези системи в Естония. Те вече са пристигнали, а подразделението, което ги обслужва, вече е преминало обучение. Ще се увеличи и запасът от артилерийски боеприпаси с повишен обсег. От следващата година и през годините след нея ще започнем да получаваме и южнокорейски реактивни системи за залпов огън“, заяви той.
„Докато САЩ намаляват военното си присъствие в Европа, континентът се сблъсква с опасно изпитание: той трябва да изгради отбраната си, докато Русия засилва заплахите си и агресията си срещу Украйна“, коментира естонският журналист и експерт по международна политика Петер Калдре. Експертът отбеляза, че Естония трябва да покаже на света, че в случай на криза нейните войски няма просто да стоят и да чакат подкрепления, а ще започнат операции по възпиране със собствени сили, докато очакват пристигането на съюзническите войски.  Според него един от възможните пътища напред са т.нар. „коалиции на желаещите“, като пример за това са Съвместните експедиционни сили, ръководени от Обединеното кралство и включващи балтийските и скандинавските държави. Тези сили не се нуждаят от официално задействане на Член 5 от договора на НАТО, за да предприемат действия – те могат да действат незабавно.
Руският военен експерт Александър Михайлов заяви пред в. „Комсомолская Правда“, че „в тази новина има повече политически, отколкото военен елемент“. Според него Талин демонстрира готовност да играе активна роля в колективната политика на Северноатлантическия алианс. „Въоръжените сили на Естония наброяват приблизително 7000 души, самостоятелният военен потенциал на републиката е ограничен. Основната роля на страната е да служи като място за провеждане на военни учения и разполагане на съюзнически подразделения. Това действие на Естония е свързано с източния фланг на НАТО. Разполагането на въоръжение и развитието на инфраструктурата позволяват на алианса да поддържа съюзническо военно присъствие в региона“, допълни той. Същевременно Михайлов разглежда тези действия предимно като политическа демонстрация, а не като съществено укрепване на самата естонска армия.
Бившият руски депутат Андрей Колесник коментира пред „Нюз.ру“, че концентрирането на въоръжени сили на границите на Русия единствено засилва напрежението и може да провокира ескалация.  „Естествено, ще предприемем ответни мерки. И веднага цялата история ще бъде извадена от контекста с твърдения, че Русия уж възнамерява да нападне някого. Когато се приближат до границите ни, това провокира нов кръг на ескалация. С други думи, Западът – и най-вече онези дребнави подмазвачи от балтийските държави – се опитва да ни провокира. Ала в случай на военен конфликт може и никой реално да не се намеси, за да защити тези малки държави“, заяви Колесник.