Европейският граждански панел по готовност изготви 20 препоръки за подобряване на готовността на гражданите за кризи

Препоръки за подобряване на готовността на европейските граждани за реакция при различни видове кризи бяха предадени на Европейската комисия като заключение от работата на Европейския граждански панел за готовност. Той се проведе този уикенд в Брюксел. Документът е резултат от задълбочена работа на близо 150 граждани от всички държави членки и предлага конкретни мерки за по‑ефективна комуникация, по‑голяма устойчивост и по‑широко участие на обществото. В окончателния вариант препоръките са общо 20, по темите „Комуникация“, „Информационна цялост“, „Включване“, „Самодостатъчност“, „Ангажираност“ и „Образование“.
Участниците в панела бяха разделени в 12 групи, всяка от които представи предложенията си по време на общото заключително заседание, като бе подчертано, че готовността е споделена отговорност между институции, местни общности и граждани, и изисква систематични, дългосрочни усилия.
По тема „Комуникация“ бяха изведени четири препоръки. Участващите граждани предложиха  въвеждане на хармонизирани системи за предупреждение, които да използват както дигитални, така и традиционни канали, включително адаптирани съобщения за хора с увреждания. Препоръчва се създаване на местни центрове за знания, които да предоставят обучение, материали и симулации. Панелът настоява и за централизиран европейски механизъм за проверена и актуална информация при кризи.
По тема „Информационна цялост“ препоръките бяха три, сред тях въвеждане на обучение по критично мислене във всички възрастови групи, както и засилване на мерките срещу дезинформацията, включително по‑строг контрол върху онлайн платформите. Панелът подчертава нуждата от по‑видими и достъпни факт‑чек механизми, които да подпомагат гражданите в проверката на информация.
Тема „Включване“ изведе необходимостта от стандартизирана и универсална визуална и звукова система за сигнали, която да е разпознаваема във всички държави членки. Препоръчва се унифициран дизайн за предоставяне на кризисна информация, адаптиран към нуждите на хората с увреждания. Акцент бе поставен върху включването на местни организации в разпределението на 72‑часови комплекти за кризи за уязвими групи.
По тема „Самостоятелност“ участниците представиха пет препоръки, сред които мерки за енергийна автономия, включително инвестиции във възобновяеми източници и енергийно съхранение. Акцент бе поставен и върху необходимостта от приоритизиране на хранителните доставки от ЕС и подкрепа за местните производители.
Предлага се развитие на сигурна европейска цифрова инфраструктура, както и създаване на общи насоки за съдържанието на 72‑часовите комплекти за оцеляване. Панелът настоява за по‑добра координация между институциите, като същевременно се запази местната автономия.
Тема пет бе формулирана като „Ангажираност на гражданите“, като тук бяха изведени три препоръки. Една от тях е укрепване на доброволческите структури, включително по‑лесна регистрация и европейски механизми за признание. Панелът предлага въвеждане на Европейска седмица на готовността, насочена към обучение чрез игри, демонстрации и състезания, както и създаване на местни граждански панели, които да участват в разработването на политики за готовност.
В последната тема „Образование“ бяха включени препоръки за въвеждане на образование за готовност от ранна възраст, включително седмични уроци, симулации и практическо обучение. Бе подчертана и необходимостта от справедливо и устойчиво финансиране на образованието за готовност при кризи, пропорционално на риска и населението, с ясни механизми за отчетност.