Франция иска да се присъедини към германско-британския проект за производство на нови ракети с голям обсег, в момент, когато Европа се опитва да укрепи способността си да нанася удари дълбоко в Русия без помощта на САЩ, пише британският в. "Файненшъл таймс".
Париж е заявил интереса си да стане част от програмата на Берлин и Лондон за прецизни удари в дълбочина, според петима души, запознати с дискусиите, които са в ход и са част от по-широк френско-германски диалог по въпросите на отбраната.
Трите държави се надяват да проведат преговори в началото на следващия месец.
Програмата, обявена от Великобритания и Германия през 2024 г. като флагман на тяхното отбранително споразумение "Тринити Хаус", има за цел да произведе серия от модерни ракети с наземно базиране с обсег над 2000 км, които биха могли да нанасят удари по военни цели в Русия.
Тя придоби нова актуалност, след като американският президент Доналд Тръмп се отказа от плана си за разполагане на батальон, оборудван с ракети "Томахок" и други оръжия с голям обсег, в американска база в Западна Германия.
Европейските държави разполагат с някои конвенционални ракети с обсег около 300 км или повече, но те се изстрелват почти изключително от въздуха или от плавателни съдове. Това означава, че европейските изтребители, военни кораби или подводници ще трябва да навлязат в чужди води или въздушно пространство, за да нанесат удари по цели дълбоко във вътрешността на Русия.
Широкото използване от Москва на ракети с наземно базиране в Украйна в допълнение към разполагането на оръжия с голям обсег в ексклава Калининград на Балтийско море подтикна европейските държави да развият свои собствени подобни способности - стъпка, която, както се надяват, ще помогне за възпиране на потенциална руска агресия.
Интересът от страна на Париж отразява и нарастващото убеждение на френския президент Еманюел Макрон, че разработването на модерни конвенционални оръжия би било ценно допълнение към френските ядрени възпиращи средства, посочва "Файненшъл таймс".
Макар че първоначално Франция участваше в преговори с Германия и Великобритания за сътрудничество в разработването на способности за удари с голям обсег, по-късно Париж се въздържа, тъй като се разрази дебат относно ядрената ѝ доктрина, според един запознат източник.
В знакова реч през март Макрон изложи тезата как Франция би могла да защити косвено съседите си чрез ядрените си си възпиращи средства, като обяви преговори с шест заинтересовани държави, сред които и Германия. Той обаче подчерта и значението на ракетите с голям обсег, противовъздушната отбрана и системите за наблюдение за овладяване на ескалацията, "преди да бъде премината ядрената граница".
Френски официални лица стигнаха до заключението, че присъединяването към британско-германската програма ще спомогне за "запълване на празнината" между конвенционалното и ядреното възпиране, каза друг от запознатите с преговорите.
Германско-британското предложение за прецизни удари от голямо разстояние, което е част от проекта на шестте държави, известен като ЕЛСА (ELSA), все още е в концептуална фаза. Двете държави обаче са се споразумели, че искат оръжията да включват стелт крилати ракети и хиперзвукови оръжия, които се движат с изключително високи скорости по непредсказуеми траектории, което ги прави трудни за прехващане.
Първоначалният фокус ще бъде върху системите с наземно базиране, отбелязва "Файненшъл таймс".