Една година преди парламентарните избори в Италия и над три години в сянката на партията на Джорджа Мелони от десноцентристката партия „Форца Италия“ идват сигнали, че с нея може да настъпи промяна.
През годините „Форца Италия” подобно на нейния създател Силвио Берлускони, починал преди три години, премина през няколко етапа. Като самостоятелна сила тя беше сред водещите партии в Италия от 1994 г. - годината на създаването й - до появата на големия десен политически формат „Народ на свободата” през 2008 г., в който тя се вля. После партията се възроди отново под старото си име през 2013 г. От 1994 г. до 2011 г. „Форца Италия” беше в състава на четири правителства, оглавени от Силвио Берлускони. След възраждането си през 2013 г. и след експертното правителство на Марио Монти, поело управлението на Италия след падането на четвъртото правителство на Берлускони в разгара на тежка финансова криза, „Форца Италия” стана част от голяма коалиция с левоцентристката Демократическа партия в правителството на Енрико Лета, което не просъществува дълго. След това „Форца Италия” наблюдаваше отстрани управлението на демократа Матео Ренци, последвано от това на левоцентриста Паоло Джентилони. На изборите през 2018 г. „Форца Италия” се яви заедно с крайнодясната партия „Лига” и тяхната коалиция спечели най-много гласове, но тогава антисистемните от „Движение 5 звезди” бяха партията, спечелила самостоятелно най-много гласове. След сложни преговори бе съставено правителство - първото правителство на Джузепе Конте - в което антисистемните се коалираха с „Лига” за ужас на „Форца Италия”, озовала се извън управлението. Кабинетът падна година по-късно и тогава „Форца Италия” и „Лига” се озоваха в опозиция на второто правителство на Конте, в което влязоха антисистемните и демократите плюс центристите на отцепилия се от демократите Матео Ренци. Това правителство също падна и през 2021 г. се появи голямата коалиция на Марио Драги, в която влязоха всички без крайнодясната партия „Италиански братя” на Джорджа Мелони. И така до лятото на 2022 г., когато антисистемните петзвездни, „Лига” и „Форца Италия” по различни причини решиха да оттеглят доверието си в Драги. Правителството падна, последваха избори, на които „Форца Италия” се яви заедно с „Лига” и „Италиански братя” и трите партии заедно победиха, но „Форца Италия” и „Лига” поотделно получиха съответно 8,9 и 8,3 процента и двигателят на тази победа беше партията на Мелони, грабнала 26 процента. Това е накратко житейският път на „Форца Италия” от създаването й до настоящия момент. Подкрепата за „Форца Италия” спадна драстично през предходното десетилетие заради съдебните проблеми на нейния Берлускони, заради които той дори беше лишен от правото да се явява на избори за определено време.
След изборите през 2022 г. в правителството на Мелони „Форца Италия” получи няколко министерства, най-важното от които е това на външните работи, поверено на съратника на Берлускони – Антонио Таяни. Партия днес се радва на одобрение, възлизащо на 7,5 процента, според допитване на агенция Ессе Ву Джи по поръчка на телевизия "Ла Сете", публикувано вчера. На евровота преди две години тя получи 9,6 процента.
След смъртта на Берлускони партията беше оглавена от Антонио Таяни. Допреди това Таяни беше заместник-председател и национален координатор на „Форца Италия”. Той е роден през 1953 г., завършил е правния факултет на римския университет „Сапиенца”. Заемал е ръководни постове в ЕС, като е бил еврокомисар по транспорта, а после по промишлеността и предприемачеството, бил е заместник-председател на ЕК и заместник-председател на Европейския парламент. От 2017 г. до 2019 г. е бил и председател на ЕП. Заместник-председател е на Европейската народна партия. Таяни винаги е защитавал проевропейските и проатлантическите позиции на Рим. Той владее четири езика – италиански, испански, английски и френски. Преди да се впусне в политиката, той е бил офицер в италианските военновъздушни сили, работил е и като диспечер в областта на противовъздушна отбрана и е бил ръководител на оперативно звено, наблюдаващо италианския и европейския граждански и военен въздушен трафик. Таяни има и кариера като журналист. Бил е редактор на италианския седмичник „Сетиманале“, водил е радионовинарска програма в РАИ. Бил е ръководител на римската редакция на италианския всекидневник „Джорнале“, както и специален пратеник в Ливан, СССР и Сомалия.
Таяни е от онези външни министри на страни членки на ЕС, на НАТО, на Г-7 и на Г-20, които реагират първи на важни геополитически събития. Той буквално се надпреварва с френския външен министър Жан-Ноел Баро и с германския топ дипломат Йохан Вадефул, за да коментира горещите новини на международната сцена. Но често пъти Таяни попада и под огъня на критиките и подигравките заради някои от изказванията си или постъпките си. В края на миналата година той например заговори, че мостът над Месинския проток трябва да се построи, защото в случай на атака откъм Юг, мостът ще позволи на жителите на Сицилия да се евакуират към континентална Италия. Тази хипотеза породи насмешки и въпроси защо евентуални нападатели откъм Юг биха оставали такъв мост цял, а не биха го бомбардирали. А по време на предизборната кампания за областните избори в Кампания Таяни започна да скача по сцената на митинг в отговор на призив, дошъл откъм аудиторията, че който не скача е комунист. В началото на войната в Иран Таяни се оказа в неудобно положение, когато стана ясно, че не е бил информиран, че министърът на отбраната Гуидо Крозето се намира по лични причини в Дубай.
Това са само някои от случаите, заради които левицата критикува външния министър. Но италианският премиер Джоржа Мелони винаги е изтъквала, че той върши много добра работа.
Партията „Форца Италия“ активно участваше в кампанията за референдума за съдебната реформа. Но след като на референдума на 22 и на 23 март мнозинството от италианците се обявиха против тази реформа, в редиците на десноцентристката коалиция на Мелони възникна напрежение. В редиците на „Форца Италия“ също. И мнозина се запитаха дали не е дошъл моментът за смяна на нейния лидер.
Почти три години откакто е начело на „Форца Италия“, Таяни така и не можа да помогне на партията да прехвърли бариерата от 10 процента и тя продължава да е възприемана като сателит, гравитиращ около партията на Мелони в десноцентристката коалиция.
Още преди провала на съдебната реформа, през миналата година в италиански медии започнаха да се тиражират спекулации, че децата от първия брак на Силвио Берлускони, може да слязат на политическата сцена и да поемат управлението на неговата партия. Защото „Форца Италия“ е и един семеен проект и смъртта на Берлускони не е сложила край на това.
А двете деца от първия брак на Берлускони са Марина и Пиер Силвио.
Марина Берлускони е първото дете на Берлускони от първата му съпруга Карла Д’Олио. Родена е през 1966 година. Учи право и политически науки в Миланския университет, но така и не се дипломира. Първо е вицепрезидент на семейния холдинг „Фининвест”, а от 2005 г. е негов президент. Тя е и президент на издателската група „Мондадори”, притежавана от Берлускони. Марина има двама синове от брака си с бившия солист на балета на оперния театър „Ла Скала” Маурицио Ванадия. След сформирането на правителството на Мелони Марина Берлускони поддържа добри отношения с нея. Тези отношения се запазват добри и след кончината на Берлускони. За Марина винаги се е казвало, че тя е кралицата във финансовата империя на Берлускони заради ръководните й умения.
Пиер Силвио Берлукони е роден през 1969 г. и е второто дете от първия брак на Силвио Берлускони. Учил е философия в Миланския университет, но не се е дипломирал. Първо работи в маркетинговата и рекламната компания на Берлускони „Публиталия”, а после в семейната медийна компания. От две връзки има общо три деца – две момичета и едно момче. Има и едно внуче. Сега е ръководител на медийната компания „Медия за Европа“, която е регистрирана в Нидерландия, но в която мажоритарен дял има холдингът „Фининвест“ на клана Берлускони. „Медия за Европа“ е компанията-майка на медията „Медиасет“ на клана Берлускони.
През февруари на милата година, малко след встъпване в длъжност на Доналд Тръмп като президент на САЩ и след първите негови изявления, както и след сближаването на Мелони с него, но и с технологичния магнат Илон Мъск, Марина Берлускони даде голямо интервю за изданието „Фолио“, припомнят АНСА, „Скай Ти Джи 24“ и „Ти Джи ком 24“. В него тя говори за Тръмп и за технологичните гиганти. „Засега не може да се пренебрегне фактът, че много от първите действия на Тръмп действително донесоха някакви непосредствени ползи за САЩ, но в дългосрочен план неговата стратегия да поставя другите държави под постоянен натиск ще се превърне във все по-силна центробежна сила, способна да раздели и разкъса западната общност“, предупреди тя. „Наистина се надявам, че САЩ, които са били винаги основният гарант на Запада, сега да нямат президент, който се стреми сам да стане „разрушителят“ на самия Запад, като по този начин разруши всичко, което Америка е била през последните 80 години“, допълни Марина Берлускони, година преди действията на Тръмп във Венецуела и в Иран, преди неколкократните му критики към ЕС, преди амбициите му относно Гренландия, заплахите му към Куба, упреците му към Володимир Зеленски, сближаването му с Владимир Путин и обвиненията му към съюзниците от НАТО.
По отношение на големите технологични компании Марина Берлускони заяви тогава, че във връзка с тях „съществува проблем с нелоялната конкуренция“, който е огромен. „Те успяха да наложат в ежедневието ни диктатурата на алгоритъма“, допълни тя.
В интервюто за „Фолио“ Марина Берлускони коментира също така и въпроса за войната в Украйна и за ЕС. „За да се сложи край на този ужасен конфликт, компромисът ще бъде неизбежен, но съм абсолютно убедена, че краят на войната не бива да съвпада с капитулацията на Киев и победата на Москва“, каза тя. „На Украйна й се полагат необходимите гаранции за нейната сигурност и независимост“, допълни Марина Берлускони, но отбеляза, че ако мирът в Украйна бъде постигнат за сметка на Киев и Европа, то той не би могъл да се счита за нещо добро. „Ако Европа бъде изключена от решението за Украйна, което изглежда се очертава, тя ще трябва също да направи сериозна самокритика“, подчерта Марина Берлускони.
Най-голямата дъщеря на Берлускони засегна и темата за Запада в по-глобален план в това интервю. „Аз съм издател и проблемът с разделението на Запада ме засяга най-вече от културна гледна точка“, заяви тя. „Изглежда, че западният начин на мислене, е осъден да се люлее като махало между все по-крайни убеждения. Преживяхме дълъг период на прогресивни крайности, а днес сме тласкани към също толкова радикални крайности в противоположната посока. Това е тревожна динамика, при която дори традиционните консерватори биват пометени от най-реакционните позиции. Махалото се премества от утопиите на идеологическата екология към абсурдната недалновидност на отричането на климатичните изменения; от опасностите на безразборното отваряне на границите към издигането на стени, които са също толкова неприемливи. А ако говорим за гражданските права, преминахме от парадоксите на уокизма към драстичното ограничаване на всички политики за приобщаване и към култа към биологичната истина“, подчерта тя. Марина Берлускони засегна и темата за правата на ЛГБТ общността. „Подкрепям еднополовите бракове. Убедена съм, че семейството не може да бъде вкарвано в рамки и стандартни модели, а всеки трябва да има правото да създаде свое собствено семейство заедно с човека, който обича“, заяви тя.
Това интервю беше възприето като синтез на политическа програма и мнозина биха били готови да възприемат Марина Берлускони още тогава като конкурент на Джорджа Мелони в дясното политическо пространство в Италия, ако в същото интервю щерката на Берлускони не беше похвалила работата на италианската премиерка. Похвалите дойдоха в пасаж в интервюто относно десниците в Европа. „В Европа в момента има много десници. Италианската десница – и мисля, че всички трябва да ѝ го признаят – успява да поддържа балансирана позиция и пълна привързаност към демократичните ценности. Позволете ми да кажа, че този, който създаде нашия десноцентристки проект преди тридесет години, е бил далновиден“, подчерта Марина Берлускони, намеквайки за баща си. „Днес живеем в много труден исторически период и ролята на Джорджа Мелони е определено сложна. Убедена съм, че тя заслужава уважение и признание за това, което прави“, допълни тя.
Но после Марина Берлускони възприе език, който беше в лек разрез с изказванията на Мелони и някои съзряха в това предупреждение към нея. „Европа трябва да се събуди. Твърде често принадлежността към ЕС все още се възприема като отстъпване на суверенитет, сякаш повече Европа означава по-малко Италия, по-малко Германия, по-малко Франция... Достатъчно е да се погледнат онези движения, които от една страна заявяват, че искат да направят Европа велика, а от друга страна проповядват мотото за по-малко Европа и повече суверенитет. Но е точно обратното, защото истинският суверенитет е способността да се отговаря по най-добрия начин на нуждите на гражданите и не може да има суверенитет в самота – днес по-малко от всякога. Мисля за общата отбрана, общата външна политика, общия дълг, единния капиталов пазар - все случаи, в които съюзът прави силата“, заявява Берлускони.
Няколко месеца след това последва ново дълго изявление на Марина Берлускони пред медиите. По време на откриване на обновена книжарница на нейната издателска компания тя заяви, че оценява работата на Мелони, но не е съгласна с търговските мерки на Доналд Тръмп, към които изпитва известни съмнения. „Правителството върви в правилната посока. Балансирането на финансите въпреки европейските ограничения е тежко наследство и Джорджа Мелони действа добре в преговорите за митата“, заяви Марина Берлускони. Въпреки това тя добави: „От съществено значение е, предвид сложната международна ситуация и голямата нестабилност, занапред Мелони да не се отклонява нито на милиметър от тези ценности и да продължи да действа последователно и координирано с Европа“. Това беше възприето като предупреждение към Мелони да не избира САЩ на Тръмп пред европейската принадлежност на Италия. По отношение на Тръмп Марина Берлускони подчерта тогава, че на него „са му стигали по-малко от 100 дни, за да разклати сигурността, върху която е изграден политическият и икономическият ред след Втората световна война и да нанесе много тежък удар върху доверието към САЩ и Запада“. Но още тогава Марина Берлускони констатира, че при някои обстоятелства Тръмп ще бъде принуден да направи известни „стъпки назад“, и добави, че във всеки случай „Америка не е само Тръмп, а е нещо повече“.
По време на тази среща с медиите Марина Берлускоти коментира и избора на американец за нов папа. „От папите можем да очакваме много чудеса, много положителни неща и се надяваме, че той ще помогне и в този смисъл“, каза тя по адрес на Лъв Четиринадесети.
По адрес на партийния лидер на „Форца Италия“ Антонио Таяни Марина Берлускони подчерта тогава, че той ръководи добре партията и върши отлична работа.
В края на миналата година голяма среща с журналисти имаше и Пиер Силвио Берлускони, припомня „Тудей“. На нея той представи плановете на медийния си холдинг за 2026 г., но коментира и политически въпроси. Запитан дали би се впуснал в политиката, Пиер Силвио заяви, че цялата му енергия е посветена на медийната му империя и на неговото семейство, което е в центъра на живота му. „Така че няма място за други ангажименти“, беше категоричен той. Пиер Силвио каза и, че сестра му подобно на него е ангажирана с работата си.
В същото интервю Пиер Силвио изрече „медени думи“ по адрес Мелони. „Джорджа Мелони е уважавана на международно ниво, върши една безспорно правилна работа като министър-председател, правителството се справя добре и това се вижда от всички икономически показатели, които са положителни, започвайки от БВП. Ако се огледаме около нас, мисля, че можем да се съгласим: Джорджа Мелони е най-добрият премиер в Европа“, изтъкна Пиер Силвио. Не същите ентусиазирани слова обаче той отпрани по адрес на Таяни. „Изпитвам истинска благодарност към Антонио Таяни. Ръководството успя да запази партията след смъртта на баща ми. Смятам, че днес, за да гледаме с увереност към бъдещето, са необходими нови лица, нови идеи и обновена програма“, заяви Пиер Силвио, което беше разтълкувано като обявяване на бъдещи промени във „Форца Италия“.
Всички тези изказвания по политически въпроси от страна на Марина и на Пиер Силвио Берлускони бяха чути от Таяни. „Ако те влязат в политиката, това ще е добре“, заяви той в края на миналата година по време на участие в подкаста „Пълп“. „Това че те имат интерес към политиката е правилно“, заяви той. Според него колкото повече квалифицирани хора и с опит, каквито са децата на Берлускони, участват в политиката, толкова повече това ще насърчи хората да гласуват на избори и референдуми.
В началото на настоящата година Марина Берлускони на няколко пъти пред различни издания защити съдебната реформа, планирана от правителството на Мелони и подчерта, че тя ще гласува за нея на референдума. След провала на реформата според запознати източници в редиците на „Форца Италия“ е настъпила истинска психодрама. Марина Берлускони е изразила силно разочарование от ръководството на партията и дори е разговаряла по въпроса направо с Мелони. След което тя е разговаряла и с Таяни. В последвалия референдума месец Марина Берлускони и Пиер Силвио организираха среща с Таяни, която продължи четири часа. На нея са били обсъждани размествания в партийните редици, като първи резултати са вече налице – смяна на ръководителите на партийната група в двете парламентарни камари.
На 14 април „Фато куотидиано“ написа, че Марина Берлускони се готви активно за излизане на политическата сцена, една година преди парламентарните избори в Италия. За целта тя започнала да разучава пред огледалото подходящи жестове, наела хора, работещи за развлекателната програма „Чао Дарвин“, които да й пишат речи и работела с гласов коуч, за да промени детинската си интонация и гласът й да звучи по-респектиращо, твърдеше изданието. Тази публикация предизвика незабавно гневна реакция от страна на Марина Берлускони, припомнят АНСА, „Нюзрум Италия“ и „Фанпейдж“. Тя нарече тези спекулации „фантазии“, които били поднесени така, че от тях се долавяло презрение към женския пол като цяло.
На този етап както изглежда и двете най-големи деца на Берлускони отхвърлят сценария да слязат на политическата арена, но в политиката няма нищо сигурно.
Според изданието „Еспресо“ Марина Берлускони може и да не влезе в политиката, но тя едва ли ще понася вечно нейната партия да бъде теглена от двигателя на партията на Джорджа Мелони, защото когато по една или друга причина симпатиите към Мелони намалеят, това ще рефлектира и върху „Форца Италия“. Заради доскорошната близост на Мелони с Тръмп, Мелони си спечели доста упреци от левицата, но се твърди, че упреци идват и от десноцентристите. Смята се, че на референдума за съдебната реформа, много хора са гласували с „Не“ и срещу близостта на Мелони с Тръмп и срещу политиките на Тръмп. Впоследствие Тръмп започна да критикува Мелони и Италия заради подкрепата на Мелони за папата срещу неговите критики и заради отказа на Италия да съдейства на САЩ за бойни операции в Иран.
За да се застрахова в бъдеще срещу подобни неуспехи, като този за референдума за съдебната реформа, които рискуват да повлекат надолу и „Форца Италия“, Марина Берлускони обмисляла подкрепа за кметицата на Генуа Силвия Салис, избрана на поста преди около година, след като беше издигната от широко левоцентристко обединение, пише „Еспресо“. Според изданието бившият италиански премиер Матео Ренци бил склонен да подпомогне подобно развитие. Той познавал Салис и би могъл да я убеди да стане кандидат, ползващ се с подкрепата на Марина Берлускони на изборите за италиански парламент догодина. Така щял да бъде създаден нов десноцентристки проект.
На този етап няма официални срещи относно създаване на такъв проект. Но в политиката често не е важно това, което се казва официално, а това, което се подразбира. И вниманието, което се приписва на Марина Берлускони към кметицата на Генуа Силвия Салис, се тълкува като ясен сигнал - центърът може да се върне като водеща сила в Италия, коментира изданието „Капитале нюз“. Марина Берлускони отдавна представлява присъствие в политиката, което има тежест дори без да се ангажира пряко. Погледът ѝ към Силвия Салис – една стабилна административна фигура, неидеологична, способна да докосва с посланията си различни среди – не е детайл, а знак. Салис въплъщава рядко срещан профил в днешния политически пейзаж: институционална, малко разделяща, с публичен образ, изграден повече върху дела, отколкото върху политическа принадлежност. Именно такъв тип фигура може да се превърне в опорна точка на един по-широк политически проект – този за възстановяване на един надежден, автономен център, независим както от суверенистката десница, така и от традиционната левица, коментира изданието.
Марина Берлускони не трябва да се кандидатира, за да влияе на процесите. Нейната сила е именно в това, че възможността тя да го направи никога не е напълно изключена. Тя е потенциално присъствие, което има тежестта на реално присъствие. Евентуално нейно сближаване с фигура като Силвия Салис би позволило на Марина Берлускони да действа, без да участва пряко, да тества една политическа операция от дистанция. Това е фина стратегия, но не е нова в историята на берлусконизма - да си в центъра на играта, без официално да си в нея, припомня изданието. В тази схема Силвия Салис би станала лице на един нов етап за „Форца Италия“, а Марина Берлускони би била негласният гарант на посоката и идентичността на партията.
Всичко това неизбежно се следи внимателно от настоящата премиерка. Мелони е изградилa лидерството си върху една компактна коалиция, в която „Италиански братя“ са доминиращата сила. Един по-автономен десноцентристки проект обаче би променил този баланс. Ако този проект възникне още сега, то той може да намали политическата свобода на премиерката и да я принуди да коригира стратегиите си и съюзите си и да се озове в една прагматичната, проевропейска и по-малко идеологическа зона.
И докато медиите тънат в спекулации, около партията на Берлускони се завъртя още една интрига, свързана с последните две дами в живота на четирикратния бивш италиански премиер – Франческа Паскале и Марта Фашина.
Марта Фашина беше последната жена в живота на Берлускони. Двамата бяха заедно от 2020 г., а през 2022 г. сключиха символичен брак – церемония, наподобяваща много на сватба, но без да бъде легализиран брак. Фашина е родена през 1990 г. в Мелито Порто Салво, в Калабрия. Тя е с 53 години по-млада от Берлускони. Била е модел. Завършила е литература в римския университет „Сапиенца”. Работила е в пресофиса на футболния клуб „Милан”, който беше собственост на Берлускони. През 2018 г. Фашина е включена в предизборите листи на „Форца Италия” и влиза в Камарата на депутатите на италианския парламент. Преизбрана е в парламента през 2022 г. Тя винаги е била дискретното присъствие до Берлускони. Твърди се, че той е съгласувал някои партийни назначения с нея, при което е взимал предвид нейните симпатии и антипатии към някои партийни членове. Твърди се, че тя е изиграла роля и в назначаването на двама подсекретари в две министерства на кабинета на Мелони – това на отбраната и това на „произведено в Италия“. След смъртта на Берлускони Фашина наследи от него 100 милиона евро. В парламента след кончината на Берлускони Фашина е незабележима и дори се твърди, че често отсъства от пленарната зала. Но миналата година тя отново напомни за себе си, когато внесе предложение за закон за намаляване на възрастта на наказателна отговорност на 13 години, припомня „Вирджилио“.
Преди връзката си с Марта Фашина, Берлускони живя около 10 години с Франческа Паскале. Паскале е родена през 1985 г. в Неапол. Като млада е участвала в конкурси за красота. Насочва се към политиката, за да се бори за един по-справедлив свят. Тъй като родителите на Франческа Паскале са страстни почитатели на Силвио Берлускони, логично тя последва примера им и е сред основателите в Неапол през 2004 г. на политически клуб в подкрепа на италианския политик. Франческа, която признава, че обожава Берлускони, се присъединява после и към неговата политическа формация. През 2006 г. тя се среща за първи път с Берлускони по време на политическа проява в Рим. Между тях веднага се заражда симпатия. По онова време тя е на 21 години и активизмът й спечелва място в провинциалния съвет на провинция Неапол. Следват няколко години, през които за Берлускони започват низ от проблеми от лично естество, засегнали постепенно и политическата му кариера. В този период Берлускони е осъден и по дело за данъчни измами и лишен за кратко време от възможност да се кандидатира на избираема длъжност. И точно, когато всичко е против него и много хора му обръщат гръб, официално е обявен годежът му с Франческа Паскале. Младата активистка е плътно до него в най-трудните моменти от живота му в периода 2012 г. – 2020 г. Тя е неотлъчно до него и когато Берлускони има редица здравословни проблеми, включително и кардиологични. Упорито се заговаря дори и за брак между нея и милиардера.
През годините, в които е годеница на Берлускони, Паскале основава организацията „Цветовете на свободата”, която се бори срещу насилието срещу жени и за насърчаването на правата на представителите на ЛГБТ общността. През март 2020 г. официално е обявено, че Берлускони и Паскале се разделят. Тогава като подарък за годините, прекарани заедно, Берлускони преотстъпва на Паскале луксозна вила на стойност 2,5 милиона евро. Имотът, наречен „Вила Мария”, е в Рогоредо ди Казатеново, в провинция Леко, област Ломбардия. Площта му е 1140 квадратни метра, а къщата е заобиколена и от огромен парк. Впоследствие имотът е продаден.
След раздялата с Берлускони Франческа Паскале се отдава на активизма в защита на ЛГБТ общността. През юли 2020 г., четири месеца след като вече не е годеница на бившия премиер, Франческа е издебната от папараци в плен на нова любов – певицата Паула Турчи. Паскале и Турчи сключват граждански съюз през лятото на 2022 г., но се разделят две години по-късно и днес са в лоши отношения. Паскале обвинява Турчи за краха на връзката им и казва, че Турчи винаги я е упреквала заради връзката й с Берлускони.
В последно време Паскале се опитва да прокара идеите за защита на правата на ЛГБТ общността в дясното политическо пространство. Тя дори беше отличена за неконформисткия си активизъм с наградата на името на журналиста Джанкарло Фунари. Отличието й беше връчено по време на Карнавала във Виареджо, който винаги има политическа окраска. Там Паскале влезе в остър сблъсък с леви активисти, които я нарекоха „метресата на Берлускони“. В отговор тя ги прикани като са такива защитници на левичарството, да отидат да живеят в ивицата Газа.
Франческа Пастале в последно време на няколко пъти разкритикува и ръководството на „Форца Италия“.
Според медийни публикации по време на срещата на Марина и Пиер Силвио Берлускони с Антонио Таяни през април е било споменато и името на Паскале във връзка с кадрови промени в партията, припомнят „Месаджеро“, „Фато куотидиано“ и „Скай Ти Джи 24“. След появата на тази информация журналисти попитаха Марта Фашина какво мисли за това. В отговор Фашина заяви кратко: „Не искам да говоря за тази личност. Тя не е важна“. Това разгневи Паскале, която заяви пред „Фато куотидиано“: „Права е Марта Фашина. Аз не съм важна. Аз изпитвам само страст към политиката. Аз няма никога да бъдат като Марта Фашина, която струва по 20 000 евро месечно на италианците, за да не ходи изобщо в парламента. За мен политиката е нещо малко по-различно. По този начин Паскале намекна, че Фашина получава заплата като депутат, възлизаща на 20 000 евро, но не влиза често в пленарната зала, отбелязва „Скай Ти Джи 24“.