Само тази година е достатъчна да обобщи политическия му път. Стилът му се характеризира със сензационни и шумни ходове, като например решението му да свика предсрочни парламентарни избори в разгара на жилищната криза, но той разполага също и с остър усет за комуникация. Последваха обаче и лавина от критики и неколкократни призиви за оставка от страна на опозицията от десницата и крайната десница.
Неговото послание "Не на войната", отправено като предизвикателство към Доналд Тръмп във връзка с войната в Иран направи особено силно впечатление на обществеността в Испания и в Европа и остава като един от запомнящите се моменти по време на мандата му след осем години начело на правителството.
Неговото многократно заклеймяване на "геноцида", извършван по неговите думи от Израел в ивицата Газа, както и отворената миграционна политика на Испания, различаваща се от тази, следвана в много европейски страни, допринесоха за превръщането му във водеща фигура на европейската левица.
Във вътрешнополитически план обаче, последните месеци от мандата му извадиха на показ трудностите на един лидер, лишен от парламентарно мнозинство, чиято популярност е разклатена от множество съдебни дела срещу съпругата му или срещу близки негови сътрудници в редиците на Испанската социалистическа работническа партия (ИСРП) и засегнат от миграционната криза, започнала след нахлуването на десетки хиляди мигранти в ексклава Сеута в края на юли тази година.
"Научих се да давам всичко от себе си, докато съдията не изсвири последния сигнал за мача", отбелязва 54-годишният бивш любител баскетболист във връзка с политическата си кариера в автобиографията си, публикувана през 2019 г. и озаглавена "Наръчник за съпротива".
Упоритост
Всъщност, "Ел Гуапо" (Красавеца в превод от испански), както наричат Санчес в началото на политическата му кариера заради външната му прилика с Джордж Клуни, преминава през много повече превратности.
"Той е изключително умен човек и "убиец" в политиката, защото е хладнокръвен", обобщава Пабло Иглесиас, бивш лидер на радикалната лява партия "Подемос" и бивш вицепремиер на Испания.
Роден на 29 февруари 1972 г. в семейството на чиновничка и предприемач, Санчес – икономист по образование, обвиняван в плагиатство при написването на дипломната си работа, пое ръководството на испанските социалисти през 2014 г. в момент, в който страната все още се възстановяваше от финансовата криза през 2008 г.
Този пръв негов опит в политиката завършва с огромен провал, тъй като партията отбелязва най-лошите си резултати по време на избори в историята си, а Санчес е принуден да се оттегли.
Противно на всички очаквания, шест месеца по-късно той отново застава начело на социалистите, след като обикаля цяла Испания с автомобила си марка "Пежо 407" в компанията на трима свои приближени, които само няколко години по-късно ще се окажат замесени в няколко съдебни дела.
Упоритостта на Санчес му помага да дойде на власт през юли 2018 г. след пореден сензационен ход, като сваля от власт правителството на консерватора Мариано Рахой, разтърсвано от корупционен скандал.
Презиран от опозицията
Тъй като разполага с крехко мнозинство в парламента, недостатъчно за одобрението на правителството през 2019 г., Санчес е принуден да свика два пъти подред парламентарни избори, а в крайна сметка през 2020 г. се съюзява с бившите си врагове от радикално лявата "Подемос".
След като левицата претърпява поражение на местните избори през май 2023 г., предвещаващо края на политическата кариера на Санчес, той предприема нов дързък ход, като едва два месеца по-късно свиква предсрочни избори.
Партията на Санчес се класира тогава на второ място на изборите след консерваторите на Алберто Нунес Фейхо, но след дълги преговори отново успява да бъде избран за премиер с цената на големи отстъпки, сред които и приемането на закон, даващ амнистия на сепаратистите, замесени в опита за отделяне на Каталуния през 2017 г. Това беше законодателна инициатива, на която дотогава Санчес се беше противопоставял.
Презиран оттогава от дясната и крайнодясната опозиция, Санчес, който е и бивш член на канцеларията на Върховния представител на ООН в Босна и Херцеговина, също така пострада от раздорите в разнородния си политически лагер.
Неспособен да прокара водещите си законопроекти в парламента, като например двата указа за жилищата, отхвърлени от депутатите миналия петък и принуден да управлява в продължение на няколко години с един и същи бюджет, тъй като не успяваше да приеме нов, Педро Санчес реши сега отново да поеме инициативата, като свика предсрочни избори. (БТА)
(Превод от френски език: Николай Джамбазов)