Германският кабинет одобри мерки, които ще дадат на разузнавателните служби нови правомощия да следят комуникации и да осуетяват действията на чуждестранни противници заради нарастващата според властите заплаха от кибер- и хибридни атаки, предаде Ройтерс.
Мерките, които се обсъждат от месеци, ще дадат на Федералната разузнавателна служба (ФРС), отговаряща за външното разузнаване, и на Федералната служба за защита на конституцията (ФСЗК), която отговаря за вътрешното разузнаване, по-широки правомощия за достъп до цифрови комуникации, събиране на данни и извършване на активни операции за осуетяване на атаки.
Министърът на вътрешните работи Александър Добринт заяви, че мерките, които ще включват и използването на изкуствен интелект, ще „революционизират архитектурата на сигурността в Германия“.
„Превръщаме разузнавателните си служби в истински тайни служби“, каза той на пресконференция в Берлин. По думите му за първи път агенциите ще получат оперативни правомощия.
Мерките, които ще дадат на ФСЗК широки правомощия за събиране на данни, предизвикаха критики от някои организации за защита на гражданските права.
Константин фон Ноц от опозиционната партия „Зелените“ подкрепи разширяването на правомощията на ФРС заради нарастващия брой заплахи. Той обаче заяви, че предоставянето на подобни разширени правомощия на службите за вътрешна сигурност „буди тревога от гледна точка на върховенството на закона“.
Германските разузнавателни служби са създадени след Втората световна война, когато споменът за нацисткия режим все още е бил силен, и традиционно имат по-ограничени правомощия от службите на съюзници като Франция, Великобритания и САЩ.
На фона на предупрежденията за нарастващи заплахи от държави като Русия и Иран обаче се засили натискът върху германските служби да разширят традиционната си роля, свързана с анализ на информация и да получат повече правомощия за предприемане на конкретни действия срещу атаки.
Нина Варкен, ръководителката на канцеларията на Фридрих Мерц, заяви, че Германия е изправена пред „реална, много сериозна“ заплаха от хибридни атаки от чужди сили и вече не може да разчита за сигурността си на разузнавателните служби на своите съюзници.
Миналата седмица беше предотвратена предполагаема атака, след като на летището в Лайпциг в Източна Германия беше открит дрон, натоварен с експлозиви. Междувременно над военни бази и други обекти редовно са забелязвани неизвестни разузнавателни безпилотни летателни апарати.
Според плана, който все още трябва да бъде одобрен от парламента, службите за сигурност ще може да се намесват в инфраструктурата на нападателите, например като тайно обезвреждат експлозиви, за да могат да продължат операциите по наблюдение. В киберпространството те ще могат при строго определени условия да проникват в информационните системи на нападателите, да копират или изтриват данни и да блокират инструменти, използвани от чужди държави в техни кампании.
Проектът въвежда и нови правила за използването на държавен шпионски софтуер за онлайн наблюдение и за проследяване на комуникациите. Телекомуникационни компании, цифрови платформи, транспортни оператори и финансови посредници ще могат да бъдат задължавани да предоставят данни, като при отказ могат да бъдат глобявани и проверявани на място.
Мерките ще създадат по-подробна правна основа за киберразследванията и ще централизират контрола върху тях в Независимия контролен съвет – външен надзорен орган, който в момента контролира радиоелектронното разузнаване от страна на ФРС.