Германският президент разпусна парламента и насрочи изборите за 23 февруари

Германският президент Франк-Валтер Щайнмайер разпусна парламента и насрочи предсрочни избори за 23 февруари, седем месеца преди планираното им редовно произвеждане, предаде ДПА. 
Решението на Щайнмайер бе очаквано и беше взето след разпадането през ноември на тройната коалиция на канцлера Олаф Шолц и вота на доверие на 16 декември.
Парламентарните лидери на Германската социалдемократическа партия на Шолц и консервативния Християндемократически съюз (ХДС) вече се споразумяха за датата през февруари. 
Според член 39 от германската конституция се предвижда, че нови избори трябва да се произведат в срок от 60 дни след гласуването на доверие.
Шолц, чието правителство от месеци е в състояние на политическа парализа, е изправен пред трудна битка за преизбиране, отбелязва ДПА. В последните проучвания на общественото мнение ХДС има преднина от около 10 пункта пред ГСДП.
Щайнмайер заяви днес, че политическата стабилност е ценно предимство в Германия, като определи разпускането на Бундестага и предсрочните избори като изключения от правилото.
"Особено в трудни времена като днешните стабилността изисква страната да има правителство, способно да предприема действа, и надеждни мнозинства в парламента", каза президентът.
"Според вота на доверие сегашното правителство вече няма мнозинство, но по време на проведените дискусии не успях да открия друго мнозинство, което да състави ново правителство", добави той. "Ето защо съм убеден, че произвеждането на нови избори е правилното решение за доброто на нашата страна", заяви Щайнмайер. 
Той обясни, че следващото федерално правителство е изправено пред сериозни задачи. Президентът говори за несигурната ситуация по отношение на икономиката, застрашаваща компаниите и работните места, войните в Близкия изток и Украйна, чието въздействие се усеща и в Германия, неотложните въпроси за управлението на миграцията и интеграцията, изменението на климата, както и мирното и сигурно съжителство в страната.
"Нашата либерална демокрация се нуждае от конкуренция на идеи", каза Щайнмайер. "Но очаквам това съревнование да се води с уважение и достойнство - най-малкото защото след изборите ще се изисква владеене на изкуството на компромисите, за да се състави стабилно правителство", добави той.
Вотът на доверие на Шолц е едва четвърният в историята на следвоенната Федерална република Германия. Предишните случаи бяха правителствата на Вили Бранд (ГСДП) през 1972 г., Хелмут Кол (ХДС) през 1982 г. и Герхард Шрьодер (ГСДП) през 2005 г.
Партиите нямат много време за предизборна кампания преди изборите на 23 февруари, отбелязва ДПА.
ГСДП и крайнодясната "Алтернатива за Германия" планират да обявят кандидатите си и да одобрят програмите си през уикенда на 11-12 януари.
"Зелените" планират да проведат партийната си конференция на 26 януари, ХДС - на 3 февруари, побратимената с него баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС) - на 8 февруари, а Свободните демократи (СвДП) - на 9 февруари.
Вечерта на 9 февруари се очаква да се проведе първият предизборен дебат, който ще се излъчва по обществените телевизии А Ер Де и Цет Де Еф между канцлера от ГСДП Шолц и неговия въперник от ХДС/ХСС Фридрих Мерц. 
Независимо от резултата от изборите, новият Бундестаг ще бъде много по-малък. Поради влязлата в сила реформа на избирателния закон на лявоцентристката коалиция броят на местата ще бъде ограничен до 630. За сравнение, през 2021 г. в Бундестага бяха избрани 735 депутати.