Годишният преглед на въоръжените конфликти, изготвен от норвежкия Институт за изследване на мира в Осло (PRIO), заключава, че през 2025 г. броят на конфликтите на държавно ниво се е увеличил до най-високото ниво от 1946 г. насам, информира Би Би Си.
По отношение на съвкупния брой смъртни случаи, изминалата година отстъпва само на 1994 г., когато се разрази геноцидът в Руанда, и 2021 г., когато в разгара си беше гражданската война в Етиопия. При геноцида в Руанда бяха избити около 800 000 души, а в гражданската война в региона Тигре в Етиопия бяха избити стотици хиляди в между 2020 и 2022 г.
Войната в Украйна остава най-смъртоносния конфликт.
Докладът "Тенденции в конфликтите" изброява 65 конфликта, включващи поне една държава. Изследването установява, че през 2025 г. е имало 75 конфликта между държави, което е лек спад спрямо 79 през 2024 г. В него се казва, че миналата година е имало особено забележим спад в смъртоносното насилие между мексиканските наркокартели.
Сред тях са осем междудържавни конфликта. В допълнение към руската инвазия в Украйна, изследователите посочват граничните сблъсъци между Индия и Пакистан, Пакистан и Афганистан, Камбоджа и Тайланд, както и израелските въздушни удари в Сирия като такива конфликти. Настоящият военен конфликт заради Иран не е включен в проучването за тенденциите през 2025 г., въпреки че бомбардировките на Ливан от страна на Израел са споменати.
Африка е континентът, най-засегнат от конфликти, следван от Азия, Близкия изток, Северна и Южна Америка и Европа, посочва "Дойче веле".
"Данните ясно показват увеличение на смъртните случаи, пряко свързани с военни действия, през последните 14 години. С изключение на геноцида в Руанда през 1994 г., всички години след 2013 г. са по-насилствени от тези преди 2013 г. в периода след Студената война. Повечето смъртни случаи в битки са свързани с междудържавни конфликти, но видяхме също така, например, пик на насилие без външна намеса през 2025 г. поради конфликта в Судан. Високите нива на смъртни случаи в битки често се дължат на няколко големи конфликта. Въпреки това, докато преди 2020 г. често наблюдавахме по един голям конфликт наведнъж, през последните години наблюдаваме натрупване на големи конфликти, протичащи едновременно", отбелязва докладът.
"За съжаление, няма много позитивизъм", каза авторката на проучването, Сири Аас Рустад, цитирана от Франс прес. "Обикновено мога да извлека поне нещо положително от данните, но тази година числата са просто шокиращи."
Скок на жертвите
Докладът оценява броя на хората, чиято смърт е пряко свързана с военно или политическо насилие, на 245 хиляди. Смъртните случаи сред военните – като тези на руски войници на фронтовата линия в Украйна – представляват по-голям дял от тази статистика, но жертвите сред цивилното население са повече от 25% от общия брой на загиналите – 76 500. Това представлява петкратно увеличение в сравнение с 2024 г.
Изследователите отдават рязкото покачване на тази мрачна статистика на сблъсъците между армията и бунтовниците в Судан – обсадата на град Ел Фашер, убийствата и смъртните случаи от изтощение доведоха до смъртта на около 60 000 души там миналата година.
"През последните пет или шест години няколко големи конфликта бушуваха паралелно или веднага щом единият приключваше, започваше друг. На света не се дава никаква почивка", казва Рустад. "Това е разлика от предишните години – интензитетът на конфликтите по света е висок и постоянен."
В своите анализи норвежкият институт идентифицира три основни вида конфликти: такива, включващи поне една държава, конфликти между държави и ситуации, в които насилието срещу цивилно население има едностранен характер. Сред първия тип конфликти Африка е начело с 29 конфликта, следвана от Азия и Близкия изток. Европа има само един такъв конфликт, но той е в мащаб, невиждан от Втората световна война насам, посочва Би Би Си.
Миналата година норвежците преброиха 13 конфликта, които биха могли да бъдат определени като "война". След относително спокойното първо десетилетие на XXI век и петгодишния период 2017–2022 г., броят на войните нараства.
Рустад подчертава, че Израел е една от най-агресивните държави, участваща в пет различни вида конфликти: в ивицата Газа, Сирия, Ливан и срещу Иран и хусите в Йемен. В Азия Мианма е начело. Сирия, Пакистан и Индия също участват едновременно в по четири конфликта.
Авторката на доклада споменава и САЩ, заявявайки, че завръщането на Доналд Тръмп на президентския пост е довело "не само до атаки и засилено насилие, но и до изграждане на търговски бариери".
"Засега сътрудничеството е изключено", казва Рустад и допълва, че светът става все по-поляризиран, посочва Би Би Си.