Министърът на външните работи на Индия Субрахманям Джайшанкар заяви днес, че безпрепятственият морски транспорт през международни води, включително през Ормузкия проток, е жизненоважен за благосъстоянието на световната икономика, предаде Ройтерс.
Джайшанкар каза това в началото на двудневната среща на външните министри на страните от БРИКС в Делхи.
„Конфликтът в Западна Азия заслужава особено внимание“, каза Джайшанкар, визирайки американско-израелската война срещу Иран.
„Сигурният и безпрепятствен морски транспорт през международните морски коридори, включително Ормузкия проток и Червено море, остава жизненоважен за благосъстоянието на световната икономика“, добави той.
Последиците от войната срещу Иран, включително практическото затваряне на Ормузкия проток, са описвани от експерти като едно от най-големите сътресения за енергийните пазари в световната история, посочва Ройтерс.
Смущенията блокираха трафика на танкери и предизвикаха рязък скок на цените на енергията, което подхрани опасенията от инфлационна спирала и световна икономическа рецесия.
Индия също така осъди атаката срещу плаващ под индийски флаг плавателен съд във водите на Оман и заяви, че нападенията срещу търговски кораби трябва да бъдат избягвани на фона на американско-израелската война срещу Иран.
Атаката снощи срещу дървения плавателен съд, който плавал към Обединените арабски емирства от Сомалия, причинила пожар на борда и той в крайна сметка потънал. Всичките 14 души на борда били спасени от оманската брегова охрана.
Най-малко два други кораба, плаващи под индийски флаг, бяха атакувани от началото на американско-израелската война срещу Иран на 28 февруари. Миналия месец Индия извика иранския посланик в Делхи и изрази „дълбоките си опасения“ във връзка с тези случаи.
Войната рязко увеличи риска за търговското корабоплаване в Залива, особено около Ормузкия проток и редица плавателни съдове бяха атакувани или повредени от началото на конфликта.
Джайшанкар каза още, че страните от БРИКС трябва да се заемат с проблема с „все по-честото прибягване до едностранни принудителни мерки и санкции, несъответстващи на международните закони и на устава на ООН“.
„Тези мерки непропорционално засягат развиващите се страни. Тези необосновани мерки не могат да заменят диалога и натискът не може да замени дипломацията“, добави той.