Исторически спор помрачи отношенията между Полша и Украйна в навечерието на Международната конференция за възстановяване на Украйна, която ще се проведе в полския град Гданск на 25-26 юни. Делегацията на Киев ще бъде оглавена от министър-председателката Юлия Свириденко, вместо от президента Володимир Зеленски, предаде Укринформ, позовавайки се на публикация на Свириденко в "Телеграм".
Дипломатическият разрив настъпи, след като президентът Карол Навроцки лиши украинския президент Володимир Зеленски от "Ордена на Белия орел" - най-високото държавно отличие на Полша, припомня изданието "Юрактив".
Причина за изостряне на отношенията стана решението на Зеленски на 26 май да одобри наименуването на украинско военно подразделение на "Героите на Украинската въстаническа армия" (УПА). По време на Втората световна война УПА е смятана за отговорна за убийството на около 100 000 поляци във Волиния и Източна Галиция.
В Полша организацията бе обявена със закон за отговорна за извършване на геноцид, но в Украйна тя остава символ на съпротива срещу съветската власт, отбеляза изданието.
Само седмица преди това в Украйна беше проведено официално препогребване на Андрий Мелник - една от най-противоречивите фигури в украинската история. Заедно със Степан Бандера той е сред основателите на организация на украинските националисти, тясно свързана с УПА. В Киев вече се обсъжда и възможността за подобно препогребване на Бандера, написа "Форин полиси".
Тези действия предизвикаха остра реакция в Полша, допълни изданието .
"Борбата на Украйна да защити своята държавност срещу Русия засилва нуждата от антируски национални митове", каза полският политолог Лукаш Адамски пред "Юрактив", но добави, че "украинският елит подценява влиянието на подобна политика на паметта върху отношенията с Полша”.
"Дори и целта да е укрепване на антируския наратив, героизирането на формирования, отговорни за геноцид, неизбежно предизвиква силна съпротива в полското общество", подчерта той.
Ръководителят на кабинета на полския президент Збигнев Богуцки на свой ред каза, цитиран от украинското издание ua.news, че отговорността за влошаването на отношенията лежи изцяло върху украинската страна.
По думите му именно решения на Киев са довели до охлаждането на диалога. "Контактите и отношенията са в лошо състояние, но не защото президентът Навроцки е действал по определен начин. Причината е, че украинската страна на практика е решила да пренебрегне паметта на жертвите и договореностите, постигнати във Варшава", посочи той.
Според полската президентска администрация този акт е "напълно неприемлив" от гледна точка на държавната политика на Полша.
Варшава вече е получила обратно "Ордена на Белия орел" от Зеленски, съобщи в. "Киев пост", позовавайки се на говорителя на полската президентска администрация Рафал Лескевич.
Той заяви пред "Полсат нюз", че орденът ще бъде съхраняван заедно с анулирания сертификат в Отдела за ордени и отличия към президентството. "Орденът действително беше върнат. Получихме го в президентската канцелария", каза Лескевич. По думите му върнатото отличие няма да бъде предоставяно на друг носител.
Въпреки напрежението, говорителят на полското президентство изрази увереност, че инцидентът няма да доведе до по-сериозно влошаване на отношенията между Варшава и Киев.
Той подчерта, че решението на Навроцки не е насочено срещу украинския народ и не променя подкрепата на Полша за Украйна в нейната война срещу Русия.
Решението обаче предизвика остра реакция от украинска страна. Зеленски заяви, че то е политически мотивирано, отбеляза "Киев пост".
Външният министър Андрий Сибига определи действията на Варшава като "стратегическа грешка" и заяви, че ще върне своето полско държавно отличие, получено през 2022 г. Няколко висши украински представители също вече върнаха свои полски отличия, включително съветникът на президента Кирило Буданов, както и бившите президенти Леонид Кучма и Виктор Юшченко, припомня "Юрактив".
Изданието посочи, че спорът бързо се пренесе и във вътрешната политика на Полша. Варшава остава един от най-отдадените поддръжници на Украйна в Европа, но подкрепата за Киев все по-често се превръща в разделящ въпрос в полската политика.
След като заместник-министърът на висшето образование Анджей Шептицки заяви в интервю за радио ТОК, че УПА се е борила за украинска независимост и е "нещо като полските прокълнати войници" - препратка към антикомунистическите полски партизани, съпротивлявали се срещу съветското господство след Втората световна война - последва остра реакция.
Пшемислав Чарнек, водеща фигура в консервативната партия "Право и справедливост" (ПиС) и потенциален кандидат за премиер на изборите през 2027 г., постави под въпрос лоялността на Шептицки. "Изисквам прекратяване на парламентарната дейност, докато не бъде обяснено защо това правителство все още назначава проукраински хора, които обиждат поляците", заяви той пред парламента, цитиран от "Юрактив".
В началото на пълномащабното руско нашествие Полша беше смятана за най-верния съюзник на Украйна. Тогава управляващата партия "Право и справедливост" говореше за почти "национално братство" между двете държави, а някои среди дори лансираха идеи за полско-украински съюз, който да балансира влиянието на Германия и Франция в Европейския съюз.
"Сега практически целият политически спектър се конкурира в нарастващо антиукраинска реторика", каза политическият анализатор Якуб Мажмурек.
Спорът засегна и военната помощ, съобщи изданието "Юръпиън Консърватив". Финансовата подкрепа на Полша за Украйна след 2022 г. е значителна. По данни на канцеларията на министър-председателя, само военната помощ през първата година от войната е възлизала на 7,23 милиарда злоти (около 1,7 милиарда евро), без да се включват други форми на военна подкрепа.
Сега полски опозиционни политици започнаха да повдигат въпроса за нея. Бившият премиер на Полша Лешек Милер заяви, че ако се връщат отличия, тогава Киев "трябва да върне и МиГ-овете, танковете и оръжията".
"Ако всички се вълнуват толкова, че връщат полученото, нека върнат МиГ-овете, танковете и оръжията. Това би било жест, нали?", коментира той, цитиран от "Юръпиън Консърватив".
Още по-съществено е, че представители както на консервативната десница, така и на центристките и лявоцентристките сили започнаха да поставят въпроса дали Полша не трябва да обвърже бъдещото членство на Украйна в Европейския съюз с решаването на историческите спорове.
"Обединена Европа е изградена върху отхвърлянето на тоталитаризма и култа към насилието. Тези принципи трябва да важат за всички. За онези, които не го разбират, няма място в Европейския съюз, а Полша със сигурност няма да позволи това", заяви и полският президент, цитиран от Радио "Свободна Европа"/Радио "Свобода".
Променят се и обществените нагласи в Полша, отбеляза "Юрактив". Проучване наскоро показа, че 43% от поляците вече имат неблагоприятно мнение за украинците, докато 29% изразяват симпатия. През 2023 г. картината беше обратна - 51% симпатия срещу 17% негативни нагласи.
Изследване на Варшавския университет от началото на 2025 г. отчете и нарастваща критика към украинците, живеещи в Полша. Респондентите посочват усещане за претенциозност у част от украинските бежанци, които според тях "очакват социални помощи, без достатъчна благодарност” за получената подкрепа. Други говорят за останали елементи на "съветски манталитет".
Руският президент Владимир Путин също от години използва темата за Волиния в пропагандата си. От една страна той обвинява украинските националисти във фашизъм пред полската аудитория, а от друга внушава на украинците, че Полша използва историческия спор като претекст за териториални претенции към Западна Украйна, припомня "Форин полиси".
Това накара правителството на премиера Доналд Туск да се опита да омаловажи значението на дипломатическата криза и да предупреди, че разривът може да бъде в полза на Русия, предаде Полската агенция по печата (ПАП).
"Ако се караме за миналото, някой друг ще спечели бъдещето", заяви Туск, подчертавайки риска да се даде повод на Владимир Путин да се възползва от напрежението.
Той посочи, че продължаването на сътрудничеството между Полша и Украйна е в интерес и на двете държави.
Преди заседанието на кабинета вчера Туск каза, че правителството е подготвило и е съдействало за подготовката на около двеста споразумения и договорености, включително редица "пряко полско-украински".
"В интерес на Полша е това сътрудничество да продължи", каза той. "Говорим за стотици милиарди долари и това не са полски пари, а средства, които ще бъдат изразходвани от полски компании в Украйна след края на войната", добави Туск. "Изграждането на добри отношения не е само израз на почтеност в трудни времена, по време на война, но и носи ползи", каза той.
Туск увери, че конференцията в Гданск ще се състои въпреки отсъствието на Зеленски. "Независимо кой в момента саботира усилията ни във Варшава и Киев, тази конференция ще се проведе по един или друг начин", заяви той, цитиран от ПАП.
Европейската комисия, също предупреди, че задълбочаващият се публичен конфликт между полския президент Карол Навроцки и украинския президент Володимир Зеленски подкопава политическото единство на Европа и играе пряко в полза на Русия, съобщи "Евронюз".
"Ако има нещо, което научихме през последните пет години от тази непровокирана война срещу Украйна, то е, че единството е най-силното ни оръжие. Всичко, което подкопава това единство, включително споровете между държава членка и Украйна, не е полезно", заяви главният говорител на Европейската комисия Паула Пиньо пред журналисти в Брюксел. Тя подчерта, че от подобни конфликти печели единствено Москва.
"В подобна ситуация има само един доволен наблюдател - агресорът срещу Украйна. Не бива да играем по неговите правила", каза Пиньо.
Брюксел същевременно заяви готовност да посредничи между Варшава и Киев.
"Готови сме да направим всичко необходимо, за да гарантираме, че този спор няма да попречи на успешното провеждане на конференцията в Гданск по-късно тази седмица", каза Пиньо.
Литва също предложи да посредничи за разрешаването на спора. "Вероятно и от двете страни имаше известно разгорещяване на емоциите", заяви Аста Скайсгирите, съветничка по външната политика на литовския президент Гитанас Науседа, в интервю за радио "Жиню Радияс".
По думите ѝ напрежението е ескалирало както във Варшава, така и в Киев, поради което е необходимо възстановяване на политическия диалог между ръководствата на двете държави.
Председателят на литовския парламент Юозас Олекас също потвърди, че Литва е готова да съдейства за намаляване на напрежението между Полша и Украйна.
Полското правителство обаче заяви, че не се нуждае от посредници за разрешаване на дипломатическия спор с Украйна, съобщи Полската телевизия.
"Мисля, че не се нуждаем от посредници в отношенията между Полша и Украйна. Разбира се, ситуацията е по-трудна от преди. Смятам, че както Полша, така и Украйна имат интерес от деескалация на този спор. Имаме много неща, които трябва да вършим заедно", каза вчера говорителят на полското правителство Адам Шлапка.
Украйна е в активен дипломатически контакт с Полша и работи за намаляване на напрежението и емоциите в двустранните отношения, съобщи и украинското Министерство на външните работи, цитирано от украинското издание "Правда".
Говорителят на украинското външно министерство Георгий Тихи заяви по време на национално телевизионно излъчване, че Киев поддържа постоянен диалог с Варшава чрез дипломатически канали.
"Поддържаме постоянен контакт чрез дипломатическите канали. Като Министерство на външните работи и дипломатическия екип на президента на Украйна сме в непрекъснат контакт с нашите полски колеги", посочи Тихи.
Той подчерта, че въпреки острите публични изявления и медийното напрежение, паралелно се води и спокойна дипломатическа работа "зад кулисите".
"Работим за това да намалим напрежението и да охладим емоциите. Позицията на Украйна е балансирана. Ние сме за диалог, включително по трудните въпроси, свързани с нашето общо историческо минало", добави той, цитиран от "Правда".
Според Киев настоящият спор е свързан основно с позициите на полския президент Карол Навроцки, а не с официалната линия на полската държава или настроенията в обществото.
Украинската страна подчерта, че Варшава и Киев остават съюзници, обединени от общ противник - Владимир Путин и руската агресия срещу Украйна.