Южна Корея изпрати екип за оценка на ситуацията в Ормузкия проток, съобщи Министерството на отбраната в Сеул и подчерта, че това не представлява разполагане на войски, предаде Франс прес.
Иран и САЩ са във война от 28 февруари. Техеран контролира до голяма степен стратегическия Ормузки проток – ключов морски път, който свързва Персийския залив с международните води.
"Министерството изпрати екип, който да провери на място ситуацията в Ормузкия проток", се казва в комюнике. "Този екип трябва да направи оценка на обстановката в региона и средата на сигурност, но тази мисия не предполага разполагане" на военнослужещи, се добавя в текста.
Сеул отрече Вашингтон да е поискал от него да разположи войски в определен срок, но не изключи изпращането на въоръжени сили в региона. "Не е вземано никакво решение за разполагането на войски", според предишно изявление на министерството. Южна Корея заяви в петък, че обмисля да направи "принос" към американските усилия за сигурност в Ормузкия проток.
Сеул уточни, че разглежда подобна мярка при условие че тя не застрашава оперативните способности на собствените му въоръжени сили. Република Корея остава юридически във война със Северна Корея, тъй като Корейската война (1950 – 1953) завършва с примирие, а не с мирен договор.
Вчера Техеран предупреди, че всякакъв южнокорейски военен принос към конфликта би имал "сериозни последици".
"Всяко военно разполагане или участие в операции на други страни в Персийския залив или Ормузкия проток може да бъде разглеждано само като пряка подкрепа за страната, отговорна за тази агресия, и ще има сериозни последици", заяви в публикуван в Екс пост на корейски говорителят на иранското Външно министерство Есмаил Багаи. Той предупреди Сеул да не отстъпва пред това, което нарече "американски натиск и сплашване".
Иран и САЩ продължават размяната на удари в Ормузкия проток и около него, дори след прекратяването на огъня през април, което сложи край на първата кампания от интензивни бомбардировки. Преговорите между двамата противници са в застой, докато спорят за контрола над протока, през който обикновено преминава около една пета от световния износ на петрол и втечнен природен газ.