През февруари 65-годишният бивш държавен глава вече беше осъден на доживотен затвор за опит за преврат, след опита му да наложи военно положение в Южна Корея през декември 2024 г., при който той изпрати армията в парламента. През януари той беше осъден и на пет години затвор по друго дело, свързано с този случай.
В петък, по време на третия му процес пред съд в Сеул, прокурорите поискаха 30 години затвор за "действия в полза на врага". Те обвиняват Юн, че е наредил изпращането на дронове, натоварени с пропагандни листовки, над Пхенян през октомври 2024 г., с цел да предизвика въоръжен инцидент, който би му послужил като претекст за налагане на военно положение.
Прокурорите прецениха, че опитът му "да създаде изкуствено условия за война" е застрашил националната сигурност, като е засилил напрежението със Северна Корея. Освен това той е предоставил на Пхенян класифицирана информация за военно оборудване на Южна Корея, тъй като дроновете са се разбили на територията на Северна Корея.
Против всички очаквания Северна Корея реагира умерено, като се задоволи да предупреди, че ще отвърне в случай на ново изпращане на дронове. Това обаче не попречи на Юн да опита все пак да извърши своя силов ход два месеца по-късно, оправдавайки го с неясни заплахи, представлявани, според него, от "антидържавни сили", работещи за Северна Корея, както и факта, че парламентът, в който опозицията има мнозинство, отказваше да приеме бюджета му.
Достатъчен брой депутати обаче успяха да се промъкнат в обградения от войници парламент и да гласуват резолюция срещу военното положение, принуждавайки Юн да отстъпи. В крайна сметка гражданското управление беше суспендирано само за шест часа, но този опит предизвика дълбока политическа криза в страната. Юн Сук-йол беше отстранен от длъжност през април 2025 г. и понастоящем в затвора. Той обжалва доживотната си присъда, твърдейки, че е действал "единствено за доброто на нацията".