Израелците гласуват на парламентарни избори на 27 октомври. Това е първият парламентарен вот след смъртоносното нападение на палестинската ислямистка организация „Хамас“ срещу градове и кибуци в Южен Израел на 7 октомври 2023 г., което разтърси страната, а впоследствие доведе и до регионално напрежение и до конфликти по няколко фронта, припомнят Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес в поредица от аналитични материали.
Макар социологическите проучвания да предвиждат загуба на вота за настоящия премиер Бенямин Нетаняху, изборите в Израел могат да бъдат сложни заради фрагментираната политическа система, в която всяка партия може да се окаже решаваща за формирането на ново правителство, отбелязва Ройтерс.
Нападенията от 7 октомври 2023 г. подкопаха доверието в способността на Нетаняху да гарантира сигурността на страната. Макар обществеността като цяло да подкрепя войните срещу „Хамас“, „Хизбула“ и Иран, последвали атаката от 7 октомври отпреди три години, социологическите проучвания показват ниско доверие в лидерството на Нетаняху. Политиките на неговото правителство по въпросите на религията и отношенията между религията и държавата също са непопулярни сред много израелци, допълва агенцията.
Но не бива да се забравя, че Нетаняху, който е най-дълго управлявалият лидер в историята на Израел, е експерт по политическото оцеляване. Освен това социологическите проучвания не показват и ясен път към властта за неговите съперници, добавя Ройтерс.
Сред основните противници на настоящия израелски лидер е бившият началник на Генералния щаб на израелската армия Гади Айзенкот, загубил един от синовете си във войната в Газа. Той набира все по-голяма подкрепа в социологическите проучвания. Айзенкот изгради образ на политически аутсайдер и на твърд привърженик на сигурността. Скромният му произход и жертвите, които семейството му е направило, рязко контрастират с десетилетията на Нетаняху във властта, белязани от дела и разследвания за корупция, коментира агенцията.
Бившите министър-председатели Нафтали Бенет и Яир Лапид, чийто съюз през 2021 г. свали Нетаняху от власт, въпреки че двамата са на противоположни позиции в политическия спектър, днес също са отново сред основните съперници на Нетаняху на настоящия вот. Преди пет години Бенет и Лапид съставиха разнородно правителство от либерални и консервативни партии, в което за първи път в историята на Израел участва и ислямистка арабска партия. Този кабинет просъществува само 18 месеца.
Бившият министър на отбраната Авигдор Либерман, който някога беше съветник и съюзник на Нетаняху, днес е също сред основните му съперници. Либерман заема дори по-твърди позиции от бившия си политически ръководител. Той напусна правителството на Нетаняху през 2018 г., обвинявайки премиера, че е прекалено отстъпчив към палестинските въоръжени групировки в Газа. Оттогава Либерман се превърна в един от най-острите критици на Нетаняху.
Вотът за парламента на Израел - 120-местния Кнесет – по принцип би трябвало да се състои на всеки четири години. На практика обаче малко парламенти са изкарвали пълен мандат. Израел попадна в цикъл от краткотрайни правителства и избори, започнал през 2019 г. и приключил през 2022 г., когато Нетаняху си осигури стабилно парламентарно мнозинство и се върна на власт начело на най-дясното правителство в историята на страната. Предстоящите избори ще бъдат един от редките случаи, в които Кнесетът е завършил пълния си мандат, коментира Ройтерс
Местата в Кнесета се разпределят чрез пропорционална избирателна система между националните партийни листи, които преминат изборния праг от 3,25 процента от гласовете. Досега нито една партия в Израел никога не е печелила самостоятелно абсолютно мнозинство, припомнят Асошиейтед прес, Ройтерс и Франс прес. Затова правителствата се формират от коалиции между няколко партии. Когато възникнат разногласия, коалициите могат бързо да се разпаднат. Тази система дава значително влияние на малките партии върху избора на министър-председател и върху продължителността на неговото управление. За да запазят властта си, израелските премиери често са принудени да се съобразяват със специфичните искания на отделни религиозни и обществени групи.
Така например Нетаняху разчиташе досега на ултраортодоксалните еврейски партии, за да запази политическите си позиции. Исканията им относно това членовете на техните общности да бъдат до голяма степен освободени от задължителна военна служба обаче бяха един въпрос, който породи и продължава да поражда силна полемика в страната, особено по време на война, посочва Ройтерс.
В поредица от статии за изборите в Израел Ройтерс и Асошиейтед прес представят накратко и основните израелски партии и техните отличителни характеристики.
В дясното пространство има 6 партии и коалиции.
„Ликуд“ (чието име в превод означава „Обединение“) е основната дясна партия в Израел. Тя е партията на Нетаняху. „Ликуд“ привлича работническата класа и традиционно религиозните еврейски избиратели. Идеологията на партията съчетава национализъм с либерална икономическа политика.
„Оцма Йехудит“ („Еврейска сила“) е крайнодясна партия, чийто лидер е министърът на националната сигурност Итамар Бен-Гвир. Той е ултранационалист, който многократно е бил задържан по обвинения в подстрекаване и подкрепа за тероризма.
Партия на религиозния ционизъм е крайнодясна и подкрепя твърда политика в областта на сигурността, разширяване на еврейските селища и затвърждаване на израелския контрол над окупирания Западен бряг. Тя е оглавявана от финансовия министър Бецалел Смотрич, който беше в основата на значителни държавни разходи за инициативи, свързани с еврейските селища. Партията се обедини за изборите с още по-дясната формация „Зехут“ („Идентичност“), но изпитва затруднения да премине изборния праг.
„Шас“ (което е акроним за сефарадски пазители) е ултраортодоксална партия, чиято подкрепа идва предимно от евреи с корени в Северна Африка и Близкия изток. Тези общности отдавна се сблъскват с дискриминация в израелското общество. През 2023 г. Върховният съд забрани на лидера на партията Арие Дери, осъден за данъчни нарушения, да заема министерски пост. Партията подкрепя нормализирането на отношенията с арабските държави и спечели 11 места в парламента на изборите през 2022 г., припомня Асошиейтед прес.
„Обединен юдаизъм на Тората“ е съюз на две ултраортодоксални партии, чиято дейност е съсредоточена основно върху социалните услуги за собствената им общност. Наред с „Шас“ членовете на партията са разгневени на Нетаняху заради неспособността му да приеме закон, който да гарантира трайно освобождаването на ултраортодоксалните евреи от задължителна военна служба.
Ултраортодоксалните еврейски партии „Обединен юдаизъм на Тората“ и „Шас“ бяха част от досегашното правителство на Нетаняху заедно с партиите на Смотрич и Бен-Гвир, но го напуснаха през 2025 г.. Въпреки това те продължиха да му оказват подкрепа, помагайки му да се задържи на власт.
„Амха Израел“ („Твоят народ, Израел“) е партия, основана през август от пенсионирания генерал Офер Винтер. Тя се превърна в най-голямата изненада вдясно на тези избори. След първоначален скок в допитванията обаче формацията, създадена като алтернатива за привържениците на Нетаняху, недоволни от начина, по който той води войните, сега се затруднява да достигне минималния изборен праг.
В центъра и в опозиция има 5 партии и коалиции
„Яшар!“ (чието име в превод означава „Прям“) на Айзенкот е нова и популярна центристка партия, която настоява за равнопоставеност при изпълнението на военната служба. Основното ѝ внимание е насочено към вътрешните проблеми на Израел, включително разходите за живот, образованието и създаването на държавна анкетна комисия, която да разследва нападението от 7 октомври 2023 г.
„Беяхад“ („Заедно“) обединява политическите формации на Бенет и Лапид. Бенет, лидер на обединението, е религиозен евреин, но заема либерални позиции по социалните въпроси. Той се представя като част от „новата десница“, съсредоточена върху възстановяването на доверието в държавните институции на Израел. Партията на Лапид „Еш Атид“ („Има бъдеще“) спечели 24 места в парламента на изборите през 2022 г., превръщайки се в най-голямата опозиционна партия в досегашния Кнесет.
„Демократите“ е основана през 2024 г. в опит да се обнови политическият образ на някои от изпитващите затруднения леви формации в Израел. Тя се обедини с левоцентристката Лейбъристка партия, управлявала страната през първите две десетилетия след създаването ѝ, и с крайнолявата партия „Мерец“. Лидерът на „Демократите“ Яир Голан подкрепя включването на партиите, ръководени от арабски политици, в управляващата коалиция.
„Израел Бейтену“ („Израел – наш дом“) е основана предимно с цел да привлече имигранти от бившия СССР и заема десни позиции по въпросите на външната политика, сигурността и икономиката, но има леви позиции по социалните въпроси. В миналото партията се е явявала на избори заедно с „Ликуд“. Нейният лидер Либерман обаче наскоро заяви, че няма да се присъедини към коалиция с Нетаняху „дори ако светът се преобърне“.
„Резервисти - икономика“ е нова десноцентристка партия, съсредоточена върху премахването на освобождаването от военна служба за ултраортодоксалните мъже и подобряването на стандарта на живот. Лидерът ѝ Йоаз Хендел представя формацията като „третия блок“, който подкрепя идеята за бъдещо правителство на националното единство, съставено между Нетаняху и Айзенкот, без участие на ултраортодоксални или арабски партии.
Арабските партии са общо 4 и представляват палестинските граждани на Израел. Те съставляват около 20 процента от населението на Израел, но избирателната им активност е ниска поради дискриминацията и разочарованието от политическата система. Нетаняху и основните му противници заявяват, че няма да участват в коалиция с арабски партньори, тъй като се опасяват, че подобен съюз би отблъснал десните избиратели. Ако обаче резултатите бъдат много близки, политиците в крайна сметка може да направят компромис, което би дало възможност на арабските партии да изиграят решаваща роля при избора на следващия министър-председател, коментира Асошиейтед прес.
„Раам“ (акроним за Обединена арабска листа) е консервативна ислямистка партия, оглавявана от Мансур Абас. Тя се смята за по-умерена от останалите партии, ръководени от арабски политици в Израел. Партията подкрепя създаването на палестинска държава със столица Йерусалим, но се съсредоточава и върху местни проблеми като престъпността и икономиката. През 2021 г. „Раам“ спечели 5 места в Кнесета на тогавашните избори и стана по онова време първата партия, ръководена от арабски политици, която се присъедини към управляваща коалиция в Израел. Сега за настоящите избори Мансур Абас отказа да се присъедини към общата листа на арабските партии.
Обединената листа обединява останалите 3 арабски партии - „Таал“ (акроним от „Арабско движение за обновление), „Хадаш“ („Ново“) и „Балад“ (акроним от Национален демократичен съюз). Съвместната листа на „Хадаш“ и „Таал“ спечели 5 места в Кнесета на последните избори. Обединената листа се противопоставя на войната в Газа и на израелската окупация на Западния бряг. Тя се противопоставя и на израелските закони, които определят националния характер на държавата като еврейски. Това намалява шансовете ѝ да участва в каквато и да е управляваща коалиция.
Какво ще се случи в Израел след изборите – на този въпрос Франс прес се опитва да даде отговор, като очертава няколко възможни сценария
След официалното обявяване на резултатите президентът на Израел Ицхак Херцог ще възложи мандат на определен кандидат да състави правителство. Това не е задължително да бъде лидерът на партията, получила най-много гласове, а е кандидатът, който се смята за най-способен да събере подкрепата на най-малко 61 депутати. За абсолютно мнозинство в Кнесета са нужни 61 места.
Преговорите за съставяне на нов кабинет могат да бъдат продължителни и трудни. След предишните избори през ноември 2022 г. на Нетаняху му бяха необходими 58 дни, за да състави правителство.
Социологическите проучвания показват, че десният и крайнодесният блок на Нетаняху и опозиционният блок около Айзенкот в момента са с приблизително изравнени позиции и всеки би получил около 50–52 депутатски места. Блокът около Айзенкот включва „Яшар“, „Беяхад“, „Демократите“ и „Израел Бейтену“. Съотношението между двата блока остава непроменено от няколко седмици. Това предвещава сложна математическа задача и за двата лагера, които трябва да намерят още около 10 депутатски места, за да достигнат абсолютното мнозинство.
Политическата история на Израел е изпълнена с неочаквани обрати и не могат да бъдат изключени отцепвания на депутати или промени в коалиционните съюзи.
Две нови десни партии, които се намират близо до изборния праг от 3,25 процента от гласовете, също могат да изиграят роля, ако успеят да влязат в парламента. Те биха могли да се присъединят към единия или другия от двата блока.
Ако нито един от двата блока не успее да събере 61 депутатски места, може да бъде съставено правителство на малцинството, което да разчита на подкрепата на определени депутати при конкретни гласувания.
При такъв сценарий арабските израелски политически формации, тоест трите партии в състава на Обединената листа и „Раам“, които според социологическите проучвания се очаква да спечелят общо около 12–14 места, могат да се окажат решаващи, ако подкрепят опозицията. Партията „Раам“ на Мансур Абас заявява готовност да работи с блока на Айзенкот, а Обединената листа предложи да осигури така наречената „предпазна мрежа“ за всяка коалиция, която отстрани Нетаняху от власт.
Основните фигури в опозиционния блок обаче не са склонни публично да приемат подобна възможност заради враждебното отношение на значителна част от еврейските избиратели към всяка форма на съюз с арабските израелци, посочва Франс прес.
Това не попречи на Нетаняху да изгради предизборната си кампания около предупреждения за възможно сътрудничество между блока на Айзенкот и арабските партии. Показателен е основният му предизборен лозунг: „Или десницата, или Палестина“.
Третият сценарий, представян от Франс прес, изглежда почти фантастичен предвид изключителната политическа поляризация в Израел. Въпреки това коментаторите редовно обсъждат обединение на партиите, определяни като „ционистки“, без участието на арабските и ултраортодоксалните формации.
Социологическо проучване, публикувано на 16 октомври, показва, че 55 процента от анкетираните биха предпочели правителство на националното единство пред нови избори, ако вотът не доведе до ясно мнозинство. Този сценарий има скорошен прецедент. През 2020 г., въпреки дълбоката си взаимна неприязън, Нетаняху и центристът Бени Ганц сключиха споразумение за поделяне на властта след три изборни кампании за по-малко от година. Споразумението предвиждаше ротация на поста министър-председател. Съюзът обаче се разпадна след една година, което доведе до нови избори, припомня Франс прес. Сега Ганц обяви, че се отказва от участието си в парламентарните избори, припомня Ройтерс. Той взе това решение след като в последно време анкетите показват, че десноцентристкият му съюз „Синьо и бяло“ може и да не успее да премине 3,25-процентния праг за влизане в Кнесета.
Според медийни публикации президентът Ицхак Херцог в момента работи зад кулисите за сближаване между Нетаняху и Айзенкот, за да бъде повторен този модел, ако след 27 октомври настъпи политическа безизходица. Подобна възможност обаче би срещнала силна съпротива и в двата лагера, особено в опозиционния блок, който представя тези избори като своеобразен референдум срещу Нетаняху, пише Франс прес.
Ако нито един кандидат не успее да състави правителство, израелските граждани ще трябва отново да отидат до урните.
Кандидатът, определен от президента за съставяне на ново правителство, по принцип разполага с 28 дни, за да направи това, като срокът може да бъде удължен с още 14 дни. При неуспех могат да бъдат задействани други процедури, преди евентуалното разпускане на Кнесета.
Нова предизборна кампания би удължила политическата нестабилност в страна, която продължава да понася последиците от нападението на 7 октомври 2023 г. и от регионалните конфликти. Междувременно Нетаняху би останал на премиерския пост в качеството си на временно изпълняващ длъжността, посочва Франс прес.
Сред основните теми на предизборната кампания за изборите на 27 октомври беше въпросът за отговорността за нападението от 7 октомври 2023 г. и дали службите за сигурност и разузнаването в Израел са се провалили по някакъв начин тогава, отбелязва „Франс 24“. Твърди се, че Нетаняху е пренебрегнал предупреждения, по-специално такива дошли от Обединените арабски емирства, че „Хамас“ готви атака срещу израелската територия.
Друга тема от предизборната кампания е тази за бъдещата стратегия за сигурност на Израел.
Темите за религията, за идентичността и за наборната военна служба и това кой може да бъде изключван от нея също бяха водеща в предизборната кампания.
Нарастващите разходи за живот също доминираха в настоящата предизборна кампания.