Как би изглеждало президентско управление на Жордан Бардела, според анализатори

По-малко от година преди най-важните избори в историята на Петата република надпреварата за Елисейския дворец започва да набира скорост и основните претенденти в нея постепенно започват да се изясняват, отбелязва „Гардиън“.
На 7 юли предстои съдът да се произнесе дали да удовлетвори или отхвърли жалбата на Марин Льо Пен срещу присъдата ѝ за измама и дали да ѝ забрани да заема публични постове за петгодишен срок. Това ще отговори на най-важния въпрос кой ще бъде смятаният за фаворит кандидат на крайната десница – тя или 30-годишният Жордан Бардела.   
Засега единственото сигурно преди изборите е, че действащият президент Еманюел Макрон няма да се кандидатира за преизбиране, което ще сложи край на управлението му след десет години във властта.
Според актуалните проучвания на общественото мнение над една трета от френските избиратели биха гласували за кандидата на крайнодясната партия „Национален сбор“ (НС) на първи тур (доста повече, отколкото за който и да било друг претендент) и той може да се представи доста силно и на евентуален балотаж. Въпреки че съдебната сага около Льо Пен все още не е приключила, анализатори от Европейския съвет за външна политика, брюкселски мозъчен тръст, представиха аналитичен доклад как би изглеждало евентуално управление на Бардела и по какво се различава той от своята политическа менторка.
КОЯ Е ПАРТИЯ НАЦИОНАЛЕН СБОР
Партия „Национален сбор“ е ребрандираният вариант на френската политическа сила „Национален фронт“ (НФ), учредена през 1972 г. от Жан-Мари льо Пен. В основата на идеологията ѝ стои националпопулизъм, построен основно върху защитата на националната култура и съпротивата срещу миграцията. Една от най-важните искания на партията е осигуряването на предимство на французите пред хората от други националности при достъпа до обществени услуги и заетост.
В политическия си мироглед Марин Льо Пен и Бардела отстояват различни позиции, с което привличат различни сегменти от електората. Досега тези различия играеха положителна роля, тъй като разшириха подкрепата за партията сред нови електорални групи и допринесоха за това крайната десница да престане да бъде табу в очите на хората.
Подобно на баща си Жан-Мари, когото тя наследи през 2011 г., Марин, определяна като „гранд дамата“ на френската крайна десница, е пропагандатор на националистическия наратив за криза на френската идентичност. Според този разказ виновни за нея са масовата миграция и глобализацията, а също и неефективният отговор на елитите. Електоралното ѝ ядро е същото, което дълги години формираше базата на НФ: антимигрантски настроените и фискално загрижени избиратели в югоизточния регион Прованс-Алпи-Лазурен бряг; финансово притеснената работническа и средна класа на север, откъдето тя неизменно заема депутатско място в Националното събрание от 2017 г. от избирателния район Енен-Бомон; и недоволните избиратели в селските и крайградските райони, най-вече в Източна Франция.
Бардела, от своя страна, е продукт на стратегията за изчистване на политическия образ на партията, която Льо Пен следва през последните десет години. Целта на тази стратегия е да бъде преодоляна дългогодишната изолация на НФ от така наречения Републикански фронт с неговата целенасочената политика на изграждане на санитарен кордон около крайната десница от системните партии. Льо Пен реализира този план първо с изгонването през 2015 г. на баща си Жан-Мари от партията, а след това и с преименуването ѝ през 2018 г. на „Национален сбор“. 
Година по-късно тя избра партийния активист Бардела  – като ново и неопетнено лице в политиката – за водач на листата за изборите за Европейски парламент. Младото ѝ протеже се оказа талантлив комуникатор, със завладяваща лична история как е израснал в суровите условия на парижките предградия, а след като Льо Пен се кандидатира за президент през 2022 г., той стана председател на партията. В момента Бардела ръководи групата „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент, начело на която е от 2024 г.
Благодарение на по-приветливия си образ и по-умерените си антисистемни позиции Бардела успя да достигне до по-младите избиратели и да модернизира НС. С течение на времето под негово ръководство партията изгради по-умерен имидж по някои въпроси; тя вече защитава в по-голяма степен човешките права, включително на жените и малцинствата (например на гражданите от еврейски произход от заплахата от „радикалния ислям“). Той стана по-привлекателен и за хората от бизнеса – изпълнителни директори на големи компании и предприемачи.
Но НС в никой случай не се отказва от своя националпопулистки фундамент, отбелязват експертите от Съвета. Според социолога Силвен Крепон разликата между двата проекта НФ и НС е в характера на електоралното ядро. И преди, и сега основна притегателна сила са позициите за миграцията и престъпността, но привържениците вече са по-разнообразни в демографски план и включват жените и младежите. Броят на депутатите на партията в Националното събрание нарасна десетократно през 2022 г. (от 8 на 89) и с 40% през 2024 г. (125). Сега тя е първа политическа сила в националния парламент на Франция. Партията постигна исторически успех на европейските избори през юни 2024 г., като спечели 31,37% от гласовете във Франция, което ѝ осигури най-голямата делегация сред всички френски политически сили. На европейско ниво представителите на „Национален сбор“ са част от новосформираната политическа група „Патриоти за Европа“.
КАКВО СМЯТА НС ЗА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА
Във външнополитическите възгледи на НС основно място заемат убежденията за издигане в култ на националния суверенитет и самостоятелност, което прелива в силен евроскептицизъм. Партията има и силни идеологически и политически връзки с руския президент Владимир Путин (и не харесва НАТО). Но НС черпи сила основно от вътрешнополитическите си възгледи по теми като имиграцията и престъпността, защитата на лаицизма и стандарта на живот. Като цяло партията гледа на международните последици от тези си виждания като на второстепенен въпрос, а външната ѝ политика е максимално опростена.
Но независимо от всичко експертите от Съвета отбелязват, че в частни разговори с тях функционерите на НС са признали, че тъкмо външната политика може да се окаже препъникамъкът пред победата на президентските избори. Това е урокът от подкрепата на Льо Пен за Брекзит и пропутинските ѝ позиции при участието ѝ в изборите през 2017 и 2022 г. Именно това накара НС да възприеме известна „адаптивност“ във външнополитическите си виждания, променяйки ги в зависимост от актуалния геополитически контекст и националния консенсус, коментират анализатори.
Например след загубата на Льо Пен през 2017 г. партията спря да подкрепя излизането от ЕС и еврозоната (т. нар. Фрекзит) и започна да призовава за реформа на Съюза. Изборите през 2022 г. съвпаднаха с пълномащабното руско нахлуване в Украйна. Същата година партията спря да изразява симпатии към Путин и, поне на декларативно ниво, започна да подкрепя правото на Украйна на самоотбрана. Именно тогава НС се отказа от искането си за напускане на съвместното командване на НАТО („поне докато не приключи войната“), макар миналия месец Льо Пен да възроди тази идея.
Във външнополитически план партията според експертите от Съвета в момента се разделя на две крила – едното е това на Льо Пен и „старата гвардия“, а другото е на Бардела и младите.
Първото различие между тях е в схващането за националния суверенитет. Доктрината на „старата гвардия“ е твърда съпротива срещу "англо-американската хегемония и европейските технократи," като според нея Вашингтон и Брюксел са еднакво голяма заплаха за френската самостоятелност. И Льо Пен, и Бардела са единни, както отбелязва френско-британският политолог Катрин Фиески, в отстояването на „конфронтационния суверенизъм“, тоест националният суверенитет винаги трябва да бъде бранен. Но Бардела признава нуждата от европейско сътрудничество и е по-склонен към взаимодействие в името на защитата на западната и европейската културна принадлежност.
Друг важен момент е различният им подход към Русия и Украйна, който произтича от схващанията им за суверенитета, коментират анализатори. 
Льо Пен и "старата гвардия" продължават да сочат разширяването на НАТО като причината, която е провокирала Москва, в съзвучие с антипатията си към Вашингтон и Брюксел. Според дългогодишните им политически разбирания Русия дори може да бъде партньор в един многополюсен свят. 
Бардела говори за „наивността“ на европейците пред лицето на предизвикателството, което представлява Москва. Въпреки че не може да бъде нареден сред най-гласовитите привърженици на Украйна при гласуванията в ЕП, той се е изказвал в защита на украинския национален суверенитет и против „руския империализъм, който не бива да поглъща съюзнически държави като Украйна“.
Третата важна разлика е отношението към левицата и десницата. Льо Пен, подобно на баща си, е привърженик на схващането, че в политиката не бива да има разделение ляво-дясно. Врагове на "старата гвардия" са както традиционните леви, така и традиционните десни. Младите, от своя страна, са по-скоро за изграждане на широк съюз на десните сили, включващ голистите, икономическите консерватори, католическите традиционалисти и радикалните националисти. Бардела даде сигнал, че би разширил взаимодействието с другите крайнодесни партии в Европа.
ПОСЛЕДИЦИТЕ ЗА БЪДЕЩЕТО
Всичко това означава, че Бардела ще внесе промяна във външнополитическия курс на Елисейския дворец, но такава, пропита от национализъм и евроскептицизъм, коментират анализатори. А противоречието, което няма как да не възникне между политиката му на протегната ръка към европейските крайнодесни и конфронтационния му подход, неизбежно ще доведе още от самото начало до сблъсъци с европейските партньори. 
Същевременно, ако дойде на власт, НС ще трябва да успокои финансовите и международните пазари. Бардела има немного дълъг опит в политиката, така че ще има доста какво да доказва, отбелязват експертите от Съвета. Евентуално управление на партията може да бъде съпътствано от протести, стачки и икономически ограничения, свързани с високите нива на френския дълг.
Франция е централизирана държава и подобно на САЩ президентът ѝ разполага с изпълнителна власт. Заедно с Германия тя формира така наречения двигател на ЕС, като е и една от двете ядрени сили на европейския континент. Затова несъмнено победа на крайната десница ще предизвика политическо трус в Европа и ступор сред традиционните политически елити, и ще засили позициите на европейските крайнодесни, заключават експертите от Съвета.
КОИ СА КАНДИДАТИТЕ НА ДРУГИТЕ ПАРТИИ
Засега ясен е единствено кандидатът на крайната левица, 74-годишният Жан-Люк Меланшон от партия „Непокорна Франция“, който се впуска за четвърти път в президентската надпревара. Социолозите му дават доста добри шансове да достигне балотаж, където вероятно ще бъде разгромен от кандидата на крайната десница, отбелязва „Гардиън“.
В центристкия лагер има двама претенденти – Габриел Атал и Едуар Филип, двама политици от дългия списък с премиери, назначавани от Макрон. При Атал проблемът е, че се смята за силно обременен от обвързаността си с Макрон, чийто рейтинг на неодобрение достигна рекордните над 75 процента. В десноцентристкия спектър официално обявените кандидатури са три, като вероятно ще има и още. Но при положение че няма да има първични избори, тепърва ще се изяснява на какъв принцип ще се изберат общите кандидати на отделните политически лагери.
В прогресивния спектър доста потенциални кандидати обмислят дали да се включат в надпреварата, включително бившият президент социалист Франсоа Оланд. Но левоцентристите трябва да решат дилемата какъв курс - по-центристки или по-ляв - да следват и почти сигурно ще се наложи да обединят сили със Зелените и други по-малки партии, ако искат изобщо да има някакъв шанс на изборите, пише „Гардиън“.