Индия тази седмица бе разтърсена от безпрецедентни младежки протести, оглавени от новосформираното индийско политическо движение Народна партия на хлебарките, като в резултат на общественото недоволство министърът на образованието Дхармендра Прадхан подаде оставка.
Името "Народна партия на хлебарките" ("Кокроуч Джаната") е язвителна алюзия към това на Индийската народна партия ("Бхаратия Джаната") на премиера Нарендра Моди. Опозиционната формация бе учредена през май, след като председателят на Върховния съд на Индия Суря Кант се изказа остро по адрес на млади юристи и правозащитници, критикуващи държавните институции, и ги нарече "обществени паразити" и "хлебарки".
Основател на Народната партия на хлебарките е 30-годишният политически активисти Абхиджит Дипке. Той е роден в семейство на далити – една от най-бедните и онеправдани общности в индийската кастова система. Завършва журналистика в град Пуне, а по-късно заминава за САЩ, където завършва магистратура по връзки с обществеността.
Народната партия на хлебарките бързо набра милиони последователи в социалните мрежи, а демонстрациите, с които бе отстранен министърът на образованието, представляват най-яркото постижение на съществуващата от малко повече от два месеца опозиционна политическа сила.
Причините за недоволството
Непосредственият повод за демонстрациите беше отмяната на т. нар. Национален тест за съвместимост и прием, след като бе установено, че изпитните въпроси са изтекли предварително, отбелязва Ройтерс. Около 2 милиона студенти в цяла Индия се явиха на изпита на 3 май, но по-късно той беше анулиран, вследствие на което около десет кандидат-студенти се самоубиха.
Националният тест за съвместимост и прием е единственият вход към бакалавърските медицински специалности в цяла Индия и милиони кандидати полагат този изпит всяка година, борейки се за по-малко от 150 000 места. Това един от най-трудните кандидатстудентски изпити в Индия.
Крайно ограничените места във висшите учебни заведения карат милиони хора да наизустяват учебен материал в продължение месеци и дори години, а приемните изпити с толкова висок залог довеждат мнозина от до изтощение и дългове.
Изтичането на изпитни въпроси е доста често срещано явление в Индия, като подобен случай имаше и през 2024 г., въпреки че тогава не беше разпредено повторно провеждане. Други изпитни въпроси също са изтичали в страната с население от 1,47 милиарда души, включително на тестове за набиране на полицейски служители и учители.
Хронология на събитията
Демонстрациите на практика започнаха на 6 юни, след като когато основателят на Народната партия на хлебарките Дипке се завърна от САЩ и започна да организира акции в района на историческия астрономически комплекс "Джантар Мантар" в централната част на Делхи. Протестиращите настояваха министърът на образованието да поеме политическа отговорност за нередностите и за по-голяма прозрачност в тази сфера.
На 28 юни към протестиращите се присъедини Сонам Вангчук – известен из цяла Индия активист, който се застъпва за екологични каузи и реформи в образованието. Вангчук обяви гладна стачка в знак на солидарност със студентите.
В средата на юли протестите започнаха да се разпространяват из цяла страна, а демонстрантите в Делхи изградиха импровизиран лагер в района на "Джантар Мантар". На 18 юли здравословното състояние на Вангчук се влоши и той бе хоспитализиран.
Два дни по-късно в Делхи бяха организирани многохилядни протестни шествия. Демонстрантите се насочиха към парламента, но полицията блокира редица булеварди в централната част на града. Освен това властите затвориха много метростанции и спряха мобилния интернет. На места избухнаха сблъсъци между протестиращи и жандармеристи. По данни на полицията при размириците в Делхи на 20 юли са пострадали най-малко 180 души, сред които 118 служители на силите на реда и 60 протестиращи.
Протести имаше и в други градове.
През следващите дни основната парламентарно представена опозиционна партия Индийски национален конгрес подкрепи демонстрантите и бойкотира заседанията на законодателния орган с искане за незабавната оставка на Прадхан.
На 21 юли премиерът Нарендра Моди заяви пред депутати от управляващата коалиция, че вече са взети строги мерки срещу лицата, замесени в изтичането изпитните въпроси. Моди подчерта, че виновните ще получат възможно най-строгото наказание, за да може подобни инциденти да не се повтарят.
Демонстрантите обаче отказаха да прекратят протестите си, докато министърът на образованието не подаде оставка.
На 25 юли Прадхан обяви в социалната мрежа Екс, че се оттегля от министерския си пост, за да не се допусне "антинационални сили" да се възползват от възникналото социално напрежение.
Малко по-късно "Народната партия на хлебарките" обяви, че прекратява протестите.
Как така "хлебарките" успяха
Това бяха демонстрации на индийското поколение Зи и макар и да има непосредствени и очевидни аналогии с протестите в Бангладеш и Непал, разликите са още по-поразителни, пише индийският политически наблюдател Манаш Фирак Бхатачарджи в статия, публикувана в сп. "Фронтлайн" (Frontline), което се издава от медийната група "Хинду" (The Hindu).
Индийските студенти не излязоха по улиците, за да свалят кабинета или за да предизвикват хаос, а за да може правителството и цялата страна да чуят гласа на тяхното недоволство и несъгласие. Хората бяха шокирани и не можеха да повярват, че държавата отговори на техните искания с бой с палки и със сълзотворен газ, отбелязва Бхатачарджи.
В този случай мълчанието на правителството по повод протеста на Народната партия на хлебарките породи силно усещане за политическо безразличие, за авторитарна глухота. Това можеше да означава само едно - защитата на министъра на образованието, чиято оставка бе основно искане на Народната партия на хлебарките, придоби първостепенно значение за държавата, пише още Бхатачарджи.
Правителството подцени не само обществения гняв, но също и духа на младежите. Идеализмът на едно поколение достига своя връх, когато неговите представители навлязат в третото десетилетие от живота си и тогава става трудно да се прогнозира какви рискове е готова да поеме съответната генерация, за да осъществи каузата си. Важната разлика между народа и правителството в този случай е, че хората рискуват живота си, докато властите рискуват да загубят суверенната си власт, обобщава Бхатачарджи.
Има три ключови причини, поради които Народната партия на хлебарките внезапно набра скорост, пише журналистката Саба Накви. Първата е, че движението вече бе много популярно в интернет. Миймове на хлебарки предизвикаха ефекта на пеперудата сред младата аудитория, която е разочарована, претоварена от изпити и мамена както при явяването на тестове, така и при назначаването на работа. Младите виждат как неравенството в Индия продължава да расте.
Втората причина според Накви е свързана със социологически важния аспект, че основателят на Народната партия на хлебарките Дипке се завърна в Индия и лично инициира протеста в района на астрономическия комплекс "Джантар Мантар". Фактът, че Дипке е далит не може да бъде пренебрегнат, въпреки че това не заема централно място в неговата агитация. В първия ден протестът беше вял и колеблив, но тук се появява и друг елемент, за който в медийните репортажи се споменава по-рядко, пише още Накви. Става въпрос за присъединяването на Общоиндийската студентска асоциация. Тази организация е свързана с Комунистическата партия на Индия (марксисти-ленинисти) "Освобождение" има голямо влияние в университетските кампуси. Кадри на Общоиндийската студентска асоциация организираха агитационни мероприятия и вдъхнаха ентусиазъм сред протестиращите.
В крайна сметка шестима студенти от асоциацията обявиха гладна стачка, като трима от тях - Неха Бора, Маниш Кумар и Аамин Амитодж, гладуваха в продължение на 23 дни.
Третият фактор беше участието на Сонам Вангчук - инженер, природозащитник и реформатор в областта на образованието, който живее в Ладак. Той се присъедини към присъедини към демонстрацията на Народната партия на хлебарките и обяви гладна стачка. Така в центъра на протеста застана една морална фигура, личност, която е работила за реформи в образованието и е водила и други конституционни битки. Всъщност именно това, че полицията насилствено отведе Вангчук от мястото на протеста на 21-ия ден от гладната му стачка, беше последната капка, която преля чашата, отбелязва Накви.
Предишните протести срещу правителството на Моди обичайно могат да се поставят в идентифицируеми социални или географични категории, пише журналистът от в. "Хинду" Индражит Рай. Демонстрациите срещу Закона за изменение на гражданството през 2020 и 2024 г. до голяма степен можеха да се разглеждат като мюсюлмански протести. Агитацията сред селскостопанските производители се ограничи най-вече сред селските общности и жителите на Северна Индия. Но протестът на Народната партия на хлебарките е по-труден за категоризиране, смята Рай. Недоволството от изпитите обхвана представители на различни касти, религии и региони. Най-важното е, че движението получи подкрепа от амбициозни семейства от средната класа, включително такива, които по принцип възприемат положително посланията на управляващата Индийска народна партия.
Този протест не прилича на политически в традиционния смисъл на думата, продължава Рай. Демонстрантите не трябваше да посещават партийни събрания, те не пристигаха с предварително организирани автобуси. Публикуването на клип, създаването на мийм, споделянето на видео с полицейска акция или промяната на профилната снимка можеха да направят всеки част от протеста. Всеки имаше възможност да се присъедини. Не бе задължително да присъстваш физически на "Джантар Мантар". Всичко това направи присъединяването към движението по-лесно, а държавните институции го разбираха по-трудно, смята индийският журналист.
Депутатът Нишикант Дубей от управляващата Индийска народна партия заяви, че "чуждестранни сили са се възползвали от възмущението на студентите" и че в това движение е минало под ръководството на "антинационални сили".
"Чуждестранните сили, които действат срещу Индия - включително групи от движението "Халистан", сили на Ислямската партия на Бангладеш, сили, базирани в Пакистан, и групи, свързани с фондацията на Сорос, вече действат в страната", каза Гуда в четвъртък пред журналисти пред сградата на парламента, цитиран от индийския новинарски сайт "Принт" (The Print).
Говорителят на министерството на външните работи Рандхир Джайсвал в петък бе помолен да коментира изказването на Гуда и темата за възможното външно финансиране на протестите на Народната партия на хлебарките.
"Нямам информация по този въпрос, която да споделя с вас", каза Джайсвал.