Публикуването на Плана за инвестиции в отбраната (Defence Investment Plan) от правителството на британския премиер Киър Стармър миналата седмица бе поредният етап от преосмислянето на отбранителната политика на Великобритания в условията на рязко влошена международна среда за сигурност, отбелязва Би Би Си. Документът съдържа конкретни стъпки за това как кабинетът възнамерява да изпълни препоръките на публикувания по-рано тази година Стратегически преглед на отбраната (Strategic Defence Review), който определи Русия като непосредствена и трайна заплаха за европейската сигурност и призова британските въоръжени сили да преминат към модел на постоянна бойна готовност. Планът обаче има значение не само като военен документ – целта му е и да изпрати политически сигнал към съюзниците в НАТО, към британската отбранителна индустрия и към избирателите, че правителството на лейбъристите поставя националната сигурност сред водещите си приоритети.
Самото публикуване на плана беше предшествано от месеци на спекулации и отлагания, пише в. "Файненшъл Таймс". Британските медии неколкократно публикуваха информация, че между министерството на отбраната и министерството на финансите са се водили ожесточени спорове относно необходимите средства и за темповете, с които могат да бъдат реализирани най-скъпите програми. Според вестника основният спор не е бил дали въоръжените сили се нуждаят от модернизация, а дали държавният бюджет може да понесе едновременно увеличение на разходите за отбрана, инвестиции в инфраструктура и обещаните от лейбъристите реформи в сферата на обществените услуги. Така още преди публикуването си планът се превърна в своеобразен тест за способността на правителството да съчетае амбициозна политика в областта на сигурността с обещанията за фискална дисциплина.
Причината подобен документ да придобива толкова голямо значение е, че през последните три години британската оценка за рисковете за сигурността се промени съществено, отбелязва Ройтерс. Ако преди руската инвазия в Украйна вниманието беше насочено предимно към борбата с тероризма и към ограничени операции в чужбина, сега в центъра на военните планове отново стои опасността от пълномащабен конвенционален конфликт в Европа. Анализатори от Кралския институт на обединените въоръжени сили (RUSI) казват, че войната в Украйна е демонстрирала колко бързо могат да бъдат изчерпани запасите от боеприпаси, колко решаваща роля играят безпилотните системи и колко трудно е поддържането на продължителни бойни действия срещу равностоен противник. Именно тези изводи са в основата на новия инвестиционен план.
Новият план отразява дълбока промяна в начина, по който Великобритания възприема бъдещите конфликти, коментира Би Би Си. Вместо да разчита основно на ограничен брой модерни платформи, каквато беше тенденцията след края на Студената война, британската армия постепенно ще се насочва към изграждане на по-гъвкави сили, способни да използват масирани автономни системи, изкуствен интелект и цифрово свързани бойни платформи. Това представлява опит да бъдат съчетани традиционните предимства на британските въоръжени сили с уроците, извлечени от бойните действия в Украйна, където евтини дронове и модерни средства за електронна война често се оказват също толкова важни, колкото и тежката военна техника.
Най-ясно тази промяна личи в приоритетите, които кабинетът определя за следващите години, посочва Би Би Си. Вместо да поставя акцент единствено върху увеличаването на числеността на армията, планът предвижда значителна част от новите инвестиции да бъдат насочени към технологии, които трябва да повишат бойната ефективност на съществуващите сили. Сред тях са безпилотни летателни апарати, автономни морски системи, средства за радиоелектронна борба, космически способности и системи, използващи изкуствен интелект за обработка на данни и подпомагане на командването. Това е една от най-съществените промени в британската военна доктрина от десетилетия, тъй като акцентът се измества от способностите на отделните платформи към тяхната интеграция в единна цифрова среда.
Същевременно правителството не се отказва от традиционните стълбове на британската отбрана, отбелязва сп. "Икономист". Запазването и модернизирането на ядреното възпиране продължава да бъде сред безспорните приоритети на кабинета. Великобритания разглежда своите стратегически ядрени сили не само като гаранция за националната сигурност, но и като ключов принос към общото възпиране на НАТО. Това е една от областите, в които между основните британски партии съществува относително широк консенсус, независимо от различията им по други въпроси на отбранителната политика. Именно затова инвестициите в подводния флот и ядрените програми остават защитени дори в условията на сериозен натиск върху публичните финанси.
Планът има и ясно изразено политическо измерение, посочва "Файненшъл Таймс". След като през последното десетилетие Консервативната партия традиционно се ползваше с по-високо обществено доверие по въпросите на националната сигурност, кабинетът на Стармър се стреми да демонстрира, че Лейбъристката партия окончателно е изоставила вътрешните спорове от ерата на Джеръми Корбин и възприема отбраната като един от основните си приоритети. Анализатори от мозъчния тръст "Чатъм Хаус" (Chatham House) смятат, че това е част от стратегия на Стармър да утвърди образа на Лейбъристката партия като прагматична и надеждна партия, способна да съчетава социални политики с твърд подход към сигурността и външната политика.
В същото време британският инвестиционен план може да бъде разглеждан и в по-широк европейски контекст, отбелязва "Икономист". След началото на руската инвазия в Украйна почти всички големи европейски страни увеличиха военните си бюджети, а срещата на върха на НАТО в Хага миналата година даде нов тласък на усилията за укрепване на отбранителните способности на алианса. Великобритания се стреми не просто да следва тази тенденция, а да запази ролята си на една от водещите военни сили в Европа и да демонстрира, че независимо от Брекзит остава ключов фактор за европейската сигурност.
Независимо от заявените амбиции, най-големият въпрос пред Плана за инвестиции в отбраната не е какви способности трябва да придобият британските въоръжени сили, а дали правителството ще успее да осигури необходимото финансиране за тях, коментира "Файненшъл Таймс". Кабинетът на Стармър вече пое ангажимент постепенно да увеличи разходите за отбрана до 2,6% от БВП до април 2027 г., а в по-дългосрочен план – до 3% през следващия парламентарен мандат, ако икономическите условия го позволят. Именно това последно условие поражда известен скептицизъм сред анализаторите, тъй като то оставя възможност бъдещите правителства да отложат част от предвидените инвестиции при влошаване на икономическата обстановка.
Най-сериозното предизвикателство произтича от факта, че значителна част от бюджета вече е обвързана с дългосрочни програми, чиито разходи трудно могат да бъдат намалени, посочва Ройтерс. Строежът на новите стратегически подводници от клас "Дредноут" (Dreadnought), участието в АУКУС (AUKUS) (тристранния пакт за сигурност и отбрана в Индо-Тихоокеанския регион, създаден на 5 септември 2021 г. между Австралия, Обединеното кралство и САЩ) и модернизацията на силите за ядрено възпиране ще изискват десетки милиарди лири през следващото десетилетие. Според Международния институт за стратегически изследвания в Лондон това ограничава възможностите за едновременно финансиране на новите технологии, увеличаването на производството на боеприпаси и модернизирането на конвенционалните сили. Анализаторите предупреждават, че без устойчиво нарастване на отбранителния бюджет министерството на отбраната може отново да бъде принудено да избира между конкуриращи се приоритети.
Една от най-съществените особености на плана е поставянето на отбранителната индустрия в центъра на политиката за сигурност, пише в. "Таймс". Правителството разглежда инвестициите не само като средство за укрепване на армията, но и като инструмент за стимулиране на икономическия растеж. Очакванията са новите поръчки да подпомогнат корабостроителните предприятия в Шотландия, авиационната промишленост в Северозападна Англия и производителите на боеприпаси в различни части на страната. Това е част от по-широкообхватната промишлена стратегия на кабинета, според която секторът на отбраната може да се превърне в двигател на иновациите, висококвалифицираната заетост и регионалното развитие.
Именно тук обаче се появява още едно предизвикателство, коментира Ройтерс. Войната в Украйна показа, че много европейски държави разполагат с ограничен производствен капацитет за боеприпаси, ракети и други критично важни системи. Увеличаването на разходите само по себе си не гарантира по-бързо превъоръжаване, ако промишлеността не може да отговори на търсенето. Британското правителство възнамерява да сключва по-дългосрочни договори с производителите именно за да им даде увереност да инвестират в нови производствени мощности, вместо да реагират единствено на краткосрочни поръчки.
Не по-малко внимание предизвиква и въпросът дали новата стратегия намира правилния баланс между високите технологии и традиционните военни способности, се посочва в анализ на Кралския институт на обединените въоръжени сили. Правителството отдава приоритет на дроновете, изкуствения интелект, цифровите комуникации и автономните системи, но критиците предупреждават, че войната в Украйна показва и необходимостта от значителни количества артилерия, бронетехника и личен състав. Съвременните конфликти демонстрират, че едни способности не могат да бъдат заменени с други, а е необходима комбинация от нови и стари способности, което неизбежно увеличава финансовия натиск върху бюджетите на страните.
В крайна сметка Планът за инвестиции в отбраната очертава визията на правителството на Стармър за британските въоръжени сили през следващото десетилетие – по-високотехнологични, по-тясно свързани с националната индустрия и по-подготвени за конфликти между равностойни противници. В същото време документът оставя открит въпроса дали тези политическите амбиции ще могат да бъдат подкрепени с достатъчно финансови ресурси в период на ограничени публични средства и забавящ се икономически растеж. Именно способността на кабинета да превърне стратегическите си намерения в реални способности ще бъде истинският критерий за успеха на плана – както от гледна точка на британската сигурност, така и на ролята на страната като една от водещите военни сили в Европа, заключава "Файненшъл Таймс".