Мачей Берестецки, говорител на Европейската комисия (ЕК) по въпросите на научните изследвания, иновациите, реформите, сближаването и рибарството, определи като ключово за Европа да остане демократична, отворена и свободна. Той коментира пред БТА Европейския граждански панел, посветен на демократичната устойчивост, който се провежда в Брюксел.
„Свободна по отношение на хората, медиите и политическите движения - в същото време Европа е изправена пред много заплахи и рискове както извън, така и вътре в Европа. Затова чрез тази и останалите инициативи, които съпътстват панела, трябва да бъдат предложени решения, които да гарантират, че европейските граждани ще останат свободни в своя избор, ще имат достъп до свободни медии и ще бъдат защитени от дезинформация, хибридна информационна война отвън и популистки движения“, каза Берестецки.
Той отбеляза, че този панел за демократичната устойчивост има за цел да представи гледната точка на гражданите от цяла Европа за това как може Европа да стане още по-силна и по-добра и как по-добре да отговори на очакванията на гражданите, когато става дума за техните демократични възгледи и демократични права. Берестецки подчерта, че свободата на словото е едно от основните права на всяка демокрация, включително в Европа. Според него обаче при обсъждането на свободата на словото трябва да се отчитат и съществуващите рискове.
„Днес, с всички тези много бързи технологични развития, с изкуствения интелект и с още по-голямото количество дезинформация, което хората получават например чрез социалните мрежи и други източници, свободата на словото вече не може просто да се приема за даденост. Свободата на словото е необходимо да се защитава, когато информира хората за фактите, а не ги дезинформира“, каза Берестецки.
Той отбеляза, че хората са изправени пред дезинформация и технологии, които се опитват да ги подвеждат.
„Един от елементите на тези дискусии очевидно е как да се борим с дезинформацията и как да гарантираме, че хората, включително тези, които може би са по-малко образовани и не разбират всичко от новините, които получават, могат действително да разграничават истината от неистината“, каза говорителят.
Той каза пред БТА, че е проследил няколко от дискусиите на участниците в гражданския панел и че някои от темите са привлекли особено вниманието му. Сред тях е била европейската идентичност и желанието на гражданите да се чувстват по-силно свързани с Европа, независимо от националната си принадлежност.
„Искаме да се чувстваме повече европейци, искаме да имаме по-силна европейска идентичност“, цитира Берестецки позицията, изразена от някои от участниците. По думите му гражданите са говорили и за желанието си за по-силни европейски символи и по-силна принадлежност към Европа, защото я възприемат като носител на ценности и свободи, с които се гордеят.
Той определи тази дискусия като интересна, макар според него тя да не е пряко свързана с демократичната устойчивост. Берестецки каза, че е бил „много приятно изненадан“, че гражданите оценяват това, което Европа носи.
„Европейците, които събрахме от цяла Европа, казват: „Искаме да се чувстваме и да бъдем още по-силно свързани с европейските ценности“, посочи той.
По думите му дискусиите са били обогатяващи и за самия него, защото са му дали възможност да разбере гледните точки на хора от различни части на континента.
Берестецки отбеляза, че в тази връзка сред гражданите неизбежно се обсъжда и въпросът за баланса между националната и европейската идентичност. Според него обаче между двете не трябва да има противопоставяне.
„Тези неща са съвместими. Можеш да се чувстваш и двете едновременно“, каза той.
Говорителят на Европейската комисия разказа, че самият той се чувства силно свързан както с Европа, така и с мястото, от което произхожда. Той е от малък град в югоизточната част на Полша, близо до украинската граница, и макар да не живее там от 18 години, продължава да се чувства привързан към местната култура и общност.
„Това все още означава много за мен, но в същото време се чувствам много европеец и мисля, че е важно да запазим европейското единство и европейската солидарност“, каза Берестецки.
Според него хората винаги ще си задават въпроси като дали се чувстват повече испанци или европейци, българи или европейци, но това не трябва да бъде дилема.
„Не мисля, че трябва да има такава дилема. Мисля, че можеш да се чувстваш и едното, и другото и да се гордееш и с двете“, заяви той.
Сред другите теми, които е чул по време на дискусиите, Берестецки посочи отново медиите. Според него на фона на лавината от информация, която идва от социалните мрежи и новите източници на информация, трябва да се полагат грижи за местните медии.
„В много региони, като този, от който идвам, има местни вестници и местни радиостанции, които съществуват от много години. Хората познават тези медии и имат доверие в тях“, каза той.
Берестецки отбеляза, че тези медии обаче трябва да се борят за съществуването си, тъй като се конкурират с множество други източници, включително такива, които разпространяват невярна информация.
По думите му подкрепата трябва да бъде насочена към местните медии, които хората следят от години и които предлагат достоверна и автентична информация и новини. Той подчерта и ролята им като част от местните общности.
„Те са част от местните общности и гарантират, че хората в тези общности могат да продължат да имат доверие на местните журналисти“, каза Берестецки.
Според него Европейският съюз трябва да гарантира, че местните медии получават подкрепа, тъй като имат реална стойност за местните общности. Той отбеляза, че подобна позиция е чул и от участници в гражданския панел.
Берестецки припомни, че настоящата сесия, започнала на 18 септември, е първата от общо три, в рамките на които гражданите ще обсъждат демократичната устойчивост в Европа. Днес е третият ден от нея. 150 граждани от всички 27 държави членки на Европейския съюз (ЕС) коментират различни аспекти и гледни точки по темата за демократичната устойчивост. Сред участниците са и четирима българи – Габриела Караджонова-Малчева, родена в Любимец и живееща и работеща в Пловдив, Стефан Русев от Ивайловград, Михаела Колева от Ямбол и Александър Стоев от Стара Загора.
Берестецки отчете пред БТА, че това е деветата тема, която се обсъжда с граждани от 2021 г. насам.
„След тези две срещи участниците ще достигнат до заключения или до някои въпроси, които трябва да бъдат последвани от нас. Ще съберем тези заключения и те ще бъдат взети предвид в нашия процес на изработване на политики“, каза той.
По думите му заключенията от гражданския панел ще могат да вдъхновят Европейската комисия за нови идеи за по-добра защита на демокрацията и за борба с дезинформацията.
Берестецки подчерта, че особено ценни за Европейската комисия са гледните точки на хората, които участват в местния живот на своите региони и познават непосредствено проблемите на място.
„Ние сме тук, в Брюксел. Разговаряме с много заинтересовани страни и с правителства, но също така искаме да чуем гражданите“, каза той.
Според него именно тези идеи и заключения ще бъдат полезни за бъдещото изработване на политики и за бъдещи проекти, свързани със защитата на демокрацията.