Кой ще може да минава през Ормузкия проток след окончателното му отваряне

След почти четири месеца блокада заради войната, Ормузкият проток – ключова търговска артерия за превоза на петрол и втечнен природен газ – се очакваше да бъде окончателно отворен след подписването на споразумение между Вашингтон и Техеран за прекратяване на конфликта.
Съвместното военно командване на Иран обаче заяви днес, че Ормузкият проток е затворен отново. Като мотив за това решение бяха посочени продължаващите израелски атаки в Ливан и това, че САЩ са нарушили ангажимента си да сложат край на тази война, предадоха световните агенции.
В изявление на командването, излъчено по иранската държавна телевизия, се казва, че ако агресията в Ливан продължи, то ще бъдат планирани последващи стъпки.
Някои кораби вече започнаха да преминават през протока след сключването на рамковото споразумение между САЩ и Иран по-рано през седмицата.
Франс прес анализира как би могло да се осъществи окончателното отваряне на протока и защо възстановяването на нормалното състояние вероятно ще отнеме време.
Готови ли са корабите да потеглят? 
Откакто на 28 февруари израелско-американските сили нанесоха първите удари срещу Иран, Техеран блокира движението в този тесен проток,  през който при нормални условия преминават близо 20 процента от световното производство на петрол и други жизненоважни суровини.
Резултатът е, че около 500 кораба и 20 000 моряци все още са блокирани във водите на Персийския залив, според Международната камара за корабоплаване, една от водещите световни организации в морския сектор.
От обявяването на повторното отваряне само няколко кораба са преминали през протока с включен транспондер, според данните на “Кплер“. Други обаче са успели да преминат протока, без да излъчват сигнал.
След като бъде дадена “зелена светлина“, блокираните кораби теоретично биха могли да влязат в протока.
Екипажите, които чакат от месеци, най-вероятно “са провеждали редовни учения на борда и са поддържали машините и оборудването“, обяснява пред AФП Якоб Ларсен, отговорник по безопасността в асоциацията на корабособствениците “Бимко“.
Според него може да се наложи почистване на подводния корпус, ако той е замърсен.
Други кораби на свой ред биха могли да преминават през Ормузкия проток, но в обратна посока, за да стигнат до Персийския залив и да натоварят подготвени петролни продукти или да внасят стоки и селскостопански продукти.
Кой ще може да премине? 
Наемателите, корабособствениците и застрахователите вероятно първо ще проявят предпазливост, като последните дори могат да “изискват ескорт“, според Уго Рус от компанията “Ей Екс Ес Марин“, специализирана в морско проследяване, интервюиран от AФП.
Първите, които ще преминат протока, биха могли да бъдат “корабособствениците, които притежават собствена флота“ и “не са регистрирани на борсата“, уточнява той.
Екипажът също би могъл да поиска бонуси, макар че според него това не представлява пречка.
Петролните танкери, свързани с държави като Кувейт, Ирак, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия, или дори с Азия, биха могли да бъдат първите, които ще се осмелят да преминат през протока, смята Арне Ломан Расмусен, анализатор в „Глобъл риск мениджмънт“, интервюиран от АФП.
“Предвид високите печалби в петролния сектор, повишението на премиите срещу рисковете от война вероятно няма да представлява пречка“, допълва Тим Смит, директор на Ем Ес Ай, компания за анализ на морския сектор.
Според европейски предприемач в морския транспорт, в момента кораби чакат да влязат в Ормузкия проток и вероятно ще трябва да изчакат реда си, тъй като пристанищата рискуват да бъдат “претоварени“.
Трябва ли първо да се разминира протокът? 
Централната зона на протока беше обявена от Иран за минирана. До провеждането на инспекцията “корабите ще могат да използват крайбрежните навигационни коридори“, които обаче “не са особено подходящи за поемане на нормалния морски трафик“, посочва Якоб Ларсен от “Бимко“.
От март насам Франция и Великобритания изграждат коалиция от неучастващи във войната държави, чиято основна задача ще бъде да организира това разминиране.
Макар американският президент Доналд Тръмп публично да изразява резерви по отношение на тази инициатива, САЩ “въпреки това изискват да бъдат предоставени средства за разминиране“ на протока, посочи във вторник европейски източник.
Колко време ще отнеме възстановяването на нормалното състояние? 
Самото техническо отваряне на пролива няма да бъде достатъчно: ще се наложи да се сменят екипажите, да се възстанови производствената верига, повредена от ударите, и да се попълнят стратегическите запаси от въглеводороди.
Според анализаторите от “Аргус медия“ на освободените танкери може да отнеме повече от месец, за да стигнат до Европа, а може да минат от четири до шест месеца, преди да се възстановят обемите на износа на суров петрол от периода преди войната.
“Не всичко ще се върне към нормалното с едно щракване на пръсти“, обобщава Уго Рус, който отбелязва, че някои компании са придобили също “навика да се снабдяват от други източници“, например от САЩ и Нигерия, “и са установили нови маршрути и търговски договори“.
Ще има ли такса за преминаване? 
Макар американският вицепрезидент Джей Ди Ванс да заяви в понеделник по телевизия Си Ен Би Си, че Вашингтон очаква протокът да бъде отворен “без дългосрочна такса за преминаване“, иранското външно министерство от своя страна спомена “такси за навигационни услуги“, “опазване на околната среда“ и “застраховка на корабите “.
Запитаният от АФП европейски предприемач в морския транспорт заяви, че е скептичен към идеята за плащане, като счита, че таксуването на преминаването противоречи на морското право.
Той също така изрази опасения, че средствата ще отидат в ръцете на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция  – идеологическото въоръжено формирование на Ислямската република – и по този начин ще финансират организация, смятана за терористична от редица западни държави.