Кой ще вземе Нобеловата награда за мир - битката се води измежду 287 кандидати

Днес се открива сезонът на Нобеловите награди, връчвани в шест категории – физиология и медицина, физика, химия, литература, икономика и мир. Наградата за мир, която обикновено е най-силно дискутирана и понякога поражда най-големи дебати и полемики, след като е присъдена, тази година ще бъде обявена на 9 октомври в 11 ч. централно европейско време (12 ч. българско време). Тя се присъжда от Норвежкия Нобелов комитет, който обявява името на лауреата от норвежката столица Осло, припомнят световните агенции Франс прес, Ройтерс и Асошиейтед прес.
Норвежкият Нобелов комитет се състои от петима членове. Понастоящем е председателстван от Йорген Ватне Фриднес, който е и председател на норвежкия клон на международната организация "ПЕН Интернешънъл", защитаваща свободата на словото. В миналото Фриднес е работил като хуманитарен служител и правозащитник и е бил в редиците на организацията „Лекари без граници“.
Кой може да спечели Нобеловата награда за мир принципно
Смята се, че наградата трябва да отиде при човек, който е направил най-много за напредъка на сътрудничеството между страните, за прекратяването на конфликти, за забраната или съкращаването на определен вид оръжия, за подкрепата за човешките права, за защитата на журналистите, на мигрантите, бедните, малцинствата и жените, за насърчаване на основните свободи и свободата на словото, за борба срещу авторитаризма и потисничеството, за насърчаването на мира в глобален план, припомня Ройтерс.
Членовете на Норвежкия Нобелов комитет обикновено анализират актуалната ситуация по света, виждат какво се случва, какви са глобалните тенденции и основните опасения, кои процеси са най-обещаващи откъм резултат. А под понятието процес се означават много неща, от конкретен мирен процес до нов тип международно споразумение, по което се работи или което неотдавна е било прието, казва Кристиан Берг Харпвикен, секретар на Норвежкия Нобелов комитет, цитиран от Ройтерс.
Кой може да предлага кандидати за Нобеловата награда за мир и как се решава кой да е победителят
Могат да го правят членове на правителства или парламентаристи, държавни глави, университетски преподаватели по история, социални науки, право и философия, миналогодишни нобелови лауреати за мир и др., припомнят Франс прес и Ройтерс.
На сайта на Нобеловите награди се припомня, че номинациите за Нобеловата награда за мир могат да се правят до 31 януари на всяка година.  Списъкът с номинираните остава таен и се разсекретява 50 години по-късно. Но отделни лица и организации, които са номинирали някого, могат да оповестят това още сега.
Норвежкият Нобелов комитет обсъжда всички номинации и съставя кратък списък с номинирани. После всеки, попаднал в този списък, е оценяван щателно от група постоянни съветници на Норвежкия Нобелов комитет и от други експерти, посочва Ройтерс. Комитетът се събира по веднъж месечно, за да дискутира номинациите. Смята се, че решението кой да спечели наградата се взима още през август и септември. Комитетът се стреми да постигне консенсус в тази насока, в противен случай решава кой да е лауреатът чрез вот, от който победителят е този, за когото е гласувало мнозинството от членовете на Комитета.
Какво получава Нобеловият лауреат за мир
Лауреатите на Нобеловата награда за мир получават медал от 18-каратово злато с гравиран върху него латински надпис „Pro pace et fraternitate gentium“ („За мир и братство между народите“). Заедно с медала лауреатите получават диплом и чек за значителна парична сума (понастоящем 12 милиона шведски крони). Медалът за Нобеловата награда за мир е проектиран от един от най-великите норвежки художници — скулптора Густав Вигеланд, с помощта на шведския гравьор Ерик Линдберг. Това е единственият медал, който Вигеланд някога е изработвал. Той е бил готов навреме за връчването на наградата през 1902 г., се припомня в справка на сайта на Нобеловите награди. В оригиналния си вид медалът е бил изработен от 23-каратово злато и е тежал 192 грама. От 1980 г. медалът е променен и е изваян от 18-каратово злато, но пък е малко по-тежък - 196 грама. Диаметърът му обаче се запазва като този на оригиналния медал - 6,6 сантиметра. На лицевата страна на медала е изобразен релефен портрет на Алфред Нобел, учредителя на Нобеловите награди. По ръба са гравирани неговото име и годините на раждането и смъртта му. На обратната страна са изобразени трима голи мъже, които се прегръщат и които символизират братството между народите, за което Нобел е искал да допринесе чрез Нобеловата награда за мир. По ръба на медала, дебел 5 милиметра, са гравирани думите „Нобелова награда за мир“, годината и името на лауреата.
Малко предистория и статистика
Нобеловата награда за мир се връчва от 1901 г. Има общо 106 нобелови лауреати за мир, се припомня в справка в сайта на Нобеловите награди. Отличието не е било присъждано 19 пъти - през 1914-1916, 1918, 1923, 1924, 1928, 1932, 1939-1943, 1948, 1955-1956, 1966-1967 и 1972 г. Причината е, че през тези години Норвежкият нобелов комитет е преценил, че никой не отговаря на критериите за получаването на наградата.
Седемдесет и две награди са били присъдени само на един лауреат. Трийсет и една са били споделени от двама лауреати. В три случая наградата е била поделена от трима лауреати. Това се случва за първи път през 1994 г., когато отличието споделят палестинският лидер Ясер Арафат, израелският президент Шимон Перес и премиерът Ицхак Рабин за техните усилия за намиране на трайно решение на израелско-палестинския конфликт. През 2011 г. Нобеловата награда за мир отива при президентката на Либерия Елън Джонсън Сърлийф, либерийската активистка Лийма Гбоуи и йеменската активистка, журналистка и правозащитничка Тауакол Карман за техните усилия в борбата за повече сигурност, права и свободи за жените. През 2022 г. Нобеловата награда за мир е присъдена на беларуския опозиционер Алес Беляцки, руската правозащитна организация „Мемориал“ и украинската правозащитна организация Център за граждански свободи. 
Общо 143 са нобеловите лауреати за мир – 112 физически лица и 28 организации. От тези организации Международният комитет на Червения кръст е получавал отличието три пъти (през 1917, 1944 и 1963 г.), а Службата на върховния комисар на ООН за бежанците – два пъти (през 1954 и 1981 г.).
Най-младият лауреат на Нобеловата награда за мир е пакистанската активистка за правото на децата и младежите да получават достойно образование Малала Юсафзай. Тя е удостоена с отличието през 2014 г., когато е едва на 17 години. Най-възрастният лауреат е полско-британският учен и активист Джоузеф (Юзеф) Ротблат, който е награден през 1995 г., когато е на 86 години, за усилията му за елиминирането на ядрените оръжия. Той получава тогава наградата заедно с Пъгуошките конференции за наука и световни проблеми - пацифистка международна организация, включваща учени и общественици, обединили сили за намаляване на международното напрежение и на рисковете от въоръжен конфликт.
От 112 физически лица, спечелили Нобеловата награда за мир, едва 20 са жени, като за първи път жена печели отличието през 1905 г. и това е Берта фон Зутнер, австрийска писателка и радетелка за мир. За последно жена е печелила Нобеловата награда за мир миналата година -венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо. Преди нея през 2023 г. иранската правозащитничка Наргес Мохамади беше последната жена, наградена с Нобела за мир.
Американският учен и активист в борбата срещу ядрените опити Лайнъс Полинг получава на два пъти Нобелова награда, но само единият път става дума за Нобеловата награда за мир. През 1962 г. той я печели за борбата си срещу ядрените опити и ядрената надпревара между Изтока и Запада.  А преди това, през 1954 г. , той печели Нобеловата награда за химия за изследванията му на естеството на химическите връзки и на тяхното приложение в изясняването на структурата на комплексните субстанции.
През 1973 г. виетнамският политик Ле Дък Тхо получава Нобеловата награда за мир заедно с американския държавен секретар Хенри Кисинджър за преговорите за постигане на споразумение за мир във Виетнам. Виетнамецът обаче казва, че не е в състояние да приеме наградата, като цитира като причина това, че мирът още не е настъпил във Виетнам по онова време. 
Освен Наргес Мохамади, още петима лауреати на Нобеловата награда за мир са удостоени с отличието, докато са зад решетките и това са германският пацифист и журналист Карл фон Осиецки през 1935 г. заради усилията му да разкрие пред света тайното превъоръжаване на Германия и за усилията му в подкрепа на каузата на мира, Алес Беляцки преди три години, китайският активист Лю Сяобо през 2010 г. и правозащитничката от Мианма и активистка срещу хунтата Аун Сан Су Чжи през 1991 г., която след падането на режима на военните оглави гражданско правителство, но след новия преврат в родината си отново беше осъдена по редица дела,.
Нобеловата награда за мир е връчвана само един път посмъртно. Това се случва през 1961 г., когато тя е присъдена на Даг Хамаршелд, шведски политик, икономист и дипломат и заместник-генерален секретар на ООН. Той загива през 1961 г. в самолетна катастрофа близо до Ндола в тогавашната Северна Родезия (днешна Замбия). Причините за катастрофата остават неясни, като в доклад на ЦРУ се твърди, че съветското КГБ е отговорно за нея. Наградата  е присъдена на Хамаршелд заради това, че "той превръща ООН в ефективна и конструктивна международна организация, способна да вдъхне живот на принципите и на целите, изразени в Устава на ООН". През 1974 г. е решено Нобеловата награда за мир да не се присъжда посмъртно. 
През първите 100 години на Нобеловата награда за мир (от 1901 г. до 2001 г.) са били номинирани общо 4857 физически и юридически лица. От тях международните организации са били общо 690, като те са печелили общо 20 пъти наградата. 
В географски план Западна Европа има общо 1694 номинирани през първите 100 години на наградата, като от тях са спечелили 44. Източна Европа има общо 323 номинирани и само 3 лауреати. Северна Америка има 964 номинирани и 19 лауреати. Латинска Америка има 346 номинирани и 6 лауреати. Азия има 677 номинирани и 12 лауреати, а Африка - 164 номинирани и 6 лауреати.
През годините номинирани са били Махатма Ганди, Невил Чембърлейн, Франклин Рузвелт, Хари Труман, Конрад Аденауер, Хуан и Ева Перон, Джавахарлал Неру и други държавници и политици. Номинирани са били и диктатори като Бенито Мусолини, Адолф Хитлер и Йосиф Сталин.
Британският премиер Уинстън Чърчил също е бил номиниран, но в крайна сметка печели Нобеловата награда за литература, присъдена му през 1953 г.
За Нобеловата награда за мир са били номинирани и редица творци, сред които  Ерих Мария Ремарк и Лев Толстой, а също и философи като Мария Монтесори или знатни персони, като крал Албер Първи Белгийски, етиопският император Хайле Селасие, крал Павел Първи Гръцки, принц Карл Шведски, император Николай Втори и др.
Няма ограничения колко пъти даден човек може да бъде номиниран за наградата.  Така например в периода 1916 - 1931 г. американската общественичка и пацифистка Джейн Адамс, ръководителка на Международната женска лига за мир и свобода, е била номинирана общо 91 пъти, преди най-накрая да спечели отличието. 
Кои са евентуалните претенденти за отличието за 2026 г.
На 30 април на настоящата година Норвежкият Нобелов комитет обяви, че за наградата за настоящата година са били номинирани 287 кандидати, от които 208 са физически лица, а 79 за юридически лица. Миналата година мнозина се питаха дали американският президент Доналд Тръмп ще бъде отличен с престижната награда. Той самият заяви, че го заслужава заради многото конфликти по света, които е успял да разреши. Редица политици и държавници казаха, че ще го номинират, но тези изявления бяха направени след приключване на номинационния процес за отличието за 2025 г. Така че името на Тръмп се озова сред номинираните за настоящата година и логично миналата година отличието отиде при друг – Мария Корина Мачадо. Тръмп обаче не скри разочарованието си и отправи открити критики към Норвежкия Нобелов комитет. Полемиката се задълбочи, когато Мария Корина Мачадо посети Белия дом за среща с Тръмп и му предаде Нобеловия си медал, заради усилията, които той полагал за демократичния преход във Венецуела. Тръмп остана доволен, но случилото се стана повод за редица подигравки и карикатури в социалните мрежи, показващи как лауреати в различни области предават отличията си на Тръмп. Сега отново възниква въпросът дали Тръмп би могъл да вземе Нобеловата награда да мир. В речта си на Годишната сесия на Общото събрание на ООН Тръмп отново заяви, че е сложил край на осем войни. Но въпреки усилията, които той полага от две години, войната в Украйна не е прекратена, а напротив дори ескалира, като в тази ескалация важна роля играят и дроновете. Така Тръмп за втора поредна година не успява да изпълни предизборното си обещание, че за 24 часа ще сложи край на този конфликт. По отношение на войната в Украйна сред номинираните са и украинският президент Володимир Зеленски и украинският правозащитник Микола Кулеба, който се бори за връщането на украинските деца, които са били незаконно отведени в Русия от началото на войната, отбелязва Франс прес.  Относно войната в Украйна сред имената на номинираните се споменава и събирателното понятие „украински народ“. По отношение на израелско-палестинския конфликт също са споменавани няколко имена на потенциално номинирани. Сред тях е за втора поредна година името на специалния докладчик на ООН за човешките права в окупираните палестински територии, италианката Франческа Албанезе. С констатациите си относно израелските действия в Газа и на Западния бряг Албанезе си навлече гнева на Израел, но стана обект и на американски санкции. Тя е в противоречие и с управляващата италианска десница, която тя критикува. Албанезе дори се включи в една от общонационалните стачки в Италия миналата година. Сред номинираните във връзка с израелско-палестинския конфликт се споменава и събирателното понятие „децата на Газа“. Според информациите, появили се в медиите, сред номинираните е и Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци. Сред имената на номинираните в медиите се появи и това на Хусам Идрис Абу Сафия, палестински педиатър, който беше директор на болницата „Камал Адуан“. Сега той е в израелски арест в рамките на разследване, че е свързан с „Хамас“ и че в болницата са били разположени членове на радикалното палестинско движение. Абу Сафия винаги е отричал тези твърдения, а близките му казват, че здравето му в ареста се е влошило. В медии се появиха и информации, че сред номинираните е палестинският хирург Сара ас Сака. Тя е първата жена хирург в анклава Газа и преди две години Би Би Си я включи в списъка си на 100-те най-влиятелни жени в света. По време на последната война в Газа Ас Сака съобщаваше пред чуждестранни медии за хуманитарната и здравна ситуация в анклава.  Отвъд тези два конфликта сред имената на номинираните се споменават и това на Юлия Навална, вдовицата на руския опозиционен лидер Алексей Навални, умрял в руска затворническа колония. След смъртта му Юлия Навална продължи делото му. Сред номинираните се споменава и името на президентката на Молдова Мая Санду. Тя е начело на страната в един труден момент, в който европейските амбиции на Молдова се сблъскват с руски опити за дезинформация и за намеса в изборите на молдовска територия. В допълнение Молдова усеща силно и последствията от конфликта в Украйна. Санду беше номинирана от норвежкия политик Арилд Хермстад от норвежката Зелена партия заради нейната борба за демокрация, за върховенство на закона и за мир. Мнозина си задават въпроса и дали младата шведска активистка Грета Тунберг би могла да спечели Нобеловата награда за мир тази година не само заради нейната ангажираност в подкрепа на екологични каузи, но и заради участието й в хуманитарните флотилии за Газа, завършили с блокирането на корабите от израелска страна и с експулсиране на активистите на борда им. Тунберг в последно време прави и коментари относно вътрешнополитическата ситуация в някои европейски страни. Така например тя дефинира правителството на Джорджа Мелони като „фашистко“ и заедно с Франческа Албанезе участва в антиправителствен митинг в Генуа миналата година. Сред имената на номинираните се споменава и това на американеца Джон Коул. Той беше избран от Доналд Тръмп да посредничи в усилията за освобождаване на политически затворници от беларуски затвори. Коул постигна освобождаването на над 300 политически затворници. Вчера Тръмп обяви, че Джон Коул ще бъде неговият специален президентски пратеник по въпросите на заложниците, предаде Ройтерс. Сред физическите лица, споменавани сред номинираните за Нобеловата награда за мир, е това на папа Лъв Четиринадесети заради неговите позиции в подкрепа на онеправданите и заради привързаността му към климатичната кауза. В последната година папата отправи и редица предупреждения относно изкуствения интелект, който не трябва да се развива в ущърб на хората. А критиките му срещу лидерите, тръгващи на война, му навлякоха гнева на Доналд Тръмп. Сред юридическите лица, споменавани като евентуални лауреати за тазгодишната Нобелова награда за мир, е международната организация, подкрепяща децата по света „Спаси децата“.  Заради това, че по света продължават да загиват журналисти по време на изпълнение на задълженията си във военни конфликти или в страни, обхванати от насилие, може да бъде наградена с Нобеловата награда за мир и някоя международна журналистическа организация, като например Комитетът за защита на журналистите. Сред номинираните са и три съдебни организации – базираните в Нидерландия Международен съд и Международен наказателен съд и базираната в Залцбург Международна асоциация на съдиите. Споменава се и град Минеаполис сред номинираните, като тук се визират протестиращите в града в щата Минесота срещу имиграционната политика на администрацията на Тръмп. Сред номинираните за поредна година се споменава името на организацията „Центрове за спешно реагиране“ -  мрежа от доброволци, подпомагаща населението на Судан да оцелее насред гражданската война там. Сред предложенията присъства и името на мемориалната институция „Яд Вашем“ в Израел заради усилията й в борбата срещу антисемитизма, срещу изкривяването на историческата истина и срещу разпространението на езика на омразата.