Една печална годишнина по-рано тази седмица остана до голяма степен незабелязана в сянката на конфликта в Близкия изток: три години от началото на гражданската война в Судан.
Тази държава в Североизточна Африка, която е трета по площ на континента, става по оценки на ООН сцена на най-тежката хуманитарна катастрофа с вътрешно разселване на хора в света, а изход на хоризонта така и не се вижда, отбелязва Франс прес.
ПЛАШЕЩА РАВНОСМЕТКА НА ЕДНА "ЗАБРАВЕНА КРИЗА"
А равносметката е плашеща: най-малко 59 хиляди убити; 13 милиона души (или близо 30 процента от 48-милионното население на Судан - бел. ред.) бяха принудени да напуснат домовете си, а в цели райони цари масов глад, обобщава Асошиейтед прес. Освен това над 11 хиляди човека остават в неизвестност, смята се, че 800 хиляди души страдат от недохранване, което заплашва живота им, а около 34 милиона суданци - близо две трети от населението на страната, се нуждаят от помощ, по данни на ООН. Само 63% от медицинските заведения в Судан продължават да функционират, изцяло или частично.
Суданското министерство на здравеопазването е документирало само 11 209 убити. Според експерти обаче реалният брой на жертвите е стотици хиляди, посочва Ройтерс.
Редица международни организации предупреждават за една "забравена криза", посочва АП.
В интерес на истината, това твърдение е преувеличено. В сряда, навръх третата годишнина от началото на конфликта, в Берлин се състоя донорска конференция, на която бяха обещани над 1,3 милиарда евро в подкрепа на Судан. Африканската държава все пак остава сравнително встрани от вниманието на международната общност, съсредоточила се върху Близкия изток, който измести до известна степен вниманието дори от Украйна, която бе на фокус от началото на войната през 2022 г.
До момента са осигурени едва 17% от поисканите от ООН средства за хуманитарна помощ за Судан, отбелязва Ройтерс. Тревожните данни бяха публикувани, след като САЩ на президента Доналд Тръмп спряха да дават пари, европейските държави орязаха своята помощ, а богатите арабски монархии от Персийския залив предпочитат да даряват самостоятелно.
КАК ЗАПОЧНА ВСИЧКО
Конфликтът в Судан между редовната армия и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП) избухна на 15 април 2023 г., припомня Ройтерс. Любопитно е, че съвсем доскоро двете страни в конфликта бяха съюзници, като обединиха силите си през 2019 г., за да свалят от власт дългогодишния авторитарен президент Омар ал Башир. Тогава държавен глава стана командващият редовната армия генерал генерал Абдел Фатах ал Бурхан. След това Бурхан и бъдещият предводител на СБП Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемети - по онова време негов заместник, извършиха нов преврат, за да спрат насърчавания от Запада преход към цивилно управление, само за да се скарат малко по-късно.
В резултат редовната армия и паравоенните започнаха да воюват помежду си - конфликт, който бързо се усложни с включването на редица местни милиции и намесата на външни сили, подкрепящи Бурхан или Хемети. Що се отнася до чуждестранния фактор, ООН, американски конгресмени и суданската армия обвиниха Обединените арабски емирства, че предоставят на СБП ключова помощ, включително дронове, през съседни. Другата страна в конфликта разчита на още повече регионални сили като Египет, Турция, Саудитска Арабия и Катар.
СУДАН ФАКТИЧЕСКИ Е РАЗДЕЛЕН НА ДВЕ
Военните под командването на генерал Бурхан обявиха през март миналата година, че са установили пълен контрол над столицата Хартум. Този успех като че ли дойде закономерно след методичния напредък на суданските въоръжени сили, отчитан през предходните месеци от АП. Той позволи на армията да затвърди контрола си върху частта от Судан на източния бряг на река Нил.
Паравоенните сили обаче не показват никакво намерение да сложат оръжия. СБП продължават да контролират части от Судан и имат съюзници. Нещо много символично: навръх втората годишнина от избухването на конфликта те обявиха формирането на паралелно правителство.
При това СБП превзеха през октомври миналата година Ел Фашер - последния голям град в обширната област Дарфур, който се изплъзваше от контрола им. В резултат паравоенните де факто затвърдиха контрола си над Западен Судан.
Впрочем превземането на Ел Фашер, белязано от жестокости, се превърна в еманация на зверствата по време на войната, в каквито са обвинявани и двете страни в конфликта. Не спират да валят информации за редица престъпления, включително много убийства, извършени от СБП в града.
Любопитен щрих е, че СБП до голяма степен са наследници на придобилите мрачна слава милиции джанджауид (в превод от арабски "дяволи на коне" - бел. ред.). Мобилизирани от Башир и съставени от етнически араби, те се прочуха със своите зверства срещу чернокожи по време на зловещия конфликт в Дарфур преди две десетилетия. Според мнозина експерти там е бил извършен първият геноцид през 21-ви век, макар че разследване, поръчано от Съвета за сигурност на ООН, установи "само" престъпления срещу човечеството.
ВСИЧКИ ПОГЛЕДИ СА НАСОЧЕНИ КЪМ КОРДОФАН
И така, три години след избухването на конфликта в Судан между редовната армия и паравоенните Сили за бърза подкрепа (СБП) през април 2023 г. страната фактически е разделена на две, като епицентър на сраженията през последните месеци стана Голям Кордофан - регион, който обхваща три щата в централната и южната част на Судан. Изходът на битката за Кордофан може да предопредели хода на войната - дали тя ще се превърне в поредния замразен конфликт или някоя от двете страни все пак ще вземе решителен превес. Евентуалният контрол върху централния регион би осигурил на съответната страна плацдарм за навлизане в бастиона на другата, съответно за настъпление на редовната армия към Дарфур или на СБП към Хартум.
Затова през последните месеци Голям Кордофан очаквано става редовно сцена на смъртоносни нападения.
Друг район, където военните действия станаха наскоро по-интензивни, е този по протежение на границата с Чад. Тази пустинна зона в Западен Судан като цяло е под контрола на СБП, но поради своята отдалеченост и труден терен ситуацията там като цяло остава несигурна и неясна.
ВОЙНА НА ДРОНОВЕ
Появата на дроновете промени характера на съвременната война. Судан не е подминат от тази тенденция, като безпилотните летателни апарати поизравниха съотношението на силите във въздуха, където редовната армия имаше предимство в началото на конфликта, при условие че СБП изобщо не разполагат с военни самолети. Подобно на Русия и Украйна, дроновете на практика означават несигурност на цялата територия на Судан. А географията на третата по площ държава в Африка, при това отличаваща се с обширни пустинни райони, също предразполага към атаки с безпилотните летателни апарати: страната се простира на 1250 километра от север на юг и на 1390 километра от запад на изток.
В резултат Судан често става сцена на атаки с дронове, които от началото на годината по данни на ООН са били убити стотици хора. Така тези автономни оръжейни системи се превърнаха в кошмар за цивилните и в тази страна, наред с Украйна, Русия, Ливан, Израел и много други държави в състояние на война. В същото време военният ефект от тяхното използване остава ограничен, като засега нито редовната армия, нито паравоенните сили не могат да вземат решаващо надмощие.
НЕЯСНИ, НО ЛОШИ ПЕРСПЕКТИВИ
И така, като че ли няма изгледи за скорошно прекратяване на огъня и за започване на сериозни преговори за уреждане на конфликта в Судан. Нито един от двата лагера не изглежда склонен на компромиси, а вниманието на международната общност като цяло е насочено към други войни. По всичко изглежда, че от решаващо значение ще се окаже ситуацията на терен. А тя като че ли загатва, поне на този етап, за фактическо разделение на страната.
Битката за Кордофан, поне на този етап, изглежда като фактора, който може да промени баланса на силите в уравнението. Изходът от нея съвсем не е ясен, като единственото сигурно нещо е, че тя ще доведе до нови жертви и страдания.
При всички положения фактическото разделение на страната буди сериозно безпокойство, още повече предвид историческия опит с отделянето през 2011 г. на Южен Судан, който стана най-новата държава в света, само за да изпадне в състояние на кръвопролитни вътрешни междуособици.
Освен това все по-разнородният и сложен характер на враждуващите лагери, част от които са разнообразни милиции, прави уравнението още по-сложно. И загатва, че когато мирът настъпи един ден, Судан още дълго време ще бъде в плен на несигурността и нестабилността, тъй като тези фракции, разполагащи с оръжия и подкрепата на влиятелни политически фактори, ще поискат своето.