Сенатът на Зимбабве одобри в сряда с огромно мнозинство конституционна поправка, удължаваща мандата на държавния глава с две години, което би позволило на 83-годишния президент Емерсън Мнангагва да остане на власт до 2030 г., предаде Франс прес
Друга поправка, която също беше одобрена по-рано от долната камара на парламента, премахва президентските избори чрез пряко всеобщо гласуване, въведени през 1987 г., седем години след обявяването на независимостта на тази южноафриканска държава.
“Седемдесет и пет сенатори гласуваха в подкрепа на законопроекта, а четирима се произнесоха против“, заяви по националната телевизия председателката на Сената Мейбъл Чиномона.
С тази мащабна и доста спорна ревизия на конституцията продължителността на мандата на държавния глава – както и на този на парламентаристите – ще се удължи от пет на седем години. Тъй като конституцията ограничава броя на президентските мандати до два, Мнангагва, който беше избран през 2018 и 2023 г., би могъл по този начин да продължи да заема поста си до 2030 г.
Смятан от някои анализатори за по-автократичен от своя предшественик, Мнангагва е наричан “Крокодила“. Той получава този прякор заради безпощадния си характер по време на партизанските войни, а впоследствие става дългогодишен съюзник и дясна ръка на бившия диктатор Робърт Мугабе. Мнангагва идва на власт през 2017 г. благодарение на военен преврат, подкрепен от армията, която свали 93-годишния тогава Робърт Мугабе след 37 години управление.
Конституционните поправки бяха одобрени без затруднения от Националното събрание на 18 юни с 216 гласа “за“ и 42 “против“.
Текстът обаче ще трябва отново да се върне в долната камара за утвърждаване на технически корекции, преди да бъде обнародван от Мнангагва, уточни официален представител.
Представители на опозицията се опасяват, че промените биха могли да засилят още повече властта на Мнангагва и на неговата партия Африкански национален съюз на Зимбабве - Патриотичен фронт (ЗАНУ-ПФ), която управлява Зимбабве от обявяването на независимостта през 1980 г. и разполага с преобладаващо мнозинство в парламента, посочва в. “Гардиън“.
Мнангагва спечели втори мандат с 52,6 процента от гласовете на президентските избори през 2023 г., на фона на критики към изборния процес от страна на международни наблюдатели и опозиционни фигури.
Критиците на конституционните промени твърдят, че Зимбабве може да се върне към репресиите, наблюдавани по времето на Робърт Мугабе, който беше свален от власт след преврат, воден от Мнангагва.
“Това е умишлен конституционен преврат срещу народа на Зимбабве. Той лишава гражданите от основното право да избират пряко своя президент, като замества народния суверенитет с парламентарен избор от страна на подчинена законодателна власт“, заяви Макомбореро Харузивише, говорител на Форума на защитниците на конституцията (CDF) – организация, която води кампания срещу поправките.
“Да се определи този легитимен законодателен акт като “преврат“ е не само фактически невярно, но и дълбоко неуважително към суверенните парламентарни процеси в Република Зимбабве“, каза Ник Мангвана, постоянен секретар в министерството на информацията на Зимбабве.
“Основната цел е да се укрепи политическата стабилност и да се гарантира политическа приемственост […] Ние не премахваме ограниченията за президентските мандати, а просто коригираме изборния цикъл, за да намалим честотата на силно оспорваните и поляризиращи избори“, добави той.
Мангвана отхвърли твърденията, че конституционните изменения трябва да бъдат одобрени чрез референдум, като заяви, че главният прокурор не е намерил правно основание за изискване на всенародно гласуване.
Когато през февруари правителството одобри проекта за удължаване на мандата си, Мнангагва отбеляза, че тази мярка ще позволи „да се укрепи политическата стабилност и непрекъснатост на държавната дейност, с цел да бъдат доведени до край програмите за развитие“, посочва АФП.
Зимбабвийската опозиция, отслабена от години на репресии и избори, белязани от нередности, осъжда мерките, насочени към укрепване на властта на ЗАНУ-ПФ.
Опозиционни активисти, които се опитаха да организират съпротива срещу конституционната реформа, съобщиха за заплахи и насилие, по-специално арести и нападения, приписвани на предполагаеми държавни служители.
Фигури от опозицията обещаха да продължат да оспорват тези поправки пред съда, тъй като според тях те представляват “действително нарушение“ на конституционни разпоредби - по-специално на тези, свързани с правото да се избират държавни длъжностни лица - и следователно трябва да бъдат подложени на национален референдум, заяви пред АФП Дейвид Колтарт, водеща фигура в опозицията и бивш сенатор.
“Единственият начин да се постигне референдум е Конституционният съд да разпореди той да бъде организиран, както изисква законът“, отбеляза той.
На 17 юни обаче Конституционният съд отхвърли предишен опит за оспорване на проекта за изменение на основния закон, като прецени, че той е лишен от правни основания.
Гласуването на законопроекта “ще затвърди още повече хватката на ЗАНУ-ПФ върху властта и ще намали шансовете в обозримо бъдеще да има президент от друга партия, различна от управляващата в Зимбабве“, коментира в Екс известният журналист Хоупуел Чин'оно.
Отхвърляйки необходимостта от референдум, властите заявиха, че процесът на обществени консултации, включващ изслушвания и писмени становища, е показал масова подкрепа за реформите.
Постоянният секретар в министерството на информацията на Зимбабве Мангвана заяви, че в рамките на консултационния процес са постъпили 537 000 становища, като “преобладаващото мнозинство подкрепя конституционните промени“.
Джеймсън Тимба, бивш министър в правителството на националното единство на Зимбабве от 2009 до 2013 г., заяви, че на него и на съюзниците му е било попречено да вземат думата по време на публичните консултации.
“И ние сме само върхът на айсберга. В почти всеки окръг, в който (правителството) е отишло, на хората е била отказвана възможността да се изкажат […] Тези публични изслушвания не представляват нищо. Те са измама“, допълни бившият министър.
Зимбабве беше изолирана държава на международно равнище през първото десетилетие на 21-ви век, след като правителството на Мугабе конфискува над 4 000 ферми, принадлежащи предимно на бели фермери. БВП се срина, което доведе до хиперинфлация през 2008 г., след което Мугабе беше принуден да сформира коалиционно правителство с тогавашната опозиция.
Много зимбабвийци разглеждат управлението на Мнангагва като продължение на това на Мугабе. През 2024 г. САЩ наложиха санкции срещу Мнангагва, съпругата му Ауксилия и девет други официални представители, като ги обвиниха в корупция, отбелязва “Гардиън“.