Конференцията на ООН по климата КОП31 в турския град Анталия приключи без приемането на обща политическа декларация, след като Европейският съюз и редица други държави отхвърлиха проекторешение, в което липсваше ясен ангажимент за отказ от изкопаемите горива, предадоха Франс прес и Асошиейтед прес.
В показателен момент за хаотичния финал на форума турският председател на конференцията Мурат Курум не обяви лично провала. По време на заключителното пленарно заседание той остави представителя на Азербайджан Елчин Аллахвердиев да съобщи, че не е постигнато съгласие по основния документ.
Малко след това австралийският министър Крис Боуен, който беше съпредседател на преговорите заедно с Турция, призна: „За съжаление не успяхме да постигнем споразумение. И това е разочароващо, много разочароващо.“
Преговорите продължиха близо 48 часа след официалния край на конференцията, което превърна КОП31 в най-дългата климатична среща в историята на ООН. Въпреки удължаването участниците успяха да одобрят само технически текстове, без политическия документ, който трябваше да бъде основен резултат от форума.
Основната причина за провала беше въпросът дали във финалния документ да се съдържа изричен призив за отказ от въглища, нефт и природен газ. ЕС, както и редица държави от Тихия океан и Латинска Америка, настояваха подобна формулировка да присъства. Производителите на изкопаеми горива, начело със Саудитска Арабия и подкрепени от Русия, се противопоставиха.
Ирландският министър по климата Дара О'Брайън, говорейки от името на председателстващата ЕС Ирландия, заяви, че Съюзът няма да подкрепи документ, който дори не споменава изкопаемите горива, определяйки ги като основен двигател на климатичните промени. Подобна позиция заеха Панама, Маршаловите острови, Вануату и Белиз.
Предложеният компромисен текст съдържаше само косвено позоваване на историческото решение от КОП28 в Дубай през 2023 г., когато за първи път беше записана необходимостта от преход към отказ от изкопаемите горива. За мнозина това се оказа недостатъчно.
Допълнителни разногласия предизвика и включването на призив за ускорено използване на технологии за улавяне и съхранение на въглеродни емисии. Поддръжниците на тези технологии твърдят, че те са необходими за ограничаване на затоплянето, докато критиците ги разглеждат като средство за удължаване живота на петролната и газовата индустрия.
Неуреден остана и друг ключов въпрос: финансирането за развиващите се държави. Страните с по-ниски доходи настояваха за повече средства за адаптация към климатичните промени, докато европейските държави предварително заявиха, че не възнамеряват да поемат нови финансови ангажименти извън вече дадените обещания.
Сред малкото конкретни постижения на форума беше отделна инициатива, подкрепена от близо 100 държави, предвиждаща делът на електроенергията в крайното енергийно потребление да нарасне от около 21% днес до 35% през 2035 г. Това предполага мащабна електрификация на транспорта и промишлеността.
Провалът на КОП31 идва на фона на все по-тревожни научни оценки. Според ООН вече е практически неизбежно светът да надхвърли целта от Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса спрямо прединдустриалната епоха. Учените прогнозират, че при сегашните политики глобалното затопляне може да достигне между 2,7 и 3 градуса до края на века.
Така конференцията в Анталия приключи без политически пробив, оставяйки най-спорните въпроси, включително отказа от изкопаемите горива и финансирането, за следващите кръгове международни преговори.