Куба въвежда извънредни мерки в отговор на петролната блокада от страна на САЩ

Куба въвежда мащабни мерки за икономия на гориво, включително съкращаване на обществения транспорт, ограничаване на занятията в училищата и университетите и редуциране на туризма, на фона на засиленото напрежение със САЩ и затягането на петролното ембарго, предаде ДПА.
Правителството на социалистическия карибски остров заяви вчера, че извънредните стъпки имат за цел да гарантират функционирането на икономиката и на основните обществени услуги.
Вашингтон наложи „енергийна блокада“ на Куба като част от „агресивна ескалация“, заяви заместник министър-председателят Оскар Перес-Олива Фрага при представянето на плана. Няколко министри изложиха мерките по държавната телевизия.
Куба не е получавала петрол от Венецуела от декември, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп разпореди пълна блокада на движението на санкционирани петролни танкери, доставящи нефт за Куба. Каракас беше стратегически съюзник на Хавана в Южна Америка.
Но след падането от власт на венецуелския лидер Николас Мадуро, който бе заловен от американските въоръжени сили в началото на януари, Куба загуби важен партньор. Впоследствие Тръмп заплаши да наложи мита върху доставчиците на петрол за Куба, което подтикна Мексико, доскоро най-големият снабдител с петролни продукти на острова, да прекрати доставките.
С цел пестене на енергия държавната администрация ще работи само от понеделник до четвъртък, съобщиха официални представители. Автобусният, железопътният и фериботният транспорт ще бъдат значително ограничени, а държавни служители може да бъдат пренасочвани към други, по-важни сектори, където има кадрови недостиг. Хаванският университет съобщи, че до голяма степен ще преустанови присъственото обучение за период от 30 дни.
Туризмът, жизненоважен източник на чуждестранна валута, също ще бъде засегнат. Фрага заяви, че секторът ще бъде съхранен, но съсредоточен върху дестинации с най-високо търсене, като същевременно дейността на летищата ще продължи.
Кризата предизвика паралели с началото на 90-те години, когато рухването на СССР потопи Куба в най-тежката икономическа криза от революцията през 1959 г.
Брутният вътрешен продукт спадна с над една трета, а петролът стана дефицитна стока, преди в крайна сметка островната държава да се възстанови благодарение на помощта от Венецуела и растящите приходи от туризъм.
Според експерти обстановката може да се влоши още.
Кубинците от години се справят с последиците от лошо управление и втвърдяването на политиката на САЩ.
Спиранията на тока стават все по-чести, електропреносната мрежа е в тежко състояние, има недостиг на храни и лекарства, а след задълбочаването на кризата намаля и броят на туристите, посещаващи острова.