Меланшон предприема четвърти опит да влезе в Елисейския дворец

Лидерът на френската радикална левица Жан-Люк Меланшон обяви кандидатурата си за президентските избори през 2027 г. и заяви, че крайната десница ще бъде неговият „главен противник“, предаде Франс прес. Кандидатурата на 74-годишния политик, четвърта до момента за най-висшия пост в страната, беше одобрена от делегатите на неговото движение „Непокорна Франция“. На президентските избори през 2022 г. Жан-Люк Меланшон не успя да се класира за втория тур, като събра 22% от гласовете и се класира на трето място в първия тур, оставайки зад лидерката на крайната десница Марин Льо Пен и настоящия президент Еманюел Макрон.
„Имаме по-малко от година до втория тур на изборите. При нас е ясно. Имаме екип, програма, един-единствен кандидат“, заяви Меланшон в ефира на канал Те Еф 1. Левият лидер, смятан за една от най-поляризиращите политически фигури във Франция, заяви, че е „най-добре подготвен“, и обоснова със спешната според него ситуация обявяването на кандидатурата си година преди изборите. „Без да искам да всявам паника, но ако сме реалисти, навлизаме в един много бурен период от световната история. Ние сме заплашени от всеобща война, заплашени сме от драстична промяна в климата. А освен това ни предстои икономическа и социална криза“, смята той.
Меланшон, който напусна левоцентристката Социалистическа партия преди близо две десетилетия, за да настоява за по-радикален политически подход, беше най-добре класиралият се ляв кандидат на последните два президентски вота, припомня „Политико“. Последните проучвания показват, че той получава между 10,5% и 13% от гласовете и е възможно да се изправи срещу крайната десница на втори тур в зависимост от това кои други кандидати ще бъдат издигнати. Изданието припомня, че Меланшон се превърна в една от най-поляризиращите фигури във френската политика, радвайки се на подкрепата на солидна база лоялни последователи, докато опонентите му го изобразяват като екстремист. Някои от ключовите му политически предложения включват ограничаване на размера на наследствата, чрез въвеждане образно казано на таван, над който ще се въвежда данък върху наследствата. Меланшон говори и за изтегляне на Франция от НАТО и намаляване на минималната възраст за пенсиониране до 60 години.
Меланшон е неотменна фигура във френската левица от десетилетия, заемайки министерски постове в предишни правителства, когато е бил член на Социалистическата партия. Съгласно френската конституция Макрон не може да се кандидатира за трети последователен президентски мандат, припомня „Франс 24“. Едуар Филип, първият министър-председател на Макрон през 2017 г., също ще се кандидатира през 2027 г., представлявайки десноцентристкия лагер. Марин Льо Пен, която се кандидатира на последните три президентски вота, е лишена на този етап от правото да се кандидатира поради осъдителна присъда за злоупотреба с европейски средства, която се опитва да отмени чрез обжалване. Ако обжалването й се провали, се очаква Жордан Бардела да се кандидатира на нейно място. Междувременно според поддръжниците на радикалната левица "Непокорна Франция" Меланшон не само има шанс, но е и единственият кандидат с план.
Президентската кандидатура на Меланшон е очаквана въпреки появата на млади, популярни в национален план фигури в движението, припомня в. „Монд“. Той отново се издигна, въпреки заявените му намерения при предишното му поражение, че ще се оттегли. Политикът продължава да следва собствения си път, докато другите леви партии продължават да обсъждат възможността за единна кандидатура. Стратегията на Меланшон за мобилизиране на въздържалите се избиратели, която той защитава от 2022 г., изглежда, се отплаща, подкрепена от концепцията му за „Нова Франция“ и осъждането му на израелските действия в Газа. На европейските избори през 2024 г. „Непокорна Франция“ спечели над един милион гласа повече, отколкото през 2019 г. На местните избори през март партията спечели осем града и влезе в общинските съвети в повечето градски райони с над 100 000 жители. От друга страна обаче Меланшон обаче вижда как над главата му образно казано тъмните облаци се сгъстяват през последните четири години. Първоначалният му отказ да определи действията на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. като „терористични“, наричайки ги вместо това „въоръжена офанзива на палестинските сили“, бележи началото на нарастващо обществено отхвърляне, отбелязва изданието.
Междувременно испанската агенция ЕФЕ обръща специално внимание на изказването на Меланшон, че ако той стане президент, той ще се съюзи с Испания и „други латиноамерикански страни“ срещу САЩ на Доналд Тръмп и Израел. Въпреки че френският електорален пейзаж през 2027 г. все още е неясен, Меланшон в момента е единственият потвърден основен кандидат. Няколко анкети вече го класират сред прогресивните лидери, които биха могли да получат значителна подкрепа на първия тур. Същите тези проучвания обаче предсказват поражението му на втори тур срещу крайната десница, независимо дали срещу Марин Льо Пен, или срещу нейното протеже Бардела. Агенцията отбелязва, че в разпокъсания политически пейзаж на Франция Меланшон е фигура с малък консенсус. Десницата и центърът го обвиняват в антисемитизъм заради изявленията му относно арабско-израелския конфликт. Обвинения в тази насока срещу него има и от част от умерената левица. Проектът на Меланшон за Шестата френска република, която би дала повече власт на парламента, както и неговият проект „Нова Франция“, който се застъпва за смесване на култури и раси, спечелиха подкрепата на електората от покрайнините на големите френски градове, където голяма част от населението произхожда от Магреб и Субсахарска Африка.
Руският вестник „Коммерсант“ в свой материал отбелязва, че не може да се отрече политическият опит на Меланшон – той е бил депутат още при Франсоа Митеран и министър при Лионел Жоспен. Политикът обаче е и изключително поляризираща фигура. Неговите поддръжници го виждат като единствения способен да се противопостави на партията на Марин Льо Пен, докато критиците, включително някои отляво, смятат, че неговата агресивност и екстравагантност правят победата за десницата по-вероятна. Реакцията от други леви партии също е нервна. Тези, които се надяваха на колективно решение и издигане на общ кандидат, възприеха изявлението на Меланшон като опит да сложи точка по въпроса, преди дискусията отляво дори да е започнала: той не само че се кандидатира, но и блокира появата на други кандидати, като се надява, че те все пак ще застанат зад него в опит да спрат „Националния сбор“.
Същевременно според „Ифоп“ около 70% от гласувалите за лидера на „Непокорна Франция“ са били френски мюсюлмани, докато предишната му електорална база – работници, служители и интелектуалци – частично се е изместила надясно, дори подкрепяйки Марин Льо Пен. Позициите на Меланшон по международни въпроси, грубоватият му изказ, стратегията му за постоянна конфронтация и опортюнистичният му антисемитизъм – всичко това обедини неговите поддръжници, но едновременно с това разшири кръга на онези, които не желаят да го подкрепят при никакви обстоятелства. Флиртът му с исляма и предградията поражда опасения, че подобна политика ще доведе до разделение в страната, а прякорът МОЛЛАншон, вече даден му от десницата, предварително показва мащаба и дори темата за бъдещата съпротива срещу кандидатурата на Меланшон, заключва изданието.