Четвъртото издание на изложбата „Държавният терор в Съветска Молдова: мащаби, жертви и извършители“ беше открито днес на площад „Велико народно събрание“ в Кишинев, предаде молдовската новинарска агенция МОЛДПРЕС.
Чрез документи, фотографии, предмети от епохата и свидетелски разкази експозицията пресъздава страданията на депортираните семейства и съхранява паметта за хората, преживели съветския държавен терор. Експозицията е организирана символично в товарни вагони
Изложбата може да бъде посетена до 6 юли всеки ден между 09:00 и 21:00 часа. Тазгодишното издание има особено значение, тъй като се организира по повод 85-годишнината от първите сталински депортации. В нощта на 12 срещу 13 юни 1941 г. хиляди хора са изведени от домовете си и депортирани в Сибир и Казахстан с товарни вагони за добитък в рамките на една от най-трагичните репресивни операции на съветския тоталитарен режим.
Изложбата „Държавният терор в Съветска Молдова: мащаби, жертви и извършители“ възстановява паметта за страданията на депортираните семейства не само от Бесарабия, но и от левия бряг на Днестър (Големият терор в Молдовската автономна съветска социалистическа република, 1937–1938 г.). Тя надхвърля рамките на сталинския период, като припомня репресиите и съпротивата през годините 1953–1989. Освен това експозицията е изградена така, че да включва и глада от 1946–1947 г. като инструмент на съветския държавен терор както в Бесарабия, така и на територията на левия бряг на Днестър.
На откриването присъства председателят на парламента Игор Гросу, който заяви, че паметта за тези трагедии трябва постоянно да ни напомня до какво могат да доведат авторитарните и престъпни режими.
„Това е тъжна годишнина, защото почитаме паметта на нашите баби, дядовци и прадядовци, преминали през това изпитание. Мнозина от тях никога не се завърнаха. А онези, които се върнаха, носеха белезите на тези жестокости през целия си живот. Благодарим на хората, които имаха смелостта и силата да запишат тези свидетелства, за да могат днешното поколение и нашите деца да знаят, да разбират и да ги предават нататък. Това е важно, защото всяко общество, всяка нация, всеки народ без памет и без познание за собствената си история е като лист, носен от вятъра. Паметта за тези трагедии е предупреждение, което трябва всеки път да ни напомня до какво могат да доведат авторитарните и престъпни режими. А най-лошото е, че за съжаление и днес подобни режими съществуват в непосредствена близост до нас“, каза Игор Гросу.
Той приветства организирането на подобна изложба и в град Бълц и отбеляза, че такива инициативи трябва да бъдат реализирани и в южната част на страната, като подчерта необходимостта да се говори възможно най-много за последиците от тези исторически трагедии, за да не се допусне тяхното повторение.
„Радвам се, че подобно събитие се организира и в Бълц. Призовавам ви да го отнесете и на юг, до Кахул. Насърчавам всички нас да говорим повече, да почитаме паметта на жертвите и да използваме възможността да чуем очевидците на тези трагедии, които имат смелостта да разказват и да предават на младото поколение какво се е случило, за да не позволим никога повече подобни събития да се повторят в историята на нашия народ“, заяви официалният представител.
Същевременно Игор Гросу съобщи, че ще бъде внесен законопроект, който да предвиди санкции в законодателството на Молдова за лица, отричащи престъпленията и жестокостите на сталинския режим.
Министърът на културата Кристиан Жардан заяви, че изложбата на площад „Великото народно събрание“ е знак на уважение към жертвите на депортациите и важен урок по история за трагедиите, които могат да причинят тоталитарните режими.
„Преди всичко това е знак на почит към жертвите на депортациите. Тази нощ се навършват 85 години от момента, когато хиляди семейства от територията на днешна Молдова бяха изпратени в Сибир. Същевременно това е и урок по история за трагедиите и разрушенията, които тоталитарните режими могат да причинят. Трябва да се учим от нашето минало – едно сравнително близко минало, което за съжаление беше скривано от нас десетилетия наред. За тези трагични събития се говореше само шепнешком и само у дома“, каза министърът на културата.
Кристиан Жардан отбеляза още, че изложбата представя свидетелства и за организирания глад от 1946–1947 г.
„Това е и изложба, в която поставяме на обсъждане голямата трагедия от 1946–1947 г., когато говорим за предизвикания или организиран глад, при който най-малко 130 000 души станаха жертва на истински геноцид. Трябва да помним. Ако искаме да имаме бъдеще, трябва да познаваме близкото си минало и да се учим от тези тъжни събития, за да не позволим никога повече тяхното повторение“, подчерта министърът.
Кристиан Жардан акцентира и върху значението на организирането на подобно събитие в северната част на страната, в Бълц.
„Тази година нашата изложба се провежда за първи път и в Бълц. На площада пред северната железопътна гара в града е поставен вагон със същата експозиция. Това е символичен и силен жест, чрез който почитаме паметта на хилядите депортирани от северната част на страната“, подчерта той.
Директорът на Националната архивна агенция Игор Кашу заяви, че четвъртото издание на изложбата „Държавният терор в Съветска Молдова: мащаби, жертви и извършители“ предлага на посетителите няколко нови елемента.
„Заедно с редица държавни институции сметнахме за подходящо да използваме тази възможност, когато почитаме паметта на депортираните, за да напомним на обществото за всички форми на държавен терор. Между другото, това е термин, широко утвърден в руската историография. Изложбата има за цел да почете паметта на всички жертви на съветския режим, практически от неговото начало до края му. Тя отразява всички социални и етнически групи без изключение. Специално внимание отделяме на женския бунт през пролетта на 1946 г. Представяме и други нови елементи. Например карта на депортациите от 1951 г. Каня всички да дойдат и да разговарят с оцелелите, които споделят изключителни свидетелства. Това е уникална възможност да ги чуете“, каза Игор Кашу.
Председателят на Асоциацията на бившите депортирани и политически затворници Александру Постика сподели покъртителни свидетелства за терора и репресиите на сталинския режим.
„Трябва да помним, че през 1940 г. се случи окупацията, която доведе до невъобразими репресии, невиждани дотогава по тези земи. Нашите родители и дядовци бяха принудени да бягат в Румъния. Някои бяха убити и хвърлени във варови ями. Други бяха депортирани. Трети бяха подложени на глад и загинаха стотици хиляди. Други бяха несправедливо хвърлени в затвори, както и в психиатрични заведения. Почти 25 процента от населението пострада пряко от съветската окупация. Днес почитаме паметта на 26 000 души, пострадали в резултат на първата вълна депортации на 13 юни 1941 г.“, каза Александру Постика.
Освен ежедневните посещения програмата на изложбата включва и няколко специални събития. На 21 юни ще бъдат прожектирани тематични филми от колекциите на Националния архив, посветени на съветските репресии, а на 28 юни ще бъде представено театрално представление. На 6 юли ще се проведе специално събитие в памет на депортациите от нощта на 6 срещу 7 юли 1949 г.
Изложбата се организира от Министерството на културата и Националната архивна агенция с подкрепата на Асоциацията на бившите депортирани и политически затворници, железниците на Молдова, Държавната канцелария, проекта „Синята рамка“ („Blue Frame“), регионални музеи и други държавни институции.
Масовата депортационна операция от Молдовската ССР в нощта на 12 срещу 13 юни 1941 г. засяга 18 392 души и е част от по-широка акция за „прочистване“ на новите територии, окупирани от СССР през 1939 – 1940 г. след подписването на пакта „Рибентроп – Молотов“.
Масовата депортация от 6 – 9 юли 1949 г. е най-голямата на територията на днешна Република Молдова. Операцията е насочена срещу над 11 000 семейства, а броят на насилствено изселените с товарни вагони достига 35 796 души, сред които 11 889 деца, 14 033 жени и 9 864 мъже.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и МОЛДПРЕС)