МОЛДПРЕС: Молдовският президент заяви, че Европа е изправена пред две войни - конвенционална и хибридна

Президентът на Молдова Мая Санду произнесе реч пред Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, в която предупреди, че Европа в момента е изправена пред две войни: конвенционална война, водена от Русия срещу Украйна, и хибридна война, насочена срещу европейските демокрации, предаде молдовската новинарска агенция МОЛДПРЕС. 
„Тъй като Република Молдова понастоящем изпълнява ротационното председателство на Комитета на министрите на Съвета на Европа, позволете ми да ви напомня, че тази организация се роди от провала на европейските демокрации да се защитят навреме, от осъзнаването, че мирът без демократична устойчивост е само временен. Уставът на Съвета на Европа е ясен: неговата цел е постигането на по-голямо единство, защитата на правата на човека, защитата на демокрацията и върховенството на правото. Не просто като идеали, а като системи, които трябва да устояват на натиск, манипулации и злоупотреби. Съветът на Европа никога не е бил замислян като зона на комфорт. Той е създаден като линия на отбрана", заяви тя. 
„Днес Европа отново е във война. Всъщност в две войни. Първата е видима, брутална и опустошителна. Русия води мащабна конвенционална война срещу Украйна. Градове биват разрушавани, цивилни граждани са убивани, а енергийната инфраструктура умишлено е обект на атаки. Тази зима милиони украинци живеят в тъмнина и студ не заради метеорологичните условия, а защото Кремъл е превърнал замразяването на цивилното население в оръжие на войната с цел да сломи волята на една нация, като направи самия живот невъзможен. За повечето от нас подобно страдание е трудно да си представим, но за украинците то е ежедневна реалност. И това изисква не само нашата солидарност, но и нашата отговорност“, коментира Мая Санду по повод войната в Украйна.
В речта си президентът отбеляза, че Република Молдова се намира на фронтовата линия на втората война - хибридната.
„В продължение на две последователни години нашата страна беше изправена пред мащабна намеса в изборния процес на множество фронтове: енергийна криза, целяща да окаже икономически натиск върху уязвимите граждани; политически мотивирана корупция, насочена срещу партии и кандидати; информационна война в онлайн платформите; кибератаки срещу институции и избиратели. Всичко това с една единствена цел: овладяване на парламента, инсталиране на правителство, контролирано от Кремъл, разрушаване на нашата демокрация, въвличане на Република Молдова в сферата на влияние на Русия и използването ѝ срещу Украйна и Европа. А ако този план се провалеше, целта беше делегитимиране на изборите, предизвикване на безредици и подкопаване на доверието в държавните институции“, заяви  Санду.
В същото време държавният глава подчерта, че за Република Молдова войната в Украйна не е далечна, като отбеляза, че мирът в страната е тясно свързан с устойчивостта на Украйна. Тя предупреди, че при липса на търсене на отговорност за руската агресия не може да има траен мир, а отсъствието на справедливост крие риск конфликтите да се превърнат в обикновени паузи преди нови войни.
Мая Санду открои съществената роля на Съвета на Европа в този контекст не като неутрален наблюдател, а като гарант на демократичните ценности и международното право. Тя подчерта значението на механизмите за търсене на отговорност, включително Регистъра на щетите, за възстановяване на доверието в правилата, които стоят в основата на европейския мир и сигурност.
В заключение президентът насочи вниманието към информационната война, усилена от технологиите и алгоритмите, която има за цел да разделя обществата отвътре. Мая Санду заяви, че Република Молдова е успяла да устои на този натиск чрез колективните усилия на обществото, като същевременно изрази загриженост за ситуацията в Грузия, където, по думите ѝ, Русия е успяла да използва страха от война, за да повлияе върху демократичния път на страната.
„Горда съм да кажа, че Молдова устоя на този натиск в продължение на две години благодарение на усилията на цялото общество. Нашите граждани показаха своята привързаност към мира, Европа и демокрацията. Същевременно съжалявам за това, което се случва в Грузия, където, въпреки смелостта на грузинския народ, който продължава да защитава демократичните ценности, европейските стремежи и правото си сам да определя бъдещето си, Русия успя да върне Грузия в своята орбита, използвайки страха от война като оръжие и внушавайки, че „погрешен“ избор на изборите би струвал на страната нейния мир“, заключи президентът.
В Страсбург държавният глава ще проведе няколко срещи, включително с председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Петра Байер, с генералния секретар на Съвета на Европа Ален Берсе, с председателя на Венецианската комисия Марта Картабия и с председателя на Европейския съд по правата на човека Матиас Гийомар.
Държавният глава ще присъства и на церемонията в памет на жертвите на Холокоста заедно с генералния секретар на Съвета на Европа и председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и МОЛДПРЕС)