Над 60% от кметствата в Молдова са завършили процеса на доброволно сливане, а около 150 кметства са достигнали до окончателни решения през август, предаде молдовската новинарска агенция МОЛДПРЕС. В същото време 85% от кметствата са инициирали процеса на доброволно сливане.
Резултатите от първия етап на реформата на местната публична администрация бяха представени от генералния секретар на Държавната канцелария Алексей Бузу, който определи участието на местни представители като ясен знак, че реформата е приета на местно ниво.
„Мисля, че това е добър резултат. През август имахме около 150 кметства, които успяха да преговарят и да стигнат до окончателно решение. Много сме доволни, че този месец работихме усилено, разрешихме определени въпроси и постигнахме този резултат“, каза Бузу.
„Фактът, че 63% от кметствата са завършили този процес, ясно показва, че доброволното сливане е било и продължава да бъде прието от местните представители в цялата страна“, заяви той.
Правителството оправдава реформата, като посочва необходимостта от укрепване на административния и финансовия капацитет на местните общини. Според представените данни, от 890 кметства, отговарящи на условията за сливане, 776 имат по-малко от 3000 жители.
В същото време собствените приходи на местните администрации представляват средно само около 11% от финансовите им нужди, което ограничава способността на много кметства да изпълняват инфраструктурни проекти и да подобряват обществените услуги.
„Истинската цел на тази реформа е да се осигурят на гражданите достойни условия на живот. Гражданите очакват прости неща: течаща вода от чешмата, канализация, проходими пътища и улично осветление“, подчерта Бузу.
Той отбеляза, че реформата не трябва да се разглежда просто като промяна в административната карта, а като инструмент за развитие на общността.
За да подкрепи кметствата, които изберат да се слеят, правителството създаде фонд за стимулиране от 4,5 милиарда леи (приблизително 225 милиона евро).
Пакетът включва ресурси за подготовка за прехода, както и средства за развитие. От януари 2027 г. новите обединени общности ще имат право да получават по 3000 леи (150 евро) на жител, средства, предназначени за инвестиции.
Ресурси са предназначени и за подкрепа след сливането, която ще бъде разпределена директно в бюджетите на новите кметства.
Предварителните резултати вече сочат значителен инвестиционен потенциал. В района на Унгени 10 кметства са се слели и ще получат инвестиции, оценени на 157 милиона леи. В област Кълъраш сливането на 14 кметства ще позволи привличането на приблизително 116 милиона леи, докато в Резина и Ръшкани са планирани инвестиции съответно от около 85 милиона леи и 72 милиона леи, посочи Бузу.
Кметствата, които не са завършили доброволния процес, ще преминат към следващия етап от реформата. Това включва 254 кметства, за които властите подготвят фазата на регулаторно сливане.
„През септември ще представим законодателния пакет, свързан със законовото сливане, за обществено обсъждане и впоследствие той ще бъде представен на парламента за приемане тази есен“, обяви Бузу.
Кметствата с население над 3000 жители не са задължени да участват в процеса. В техния случай сливането е по избор.
Реформата обхваща и автономната териториална единица Гагаузия. От 26-те кметства там, 15 имат по-малко от 3000 жители.
Бузу подчерта, че получените досега резултати показват относително балансирано разпределение на процеса между регионите.
Според плана на властите новата административна структура трябва да влезе в сила след местните избори през 2027 г., когато се очаква Молдова да функционира с 292 кметства.
Правителството заяви, че по-силните местни администрации ще имат по-голям капацитет за привличане на инвестиции, достъп до европейски предприсъединителни фондове и предоставяне на обществени услуги.
Според Бузу успехът на реформата сега зависи от това как централните власти ще приложат решенията, вече взети от местните представители.
„Искам да им благодаря още веднъж. Много е важно да оценим този жест. И това ни прави още по-отговорни за осигуряването на успех на тази реформа“, заключи той.
Реформата на местната публична администрация беше стартирана от правителството в началото на 2026 г. и има за цел да укрепи административния капацитет на кметствата и да подобри обществените услуги.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и МОЛДПРЕС)