НАН: СЗО обяснява скока на треската денга с глобалното затопляне; в Европа също вече има огнища на болестта

Световната здравна организация (СЗО) обяснява рязкото увеличение на заболеваемостта от треската денга с глобалното затопляне, характеризиращо се с по-високи средни температури, валежи или по-дълъг период на засушаване, предаде нигерийската новинарска агенция НАН. 
Д-р Раман Велаюдхан, ръководител на Глобалната програма на СЗО за контрол на пренебрегнатите тропически болести, направи вчера това изявление пред журналисти в централата на ООН в Женева.
„Около половината от населението на света е изложено на риск от денга, тя засяга приблизително 129 държави“, поясни той. 
„По наши оценки всяка година има между 100 и 400 милиона случая. Това е приблизителна оценка, като само в Северна и Южна Америка са регистрирани около 2,8 млн. случая и 101 280 загинали от заболяването", допълни Велаюдхан. 
Денга, наричана още чумава треска, е най-разпространената вирусна инфекция сред пренасяните от комари върху хора.
Повечето заболели нямат симптоми и се възстановяват до една-две седмици. Но други развиват тежка форма и се нуждаят от болнични грижи.
„В някои случаи, особено когато се заразите за втори път, това може да доведе до тежко протичане на болестта и летален изход", обясни специалистът.
По думите му денгата се разпространява от тигрови комари и е по-често срещана в страни с тропичен и субтропичен климат. През последните десетилетия честотата на заболеваемост се е увеличила драстично в световен мащаб.
„През 2000 г. имахме около половин милион случая, а днес през 2022 г. регистрирахме над 4,2 милиона, което показва осемкратно увеличение“, каза служителят на СЗО и заяви, че този брой може и да се увеличи при наличието на повече и по-точни данни.
Около 70% от случаите са в Азия и перспективите са мрачни. 
Тигорвият комар се среща и в Европа.
„Европейските държави също са нащрек, защото от 2010 г. насам в Европа е регистрирано предаване на денга от тигрови комари“, пояснява от СЗО. 
„Оттогава имаме повече огнища и се смята, че този тип комари се среща в около 22 европейски държави“, каза Велаюдхан.
Освен изменението на климата, разпространението на треската денга се дължи и на множество други фактори, като например засиленото движение на хора и стоки, урбанизацията, водоснабдяването и канализацията.
„Комарът успява да оцелее, дори когато има недостиг на вода“, каза експертът на СЗО.
„Така че, както при наводнения, така и по време на суша, случаите на денга може да се увеличат. Вирусът се размножава по-бързо при по-висока температура. Това е добре известен факт", казва още Велаюдхан. 
Треската денга няма специфично лечение и не е налична директна лекарствена намеса. Обикновено заболяването се лекува с лекарства за треска.
Тестът за денга отнема два до три дни, преди да се получи надежден резултат.
В процес на разработване са няколко нови инструмента, които дават по-голяма надежда за превенция и контрол на денга, като например по-добра диагностика. Няколко антивирусни лекарства са в процес на клинични изпитвания.
„Някои от тези медикаменти преминават през втора фаза на изпитвания и ще преминат към трета, което е много обещаващо“, казва Велаюдхан.
„На пазара има и ваксина срещу денга, която е с ограничено действие, а други две ваксини са в процес на разработка“, казват от СЗО. 
Организацията подчерта, че превенцията остава ключова. Тъй като комарите хапят през деня е важно хората да се предпазват у дома, в учебните заведения и на работа, като пръскат репеленти около сградите.
Други защитни мерки включват намотки срещу комари и поставянето на мрежи на прозорците, съветват от СЗО. 
(Тази новина се разпространява от БТА по договор с нигерийската агенция НАН)