Необходимо е промяна на бизнес модела на социалните мрежи, който днес нанася вреди на обществото, каза Марио Шарфбилиг, съветник в областта на науката за поведението в Съвместния изследователски център на ЕС, в изслушване пред евродепутатите от комисията на Европейския парламент за защита на демокрацията.
Алгоритмите разпокъсват действителността и създават обществени конфликти, а демокрацията не се състои само от избори, а и от дебати, тя се основава на споделеното чувство за действителността, посочи експертът. Информационното пространство в последното десетилетие претърпя драматична промяна и това доведе до обществена поляризация, до взаимно неодобрение между хората. Мнозина заявяват, че не следят новини от източници, които не са близки до техните политически виждания. Така се къса връзката в разбирането какво мисли другият, добави той.
По неговите думи в последните пет години се наблюдава ръст на информационния поток с 30 на сто годишно. Хората са залети от съобщения и се затрудняват да намерят истинска информация. Когато хората се чувстват претоварени от информация, започват да следят по-малко неща, които основно ги интересуват, и да предпочитат емоционално натоварено съдържание. Така започват да гледат с лоши очи на хората извън техните групи по интереси и да губят връзката между събитията и причините за тях, поясни Шарфбилиг.
Той допълни, че нараства влиянието на алгоритмите, които подбират 1/3 от получаваната от потребителите информация. В последните 20 години споровете се изместиха от това кое е истина и съществува, към спорове за "алтернативни факти", за "моята и твоята истина", каза експертът. По неговите думи политици, инфлуенсъри, медии и социални мрежи могат да създадат "паралелна реалност", която не почива на действителността.
Шарфбилиг отбеляза, че има бизнес модели на социалните мрежи, основани на "икономиката на привличане на вниманието". Платформите, които преследват печалба от потребителите по този начин, насърчават развитието на "балони" и "ехо стаи" - онлайн пространства единствено за съмишленици, а платформите с абонаментен достъп не водят до същия ефект, отчете той.
Въпросът е инженерен, каза Шарфбилиг, според когото решенията се крият в промяната на алгоритмите и на бизнес модела на социалните мрежи, както и в премахването на техния пристрастяващ дизайн. Според него най-важна част от решението е в това Европа да инвестира в повече технологичен суверенитет и в развитието на алтернативни платформи. Той добави, че ако онлайн рекламата бъде обложена с данъци, това може да насърчи платформите да въведат платен достъп за потребителите.
Медийното ограмотяване и проверката на фактите са добри дейности, но нямат смисъл без премахване на всички изброени недостатъци, обобщи Шарфбилиг.