Неправителствена организация обвинява грузинските власти, че забраняват критичните изказвания по телевизията

Грузинските власти на практика са забранили на независимите телевизионни канали да използват думи и изрази, критични към правителството, заяви днес неправителствената организация "Трансперънси интернешънъл – Грузия", като обвини медийния регулатор на страната, че налага цензура, предаде Франс прес.
Тази мярка бележи ново затягане на ограниченията, насочени срещу свободата на словото в тази кавказка държава, разположена на брега на Черно море, която през последните години е обхваната от поредица политически кризи.
Правителството на управляващата партия "Грузинска мечта" прие поредица от закони, които според критиците ѝ са насочени срещу независимите медии, гражданското общество и опозиционните групи. Тези мерки предизвикаха осъждане от страна на редица западни държави.
Грузинският клон на "Трансперънси интернешънъл" твърди, че властите са забранили конкретно 93 думи и израза, сред които "режим", "олигарх", "политически затворници", "затворници на съвестта" и "репресивни закони".
Организацията е съставила този списък, след като е проучила седем доклада на регулаторния орган, насочени срещу два телевизионни канала, близки до опозицията – "Формула" и "Ти Ви Пирвели" – през последните шест месеца.
Тя обвинява по-конкретно Комисията по комуникациите, че се стреми да задуши финансово независимите медии, налагайки им все по-тежки глоби.
На 1 октомври регулаторният орган наложи глоба от 3700 долара на телевизия "Формула", което е третата финансова санкция, наложена на телевизионния канал.
Комисията твърди, че телевизионните оператори са нарушили правилата за безпристрастност при отразяването на актуални събития, като са представяли личните мнения на журналистите като доказани факти.
"Трансперънси интернешънъл" обаче смята, че регулаторният орган, който разполага с правомощията да отнема лицензите за излъчване, влиза в ролята на цензор.
Управляващата партия "Грузинска мечта" е обект на все по-остри критики във връзка с отстъплението на демокрацията в страната след масовите протести, предизвикани от парламентарните избори през 2024 г., последвани от решението ѝ да се спре процеса на присъединяване на Грузия към Европейския съюз.
Правителството отхвърля обвиненията в авторитаризъм и твърди, че политиките му имат за цел да защитят националния суверенитет, посочва АФП.