Молдова е кандидат за членство в Европейския съюз от юни 2022 г., но спекулациите за това дали действително управляващи и граждани искат да станат част от Европа и по какъв начин продължават да са актуални и днес.
Страната се движи уверено по европейския си път - започна официалните преговори по първите клъстери и се надява да започне преговори по останалите клъстери до края на годината, а оценката на Европейската комисия е, че Молдова е готова да започне преговорите за присъединяване. Молдова от своя страна си е поставила амбициозната цел да бъде готова за присъединяване до 2030 г.
Правителството и президентът Мая Санду са открито проевропейски настроени, както и гражданите, които гласуваха на референдум през 2024 г. в полза на присъединяването към ЕС. И все пак руското влияние, особено в областите Гагаузия и Приднестровие, продължава да е изключително силно, а идеята за алтернативно присъединяване към ЕС чрез обединение с Румъния съвсем не е останала на заден план.
Европейският път на Молдова: интеграция и реформи
Молдова ускорява реформите си с амбицията да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до 2028 г. и да бъде готова за членство до 2030 г. Подкрепата от Брюксел, включително Планът за растеж на стойност 1,9 млрд. евро, е обвързана с конкретен напредък в правосъдието, борбата с финансовите престъпления и икономическата модернизация.
„Молдова е в процес на дълбока трансформация с новото правителство, което е от около един месец на власт, но дневният ред е за продължаване на реформите“, коментира пред БТА в Кишинев вицепремиерът по евроинтеграцията Кристина Герасимов. „Става дума да гарантираме, че ще доведем докрай, ще циментираме тези реформи, необходими на страната ни, за да се укрепи нашата демокрация. Не го правим за Брюксел, а за себе си“, подчерта тя.
Разширяването на ЕС с Молдова и евентуално с Украйна се възприема от самия Съюз като проект за изграждане на сигурност на блока, както и икономически и политически проект.
„Това е проект в интерес на всички държави членки и гражданите им - не само за тези, които помнят интеграцията от скорошния си опит, но и от майките и бащите основатели, така да се каже“, коментира ръководителят на европейската делегация в Молдова Ивона Пиорко пред БТА в Кишинев.
Тя подчерта, че ЕС се стреми към сигурност в Молдова, защото „молдовската сигурност е и наша сигурност“.
Заместник-ръководителят на европейската делегация в Кишинев Мате Чичай посочи от своя страна, че евроинтеграцията на Молдова е до голяма степен и „игра на наваксване“.
„Пътят на реформи върви наистина бързо, но те са по-нова държава кандидатка от някои други“, отбеляза Чичай пред БТА. „Планът за растеж в размер на 1,9 милиарда евро е основният инструмент за подкрепа. Това всъщност е 10 процента от БВП и с относително скромни суми подкрепа може да бъде постигната далеч по-голяма трансформация, отколкото в по-голяма страна“.
По думите му Планът за растеж е голяма промяна на парадигмата от гледна точка на ЕС и е важен лост в подкрепа на процеса на реформи.
Молдовското правителство признава, че Планът за растеж подпомага съживяването на молдовската икономика, която все пак е икономика, подложена на близкото влияние на война.
„Целта ни за приключване на преговорите до 2028 г. е подкрепена от много последователно планиране“, посочи Герасимов. По думите ѝ Молдова вече е приела национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕС.
„Знаем, че тази геополитическа възможност беше създадена от трагедия в нашия регион (войната в Украйна - бел.ред.), която засяга не само Украйна, а целия континент. Но това не означава, че търсим преки пътища в процеса на присъединяване“, подчерта вицепремиерът по европейските въпроси.
Тя отбеляза, че Молдова няма „План Б“ за присъединяване към ЕС чрез обединение с членката Румъния, въпреки че такива идеи циркулират в общественото пространство и особено в чуждестранната преса, след като президентът Мая Санду спомена в интервю, че би гласувала „за“ на референдум за обединение с Румъния.
Макар голяма част от молдовските граждани да притежават и румънско гражданство, на този етап правителството не разглежда този вариант като валиден, подчерта Герасимов.
„Единственият ни план е да бъдем готови да се присъединим към Европейския съюз до 2030 г. И нашата крайна дестинация е държава членка с пълни права“, заключи тя.
След години на почти пълна зависимост от руския газ, Молдова диверсифицира доставките си и развива източниците на възобновяема енергия. Наред с това страната е изправена пред хибриден натиск – пропаганда, дезинформация, политическо влияние и рискове за критичната инфраструктура, засилени от войната в съседна Украйна. Тези фактори изглежда създават натиск от няколко страни, който се отразява както на властите, така и на обикновените граждани.
„Преди 2021 г. Молдова беше 100 процента зависима, или близо 100 процента, от руската енергия“, каза пред БТА заместник-ръководителят на европейската делегация Мате Чичай. „Само за няколко години Молдова напълно прекрати тази зависимост. Така че сега те купуват всичките си газови доставки на европейските пазари“.
Той посочи, че към момента около една трета до 40 процента от електроенергията в страната е от възобновяеми източници на енергия.
„Молдова е страна, която беше насилствено взета за част от Съветския съюз, но нейната нация успя да прекрои бъдещето си, да се отдалечи от зависимостите и уязвимостите, оставени от това т.нар. Съветско наследство“, коментира молдовският енергиен министър Дорин Жунгиету пред БТА в Кишинев.
По думите му Молдова и Украйна са първите държави, които толкова бързо се синхронизират с европейската електрическа мрежа, след като са принудени да го направят в началото на руската война в Украйна. Това обаче не прави Молдова енергийно неуязвима, тъй като всяка година тя изготвя план за зимна готовност, включващ възможността за нападение с дронове върху молдовската електрическа система, част от която се намира на украинска територия.
„Главният ни високоволтов интерконектор с Румъния е въздушен електропровод с 400 киловолта, който пресича река Дунав и преди да влезе в територията на Молдова преминава през Украйна. Един от ключовите стълбове, поддържащи цялата тежест на този въздушен електропровод, беше ударен от няколко дрона на 22 март“, разказа Жунгиету и допълни, че това не би се случило, ако Молдова не беше кандидат за членство в ЕС.
Руската пропаганда и Приднестровието
Енергийната зависимост от Русия обаче не е единственият проблем на Молдова в това състезание за влияние. Дезинформацията, придружаваща кампаниите около национални избори в Молдова, са основен инструмент на руската пропаганда, особено в райони като Гагаузия и Приднестровието.
„Ние сме в хибридна война, що се отнася до това, което изпитваме в нашето съвместно съществуване с Русия“, посочи вицепремиерът Герасимов. „Ние, както много други страни в региона, сме страна, която е била тормозена, сплашвана и малтретирана от много дълго време. Това, което виждаме сега, е по-активно използване на стари и нови тактики, в зависимост от развитието в региона и развитието на наличните инструменти. Руската пропаганда и дезинформация не са нови, но те достигат абсолютно нови висоти и нови форми. А Молдова е тестов полигон за тези инструменти“.
Според нея Молдова не представлява интерес за Русия, но е средство за постигане на по-големите ѝ цели.
По думите на заместник-ръководителя на европейската делегация в Кишинев Мате Чичай подкрепата за членството на Молдова в ЕС винаги е била около 60 на сто. Процентът на гражданите, които са против присъединяване, е около 20 процента и продължава да намалява. Все пак според него поляризацията както на политическо, така и на гражданско равнище остава.
„Референдумът за присъединяване към ЕС се проведе заедно с президентските избори, което означаваше, че беше партийно политизиран. Имаше много тежка дезинформационна кампания, насочена специално към хората, които или не са взели решение, или са про-ЕС, но се страхуват от войната в съседство. Така че имаше особено силна кампания, която казваше, че ако гласувате за членство в ЕС, това ще означава, че тук ще започне война, Русия ще отмъсти и т.н.“, отбеляза Чичай.
Журналистката Мариана Раца-Время от канала „ТВ8“ коментира пред БТА, че „Русия харчи много пари, за да подкрепя проруските партии в Молдова и информационната им структура, за да бъдат по-влиятелни“.
„Молдова обаче стана по-културно независима. Хората разбират по-ясно какво е бъдещето на Молдова и че Русия не може да даде нищо добро на страната ни“, посочи Раца-Время.
Според нея най-голямата грешка на властите в Молдова през годините е, че са позволили поляризация на обществото на основата на езика. „Дълго време имаше мнение, че рускоезичните хора не могат да бъдат проевропейски настроени и това е погрешно, защото всички граждани в тази страна искат да живеят по-добре, отколкото живеят сега, и всички искат бъдеще за децата си“, подчерта тя.
По думите ѝ най-силният инструмент за дезинформация в Молдова е социалната платформа ТикТок.
„Поредната грешка на нашето правителство през 2022 г. беше закриването на всички руски пропагандни телевизионни канали в страната, защото нямахме рускоезична алтернатива за хората, които са гледали тези канали“, отбеляза Раца-Время и допълни, че алтернативата са се оказали профилите на руски инфлуенсъри в ТикТок.
Автономният регион Приднестровие изглежда продължава да е основна територия на руската пропаганда. Въпреки нерешения политически конфликт обаче, Приднестровието е все по-силно икономически свързано с ЕС и Молдова, а социалните контакти между двата бряга на Днестър остават активни. Голямото предизвикателство е преодоляването на обществената поляризация, руското информационно влияние и липсата на устойчиво политическо решение за региона.
„Това не е замразен конфликт в смисъла на който и да е друг конфликт в постсъветския свят, защото няма етнически елемент, няма омраза и няма твърда граница“, каза Чичай. „Много хора тук имат семейства от другата страна на река Днестър и обратното. Все повече хора пътуват за работа. Така че по отношение на социалната интеграция, тя всъщност е доста дълбока, няма враждебност между хората и границата е мека“.
По думите му 70-75 процента от износа на Молдова е към ЕС, а този от Приднестровския регион е - 80 процента. "Така че те всъщност са се интегрирали доста дълбоко и техният икономически интерес е реинтеграция на страната и евроинтеграция“, посочи още Чичай.
Според него страхът от Русия в Приднестровието не е мотивиран толкова от присъствието на руски войници в рамките на руската мироопазваща мисия там, а от реакцията на руските власти, ако това бъде отказано от местното население.
Журналистката Ирина Тарабанова от молдовската медия „Зона за сигурност“ (Zona de Securitate) коментира пред БТА, че хората в Приднестровието са дори по-отворени към политически партии, подкрепящи присъединяването на Молдова към ЕС и са гласували с „да“ на референдума дори повече отколкото в райони като Гагаузия или северната част на страната, които са традиционно възприемани като не толкова подвластни на руската пропаганда.
„За тях да са в тази сива зона, с това статукво, е по-добре, отколкото да са част от Русия“, отбеляза тя пред БТА. "Гагаузия е израснала в демократична страна. Има правила, инвестиции от ЕС, инвестиции от Турция. Живеят горе-долу добър живот, но същевременно са виждали пропаганда само по телевизията. Но хората в Приднестровието живеят в тази пропаганда. Те са видели нивото на живот в руския свят. Знаят, че пенсиите и заплатите им са по-ниски от молдовските заплати и пенсии. Те са разбрали и са успели да видят какво означава да не бъдеш признат от никого, да поискаш паспорт от Молдова, от България, от Русия, за да оцелееш“.