ООН: 81 години история, в която България има своето място

Организацията на обединените нации (ООН) води своето начало от пепелищата на Втората световна война. Тя е създадена с надеждата военните конфликти да останат в миналото. И макар тази цел съвсем да не е изпълнена, ООН има значим принос за международния мир и стабилност, като е помогнала да уреждането на не един или два конфликта.
България е член на ООН вече 71 години. През този период страната ни участва активно в работата на световната организация и дава своя принос за постигането на нейните цели.
СЪЗДАВАНЕТО НА ООН
Историята на ООН води своето начало от годините на Втората световна война. От 25 април до 26 юни 1945 г. в Сан Франциско, САЩ, делегати от 50 държави участват в конференция за създаване на международна организация, която да предотврати нова световна война, да насърчи мира, справедливостта и по-добрия живот за цялото човечество. Инициативата е на страните от Антихитлеристката коалиция, показва справка на отдел "Справочна" в БТА.
След два месеца работа, на 26 юни 1945 г., на заключителното заседание на конференцията, делегатите подписват Устава на ООН. Полша, която не е била представена на конференцията, го подписва по-късно и става една от първоначалните 51 държави членки на ООН. 
Уставът влиза в сила на 24 октомври 1945 г. От 1948 г. с Резолюция 168 (II) на Общото събрание на ООН от 31 октомври 1947 г. годишнината от влизането в сила на Устава на ООН е отбелязвана като Ден на Организацията на обединените нации (ООН).  От основаването на ООН през 1945 г. учредителният устав е изменян три пъти -  през 1963, 1965 и 1973 г.
СТРУКТУРА НА ООН
През 1945 г. са създадени и основните органи на ООН - Общото събрание, Съветът за сигурност, Икономическият и социален съвет, Съветът за попечителство, Международният съд и Секретариатът на ООН.
Понастоящем в ООН членуват 193 държави, като работата на организацията се ръководи от целите и принципите, заложени в учредителния устав. Държавите се приемат за членове с решение на Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност. Организацията на обединените нации е част от системата на ООН, която освен самата ООН включва много програми, фондове и специализирани агенции, всяка от които има своя собствена сфера на дейност, ръководство и бюджет. 
ДЕЙНОСТ НА ООН
Днес, 81 години по-късно, ООН продължава да работи за поддържане на международния мир и сигурността, предоставя хуманитарна помощ на нуждаещите се, защитава правата на човека и спазва международното право. Същевременно ООН се занимава с нови дейности, които не са били предвидени през 1945 г. от нейните основатели. Приетите от ООН през 2000 г. Цели за развитие на хилядолетието призоват правителствата да изпълнят глобалните отправни точки за развитието до 2015 година. Целите за развитие включват премахване на крайната бедност, борба с неравенството и несправедливостта, осигуряване на качествено образование за всички и постигане на икономически растеж.  На 25 септември 2015 г. ООН приема нова Програма за устойчиво развитие за периода до 2030 г., която цели стимулирането на устойчиво развитие в социален, икономически и екологичен план в глобален мащаб. Тя включва 17 Цели за устойчиво развитие и 169 подцели, чието изпълнение е наблюдавано посредством 232 показателя. Държавите членки на ООН също така се споразумяват за действия в областта на климата с цел ограничаване на глобалното затопляне.
БЪЛГАРИЯ И ООН
България е приета за пълноправен член на ООН на 14 декември 1955 г. с резолюция 995/10 на Общото събрание на световната организация заедно с още 15 държави (Австрия, Албания, Ирландия, Испания, Италия, Йордания, Камбоджа, Лаос, Либия, Непал, Португалия, Румъния, Унгария, Финландия и Шри Ланка). С акта на приемане на България в ООН е ознаменувано излизането на страната от международната изолация в периода след Втората световна война и са положени основите за възстановяване на нейния международен авторитет на страната и за пълноправното ѝ участие в международните отношения.
За изминалите 70 години участието на България  в ООН е неизменен приоритет на българската външна политика. През периода на членството си в ООН България се доказва като активен участник и важен партньор в организацията във всичките ѝ измерения - в работата на Общото събрание, на Съвета за сигурност, в различните институции. България дава своя принос за усилията на ООН за поддържане на международния мир и сигурност чрез участието си с военни и полицейски контингенти в ключови мироопазващи операции с мандата или под егидата на ООН в Косово, Кипър, Камбоджа, Босна и Херцеговина, Афганистан и Ирак.
БЪЛГАРИЯ В ОРГАНИТЕ НА ООН
На 27 април 2005 г. Икономическият и социален съвет на ООН (ИКОСОС) избира България за член на Комитета по планиране и координация на ООН за периода 2006-2008 г. Комитетът е един от най-важните помощни органи от системата на ООН, като в неговия дневен ред влиза широк спектър от въпроси, свързани със средносрочното планиране и координацията на дейностите между различните органи и специализирани агенции. 
На 10 октомври 2023 г. България е избрана за член на Съвета на ООН по правата на човека за периода 2024-2026 година с тайно гласуване в Общото събрание на ООН, като страната ни получава подкрепата на 160 държави членки. Съветът на ООН по правата на човека е международен правозащитен орган в системата на ООН, заменил през 2006 г. Комисията на ООН по правата на човека. Той е спомагателен орган на Общото събрание и се състои от 47 държави членки с право на глас, избрани от петте регионални групи за тригодишен срок и за не повече от два последователни мандата. 
За близо 71 години като член на ООН България е била избирана три пъти за непостоянен член на Съвета за сигурност за период от две години, също три пъти е била председател на Съвета за сигурност и един път е била председател на Общото събрание за една година.
БЪЛГАРИЯ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА ООН
Постът на председател на Общото събрание на ООН има предимно церемониално значение. Той обаче може да играе важна роля за сближаване на спорни позиции и за постигане на компромиси при взимането на решения. Председателят също така разполага с възможности да насочва дневния ред на обсъжданите въпроси, като дава предимство на по-належащите, оставяйки други на по-заден план.
Председател на откритата на 15 септември 1992 г. 47-а годишна сесия на Общото събрание на ООН е тогавашният вицепремиер и министър на външните работи на България Стоян Ганев, показва справка на отдел "Справочна" в БТА. Той e избран, след като дипломатическите представители на страните членки на ООН постигат съгласие за неговата кандидатура, издигната от групата на източноевропейските държави. За него гласуват 179 страни членки. Представител на България заема толкова престижен международен пост за първи път.
Стоян Ганев (починал през 2013 г.) е най-младият председател (към онзи момент той е на 37 години) на сесия на Общото събрание на ООН. Кандидатурата му е предложена от България с решение, взето от правителството през март 1992 г. на основание на съществуващата практика в ООН за справедлива ротация на регионалните групи в ООН, съгласно която председателят на 47-ата сесия трябва да бъде от групата на източноевропейските държави.
Сред основните теми по време на неговото председателството са кризите в бивша Югославия и Нагорни Карабах, както и широк кръг от въпроси, свързани с подобряването на ефективността в работата на ООН и необходимостта от реформи в световната организация след края на Студената война, както и за създаването на оптимален механизъм за взаимодействие между Общото събрание и Съвета за сигурност. По инициатива на Стоян Ганев, който внася съответната проекторезолюция, одобрена на 14 октомври 1992 г. от Общото събрание на ООН, 3 декември е обявен за Международен ден на хората с увреждания. Поводът е 10-ата годишнина от приемането на Световната програма за действие по отношение на хората с увреждания. 
БЪЛГАРИЯ - НЕПОСТОЯНЕН ЧЛЕН НА СЪВЕТА ЗА СИГУРНОСТ
Съветът за сигурност е главният орган на ООН, отговарящ за поддържането на международния мир и стабилността от името на всички страни членки на световната организация. Състои се от 15 членове, пет от които са постоянни - САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания, и 10 непостоянни, които се избират на регионален принцип от Общото събрание с мандат от 2 години  – пет от Африка и Азия, две от Латинска Америка и Карибския басейн, две от Западна Европа, Канада, Австралия и Нова Зеландия и един от Източна Европа. 
България е избирана от Общото събрание на ООН за непостоянен член на Съвета за сигурност три пъти, показва справка на отдел "Справочна" в БТА. Изборът на страната е резултат от нейната последователна и консенсусна външна политика и признание за ролята на страната като фактор на стабилността в Югоизточна Европа. 
В качеството си на непостоянен член на Съвета за сигурност през време на няколко различни мандата с българско участие са приети ключови резолюции на Съвета - Резолюция 242 (1967) за близкоизточния конфликт, Резолюция 598 (1987) за намирането на политически изход от войната между Иран и Ирак, Резолюция 1435 (2002) за Близкия изток, Резолюция 1441 (2002) за разоръжаването на Ирак. 
България е избрана за първи път за непостоянен член на Съвета за сигурност на 10 декември 1965 г. за периода 1 януари 1966 - 31 декември 1967 г. Страната ни е избрана за втори път на 17 октомври 1985 г. за периода 1 януари 1986 - 31 декември 1987 г., като от 1 до 30 април 1987 г. България е и председател на Съвета за сигурност, като постът е заемал тогавашният постоянен представител на България към ООН Борис Цветков. България е избрана за трети път на 8 октомври 2001 г. за периода 1 януари 2002 - 31 декември 2003 г., като два пъти е и председател на Съвета за сигурност – от 1 до 30 септември 2002 г. и от 1 до 31 декември 2003 г., като тогава председател на Съвета за сигурност е постоянният представител на България към ООН Стефан Тафров.
Едномесечният мандат на страната като председател на Съвета за сигурност от 1 до 30 септември 2002 г. съвпада с първата годишнина от атентатите на 11 септември 2001 година в Ню Йорк и Вашингтон  и с откриването на 57-ата сесия на Общото събрание на ООН. От българска страна в Общото събрание и в заседанията на Съвета за сигурност на ООН участват президентът Георги Първанов, министърът на външните работи Соломон Паси и неговият заместник Петко Драганов. Тема на председателството е борбата с тероризма. Един от основните акценти по време на българското председателство на Съвета за сигурност е специалното открито заседание на високо равнище на 11 септември 2002 г. по повод годишнината от атентатите, което е председателствано от президента Георги Първанов и е посветено на борбата с тероризма.  
ДВЕ БЪЛГАРКИ В НАДПРЕВАРАТА ЗА ГЕНЕРАЛЕН СЕКРЕТАР НА ООН
Според Устава на ООН генералният секретар е избиран от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност. От създаването на ООН през 1945 г. този пост до този момент е бил заеман от осем мъже - от Норвегия, Швеция, Мианма, Австрия, Перу, Египет, Гана и Южна Корея.  
През 2016 година две българки са сред 12-те кандидати за наследник на тогавашния генерален секретар на ООН - южнокорееца Бан Ки-мун, чийто мандат изтича на 31 декември 2016 г., показва справка на отдел "Справочна" в БТА. Това са Ирина Бокова, по онова време генерален директор на Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО), и Кристалина Георгиева, тогава заместник-председател на Европейската комисия и комисар за бюджета и човешките ресурси. На първите в историята на световната организация публични изслушвания в централата на ООН (дотогава генералният секретар на практика е определян от петте страни постоянни членове на Съвета за сигурност, които имат право на вето, при закрити врата, след като съветът обсъжда формално непублукиван списък с имена и препоръчва кандидат на Общото събрание) Ирина Бокова се класира четвърта, а Кристалина Георгиева разделя 7-8 място със словенеца Данило Тюрк, с когото има еднакъв резултат.
Изслушванията, излъчвани на уебсайта на ООН на шестте официални езика на организацията - английски, руски, френски, китайски, испански и арабски, са били следени от близо 227 хиляди зрители от различни страни. На 14 октомври 2016 г., въпреки че според негласните правила на ООН е ред постът да бъде зает от представител на Източна Европа, Общото събрание на организацията избира единодушно за неин генерален секретар португалеца Антонио Гутериш с мандат от 1 януари 2017 г. на базата на гласуване, състояло се в Съвета за сигурност на 6 октомври. Гутериш е преизбран на 18 юни 2021 г. за втори мандат от 1 януари 2022 до 31 декември 2026 г.
Използвани източници:
справка, изготвена от Милена Георгиева от отдел "Справочна"
БТА, МИНФ, 12.10.1992; 8.01.2001; 1.09.2002; 1.12.2003; 30.05.2005; 7.12.2005; 13.12.2005; 5.02.2015; 25.09.2015; 28.09.2015; 24.10.2015; 14.10.2016
https://www.bta.bg/bg/news/world/1089754-koy-shte-e-sledvashtiyat-generalen-sekretar-na-oon-i-dali-postat-mozhe-za-parvi-, 23.3.2026
https://www.bta.bg/bg/news/world/963206-yubileynata-80-a-sesiya-na-obshtoto-sabranie-na-oon-zapochva-dnes-kakvo-da-ocha, 9.09.2025
https://www.bta.bg/bg/news/world/1139067-ministarat-na-vanshnite-raboti-na-bangladesh-halilur-rahman-beshe-izbran-za-pred#%D0%91%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D1%88%20%D0%9E%D0%9E%D0%9D%20%D1%81%D0%B5%D1%81%D0%B8%D1%8F, 2.06.2026
https://www.bta.bg/bg/news/world/1196125-osemdeset-i-parvata-godishna-sesiya-na-obshtoto-sabranie-na-oon-zapochva-dnes, 8.9.2026