Опозицията в Демократична република Конго (ДР Конго) призовава хората да излязат на улицата, за да поискат оставката на президента Феликс Чисекеди. Тя го обвинява, че иска да промени Конституцията, за да остане на власт след изтичането на ограничението от два мандата, предаде Франс прес.
Конституцията забранява на Чисекеди да се кандидатира отново през 2028 г., но той се опитва да заобиколи правилата. Миналия месец той двусмислено заяви: “Не съм искал трети мандат, но ако народът иска трети мандат, ще го приема“. Миналия месец парламентът прие закон за референдум, който проправя пътя за конституционни промени, посочва в. “Файненшъл таймс“
Привържениците на Чисекеди изтъкват няколко аргумента, за да оправдаят тези ходове. Конституцията е написана от чужденци, казват те, и вече е остаряла. Многобройните ѝ механизми за контрол между трите клона на властта правят реформирането на страната невъзможно. Това е “конституция на недоразвитостта“, каза един ревностен поддръжник на Чисекеди.
Някои от тези аргументи са подвеждащи, а други са просто неверни. Настоящата конституция е изготвена от конгоанци и е одобрена с 84 процента от гласувалите на референдум през декември 2005 г., отбелязва “Файненшъл таймс“. Тя съдържа много механизми за взаимен контрол и баланс – опит да се постигне консенсус след години на война и да се предотвратят ексцесиите, наблюдавани по времето на Мобуту Сесе Секо, който управляваше страната като свое лично феодално владение в продължение на 32 години.
Опозицията, която първоначално призова за протести в сряда, по-специално в столицата Киншаса, отложи в петък призива си за 22 юли, след предложение за посредничество от страна на държавния глава на Бурунди Еварист Ндайишимие в качеството му на действащ председател на Африканския съюз.
Напрежението се фокусира около закона, установяващ рамка за провеждането на референдум за промяна на Конституцията, който беше приет в средата на юни от парламента, където президентският блок разполага с огромно мнозинство.
В ДР Конго “парламентарният контрол рядко се задейства“, подчертава неотдавнашна публикация на конгоанския изследователски център “Ебутели“.
Във вторник, в реч по повод празника на независимостта, Чисекеди заяви, че е “отнесъл този закон към Конституционния съд с цел проверка на неговата конституционност“ – последната стъпка преди евентуалното му обнародване. Независимостта на този орган обаче също редовно се поставя под съмнение, отбелязва АФП.
“С течение на годините възприеманата политизация на някои съдебни органи, по-специално на Конституционния съд, подхранва споровете“, посочва центърът “Ебутели“и добавя, че прилаганите от властта практики в ДР Конго, “са нарушили институционалното равновесие“.
Откакто този закон влезе в сила, опозицията се опитва да се обедини. Тя излезе от президентските избори през 2023 г. отслабена и раздробена, след като Феликс Чисекеди спечели с голямо предимство (73 процента от гласовете).
В средата на май беше създадена коалицията К64 – името е препратка към члена от Конституцията, който дава право на гражданите да се противопоставят на всяко завземане на властта, сметнато за неконституционно.
Коалицията се формира около фигури като Мойзе Катумби – богат бизнесмен и бивш губернатор на Катанга, който през 2023 г. спечели 18 процента от гласовете и днес живее в изгнание. Бившият министър и бивш депутат Дели Сесанга също се присъедини към платформата, както и Мартин Файулу, който спечели едва 5 процента от гласовете през 2023 г. и все още твърди, че победата му е била открадната на оспорваните президентски избори през 2018 г.
“Историята ще бъде безмилостна към онези, които са предпочели амбициите за власт пред защитата на държавата“, предупреди наскоро Сесанга.
“Няма да се предадем, готови сме на всичко в интерес на държавата“, предупреди от своя страна Файулу.
Двамата опозиционери бяха ранени на 12 юни в Киншаса по време на митинг, организиран с цел да се осъди опита за “конституционен преврат“, когато избухнаха сблъсъци с активисти, подкрепящи правителството, и с полицията. ООН осъди смъртта на “най-малко един демонстрант“.
Според конгоанския политически анализатор Трезор Кибангула борбата срещу промяната на Конституцията може да мобилизира общественото мнение и “би могла да позволи на опозицията да си възвърне влиянието“ с оглед на “повторна политическа мобилизация“.
По време на опита през 2015 г. на бившия президент Жозеф Кабила (2001–2019) да удължи управлението си повече от два мандата чрез промяна на избирателния закон, именно уличните протести и натискът от страна на международната общност в крайна сметка го принудиха да се откаже. Репресиите срещу демонстранти тогава доведоха до десетки загинали.
Ангажираността на около 100-те милиона конгоанци с политическия живот обаче се смята за слаба, особено предвид високия процент на въздържалите се от гласуване на изборите. На изборите през 2023 г. избирателната активност беше едва 43 процента.
Според наблюдателите този незаинтересованост е свързана с липсата на доверие в политическата класа, но и с факта, че грижата на много конгоанци е преди всичко да изхранват семействата си. ДР Конго разполага с изключително богати природни ресурси, но две трети от нейните жители живеят под прага на бедността, отбелязва АФП.
В неотдавнашно изявление влиятелната конференция на епископите призова Феликс Чисекеди да “спази клетвата, която е положил“ и да се съобразява с Конституцията.
В най-голямата католическа държава в Африка Църквата, която традиционно е критична към властта, се радва на голямо влияние благодарение на своето присъствие в тази обширна страна, където държавата често не функционира адекватно, както и чрез образованието.
Епископите призоваха духовенството да “събуди“ съзнанието на вярващите, за да “устоят на манипулациите“, и насърчиха конгоанците да “се противопоставят с всички законни и мирни средства на всеки опит за промяна“ на Конституцията.
Още от колониалната епоха Църквата винаги е имала “морален авторитет“ и често е била “своеобразно спасение при решаването на големите въпроси от национален интерес“, обясни пред АФП конгоанският политолог Кристиан Молека.
По време на протестите срещу Жозеф Кабила, започнали през 2015 г., движения, близки до Църквата, организираха редица протестни акции, които бяха жестоко потушени, посочва АФП.