За малко повече от две седмици протест, започнал от конкретни искания за повече учители и персонал в гимназия в парижкото предградие Кретей, се разпространи в цяла Франция, обхвана стотици училища и университети и на места прерасна в палежи, нападения срещу учители, директори и полицаи и тежки сблъсъци със силите на реда.
Само между 28 септември и 2 октомври бяха задържани повече от 5000 души. В най-напрегнатия ден – 1 октомври – протести имаше в над 1000 от около 3700-те гимназии в страната, 222 от които бяха блокирани, а близо 2000 души бяха задържани. На следващия ден около 400 гимназии останаха затворени. Министърът на вътрешните работи Лоран Нуниез съобщи вечерта на 2 октомври, че само през този ден са били задържани още 1747 души и че 85% от задържаните от началото на седмицата са били непълнолетни, предаде Франс Прес.
Успоредно с разрастването на протестите те се превърнаха и в част от политическата битка във Франция седем месеца преди президентските избори. Правителството обвини радикалната лява партия „Непокорна Франция“, че се опитва да инструментализира ученическото недоволство и че допринася за ескалацията, докато партията на Жан-Люк Меланшон обвини властите в прекомерна употреба на сила и опит да дискредитират легитимни искания на младите хора.
Началото на протестите обаче беше далеч от политическите сблъсъци и кадрите с горящи училища.
Първата мобилизация в гимназията „Антоан дьо Сент Екзюпери“ в Кретей започна на 17 септември в подкрепа на преподаватели, които стачкуваха заради недостиг на персонал и средства. Учениците настояваха за запълване на незаети длъжности, сред които учителски места, както и за допълнителен административен и медицински персонал. Две седмици по-късно занятията там вече бяха възстановени, след като училището получи част от поисканите допълнителни средства и служители, се казва в репортаж на телевизия Те Еф 1.
Вестник „Монд“ постави началото на самото ученическо движение на 21 септември, когато започна организирането на блокади. Изданието посочи, че след първите действия в Кретей протестът се беше разпространил из парижкия регион Ил дьо Франс, а на 28 септември вече бяха засегнати 180 училища. Прояви имаше още в Марсилия, Лил, департаментите Рон, Вар и Алп Маритим.
С разпространението на движението се разшири и списъкът с искания. Към недостига на преподаватели и друг персонал се добавиха лошото състояние на училищните сгради, претоварените класове и учебни програми, недоволство от количеството храна в столовете, ограниченията за използването на мобилни телефони и стресът, свързан с „Паркурсюп“ – централизираната система за кандидатстване във висшите училища.
„Фигаро Етюдиан“, чиито журналисти разговаряха с участници в блокади в различни училища и университети, също отбеляза голямото разнообразие на исканията. Изданието посочи, че липсата на ясно единно послание беше една от особеностите на мобилизацията.
Съществена роля за бързото разпространение на протестите изиграха социалните мрежи.
„Монд“ установи, че през дните преди първата голяма национална мобилизация в „Снапчат“, „Инстаграм“ и „ТикТок“ бяха разпространени десетки агитационни материали, повечето генерирани с изкуствен интелект и приспособени към конкретните проблеми на отделните училища. Изданието отбеляза, че произходът и механизмът на разпространение на движението първоначално са останали неясни.
Почти всички видеозаписи за блокадите, които бяха придобили голяма популярност през последния уикенд на септември и които журналистите на „Монд“ бяха проучили, представляваха смесица от архивни кадри и изображения от първите блокади. Те бяха разпространявани не от активистки профили, а предимно от акаунти, специализирани в сензационно съдържание с цел привличане на кликове. Един такъв видеозапис в „ТикТок“ събра повече от 800 000 гледания и над 120 000 харесвания за 48 часа.
Полицейска оперативна информация от 25 септември, с която журналистите от „Монд“ се бяха запознали, посочи известен инфлуенсър в „ТикТок“ като един от факторите за разпространението на призивите за блокади. Младежът беше посетил Кретей, за да подкрепи учениците, но впоследствие беше отправил призиви за успокояване и беше осъдил разрушенията в някои училища. Службата за противодействие на чуждестранната информационна намеса „Вижином“ съобщи, че не е установила изкуствено усилване на съдържанието за протестите от чуждестранни участници.
Първите протести бяха съсредоточени предимно в работнически квартали и предградия около Париж, но движението бързо излезе от тази среда. До 2 октомври блокади вече имаше и в едни от най-престижните парижки училища, включително „Луи Льо Гран“ и „Анри IV“. В репортаж от тези училища „Фигаро Етюдиан“ отбеляза именно това разширяване на протеста от по-бедните предградия към привилегировани училища в центъра на Париж. Един от учениците в „Луи Льо Гран“ обясни участието си със солидарност с младежи от училища с далеч по-лоши условия.
Още през първата седмица сред демонстрантите се появиха представители на „Непокорна Франция“.
Депутатът Луи Бояр отиде пред гимназията „Сент Екзюпери“ в Кретей още на 21 септември. В следващите дни той заяви, че ученическото движение „трябва да се разшири“. Други представители на партията също посетиха протестиращи ученици. В „Монд“ отбелязаха, че „Непокорна Франция“ е една от политическите сили, които най-активно се опитаха да се включат в движението още в първоначалната му фаза.
На 28 септември ситуацията вече започна чувствително да се променя. Министерството на вътрешните работи съобщи за 164 задържани, а властите регистрираха палежи, изстрелване на пиротехнически средства и разрушения край някои училища. Министърът на образованието Едуар Жефре призна, че учениците имат „напълно легитимни“ искания, но заяви, че край училищата се появявали и други хора, които идвали маскирани, носели палети и матраци и подтиквали учениците към насилствени действия.
През следващите дни броят на блокадите, задържаните и сблъсъците рязко се увеличи. На 1 октомври ситуацията достигна нов етап.
Властите отчетоха протести или нарушения на учебния процес в 1027 училища, 222 от които бяха блокирани. Близо 2000 души бяха задържани. Министерството на вътрешните работи съобщи за 305 ранени полицаи и жандармеристи. В Нант пожар унищожи входното фоайе на гимназията „Нелсън Мандела“, а тежки инциденти имаше и в други градове.
Лоран Нуниез заяви, че случващото се вече не представлява „легитимно изразяване на ученически искания“, а притежава всички характеристики на „градско насилие“. Правителството изпрати допълнително подразделения на силите за сигурност. В същото време „Монд“ обърна внимание и на случаи на тежко ранени ученици и на обвиненията, че някои полицейски действия са допринесли за изострянето на напрежението. Инспекцията на националната полиция започна проверки на няколко инцидента, включително след тежко нараняване на младеж в Тур, който впоследствие изгуби зрението на едното си око.
Самите ученици също започнаха да се разграничават все по-ясно от извършителите на насилие. Пред телевизия „Се Нюз“ протестиращи заявиха, че действията на т.нар. casseurs – вандали, присъединили се към мобилизациите – лишават движението от доверие. Подобни свидетелства имаше и в други градове. В Белфор ученици заявиха пред местния в. „Ест Репюбликен“, че хората, които предизвиквали част от сблъсъците, дори не били ученици в гимназията.
Именно в Белфор на 2 октомври беше извършено едно от най-тежките нападения срещу представител на силите на реда. Петдесет и девет годишен полицейски командир в цивилно облекло, който ръководи департаментската служба за териториално разузнаване, беше повален на земята и многократно удрян и ритан по главата от група маскирани младежи. Той изгуби за кратко съзнание и беше откаран в болница. Прокуратурата започна разследване за опит за убийство на представител на държавната власт.
Малко преди нападението същият полицай беше извършил силово задържане на младеж край училище, показаха видеозаписи, получени от „Ест Репюбликен“. Изданието отбеляза този предшестващ епизод, без да го представя като оправдание за последвалия побой.
В Ла Сиота същия ден 59-годишен преподавател, който се намеси, за да предотврати запалването на огън край училище, беше залят с бензин и ударен. В Марсилия жена получи изгаряния, след като се опита да попречи на група да разбие автобусна спирка и срещу лицето ѝ беше насочен запален аерозолен спрей. В Париж млада служителка на полицейската префектура беше преследвана, повалена на земята и ритана от група младежи покрай една от ученическите блокади. Парижката прокуратура започна разследване за групово насилие срещу представител на властта, съобщи Те Еф 1.
На фона на тези нападения самите ученици все по-ясно се разграничаваха от насилието около част от блокадите. Пред АФП ученичка от Бордо заяви, че целта била протестите да останат мирни и че вандалите „напълно дискредитират“ движението, като палят училищата. Ученик от Ла Рошел също каза, че младежи, които не учели в неговата гимназия, дошли единствено, за да палят.
На този фон спорът за ролята на „Непокорна Франция“ се изостри.
Председателката на парламентарната група на партията Матилд Пано се появи сред протестиращи ученици и, цитирайки бившия президент на Буркина Фасо Тома Санкара, заяви, че „мобилизираната младеж е по-опасна от атомна бомба“, след което ги призова да не отстъпват. Кметът на Сен Дени Бали Багайоко от „Непокорна Франция“ заяви, че „насилието може да бъде легитимно“, макар да добави, че когато то може да бъде избегнато, това е за предпочитане, предаде в. „Паризиен“.
Жан-Люк Меланшон от своя страна заяви още на 28 септември, че „протестиращите гимназисти са безобидни“, обвини правителството в „безотговорна репресия“ с „очевиден расистки привкус“ и призова избраните представители и активистите на партията да се намесват навсякъде, където могат, цитира думите му „Монд“.
Премиерът Себастиен Льокорню определи призивите на представители на „Непокорна Франция“ за разширяване на блокадите като „безотговорна ескалация“. След новото рязко увеличаване на насилието на 1 октомври правителството отиде по-далеч и заяви, че разузнавателните служби виждат „организирана маневра“ на „Непокорна Франция“ и нейни „проксита от ултралявото“, съобщи Ер Те Ел.
Това твърдение е основано на информация на Дирекцията за разузнаване на Парижката полицейска префектура, която „Монд“ изтъква, че се отнася само за демонстрациите в Сен Сен Дени, а не за цяла Франция. Разузнавателната служба стигна до заключението, че крайната левица е изиграла роля още в началото на протестите в Сен Сен Дени и че учениците са били подтиквани към действия от нейни представители. Самите описани наблюдения обаче показваха по-разнородна картина. При проследените прояви бяха установени студенти, синдикални активисти и други външни лица, които насърчаваха блокадите. „Непокорна Франция“ беше спомената пряко чрез посещението на депутата Ерик Кокрел пред една гимназия, където той подкрепи исканията на учениците и призова мобилизацията да остане ненасилствена.
Според журналистите на „Монд“ изложените в бележката факти по-скоро показваха опит на политически и синдикални организации да се включат във вече възникнало, силно раздробено и спонтанно ученическо движение, отколкото доказателство, че те го контролират.
„Фигаро“ представи документа с различен акцент. В броя си от 2 октомври изданието озаглави материала си по темата „Блокадата на гимназиите: разузнавателната бележка, която посочва ключовата роля на „Непокорна Франция“. В същия брой вестникът публикува отделни материали за пожарите, нанесените щети и обвиненията, че партията насърчава насилието с предизборна цел.
След рязката ескалация Меланшон засили призивите си към ненасилие. На 1 октомври той заяви пред свои привърженици, че подкрепял „методи на ненасилствена борба“, призова ги към хладнокръвие и каза, че „няма никакъв смисъл да се пали“. Той отхвърли обвиненията, че „Непокорна Франция“ ръководи движението.
В материал от 3 октомври „Монд“ определи подкрепата на „Непокорна Франция“ за протестите като „нож с две остриета“, тъй като партията се стремеше едновременно да остане близо до мобилизираните млади хора и да се разграничи от насилието, което все повече доминираше публичния образ на протестите.
Меланшон обаче не отстъпи от политическата подкрепа за продължаването на мобилизацията. На 3 октомври той определи насрочения за 6 октомври нов ден на протести като „отправна точка“ и заяви, че той вероятно ще постави началото на „поредица“ от действия, като призова партията си да „съпроводи“ движението.
Междувременно правителството направи първи опит да отговори на част от първоначалните искания. След среща с ученически организации министърът на образованието Едуар Жефре обяви подготвянето на план за ускоряване на заместването на отсъстващи преподаватели, особено в предпоследния и последния гимназиален клас, както и по-широка работа по въпроса за учебния ритъм. Ученическите представители обаче заявиха, че не са получили достатъчно конкретни мерки, и призоваха мобилизацията да продължи.
Така за две седмици движение, започнало от конкретни проблеми в отделни училища, премина през няколко последователни фази – бързо разпространение чрез социалните мрежи, разширяване на исканията, политическо включване, национална мобилизация и накрая тежко насилие около част от блокадите.
Между 400 и 500 гимназии във Франция ще останат изцяло или частично затворени днес, тъй като в тях не са осигурени необходимите условия за безопасност, заяви Жефре. От началото на ученическите протести в страната 24 учебни заведения са били подпалени или потрошени, а 78 служители на образователната система са били ранени, каза министърът пред телевизия „Франс 2“ и радио „Франс Ентер“.