Отмененото решение на Ирак да определи "Хизбула" и хусите като терористични организации може да е знак за края на ерата на милициите, пише арабско издание

Суматохата около вече отмененото решение на Ирак да включи ливанската шиитска групировка "Хизбула" и йеменските хуси към списъка си с терористични организации може да е знак за края на ерата на милициите - нещо дълго време смятано за невъзможно, пише в. "Нешънъл".
Според автора Мохамед Али Хариси "няма съмнение, че държавите бавно си връщат властта, прокситата се пренастройват, а Иран пренаписва пътя си".
Внезапното добавяне на "Хизбула" и хусите в списъка по-рано този месец не е техническа грешка, убеден е авторът. По думите му никой не би включил случайно два ключови ирански посредника, особено в Багдад, където всеки ход, свързан с въоръжени фракции, носи политическа тежест.
Анализаторите дават различни обяснения -  тест на реакциите в защита на "Хизбула" и хусите, превантивен удар, целящ да попречи на премиера Мохамед Шия Ас Судани да си осигури нов мандат, приятелско послание към САЩ от иракския разузнавателен апарат под прикритието на бюрократичен хаос. 
Отвъд спекулациите се откроява изводът, че толерантността на региона към милициите се срива и Ирак може най-накрая да се присъедини към по-широка промяна в Близкия изток, смята Хариси. Според него вратата към конфронтацията с въоръжени недържавни групировки, дълго затворена от страх или парализа, се е отворила и това е част от нарастващото регионално желание за ограничаването или елиминирането им чрез постепенна интеграция, принудително разоръжаване или политическо маргинализиране.
Ливан е най-ясният пример, изтъква журналистът. "Хизбула", някога недосегаем поддръжник на съпротивата, е военно отслабена и политически разобличена. Натискът да предаде оръжията си нараства и макар че това няма да се случи тихо и без заплащане на цена, процесът вече е започнал.
В ивицата Газа "Хамас" е изправен пред подобен натиск. За да запази прекратяването на огъня с Израел и да си осигури каквото и да е политическо бъдеще, радикалното движение трябва да преосмисли съществуването си като въоръжена организация.
Междувременно хусите в Йемен отдавна намекват за желанието си да се превърнат в легитимна политическа сила. Атаките им в Червено море бяха по-малко идеологически и по-скоро насочени към получаване на лост за евентуално бъдещо споразумение. Ако регионът се измества към сдържане на милициите, хусите може скоро да бъдат принудени да избират между това да останат въоръжени бунтовници или да станат част от национална сделка.
Дори Иран изглежда усеща развитието на събитията, казва Хариси. Техеран дава спотаени сигнали, че дните на конфронтация с Израел и Запада единствено чрез посредници може би наближават края си. По думите на ирански дипломат съпротивата може да приеме много форми.
"Преди две години Близкият изток изглеждаше като игрално поле за посредници - координирани атаки срещу Израел, лагери на милиции, простиращи се от Йемен до Ливан и Ирак, и силно иранско влияние в целия регион. Днес пейзажът изглежда много по-различно," посочва авторът и добавя, че краят на ерата на милициите няма да е чист, мирен или бърз, но посоката е недвусмислена.
Неочакван урок идва от Сирия, аргументира се Хариси. Ако въоръжена бунтовническа фракция като "Хаят Тахрир аш Шам" може една сутрин да се окаже в президентския дворец в Дамаск и да реши, че иска да бъде политическа власт, тогава други групировки може би ще си представят подобно бъдеще.
Дали новите власти в Сирия ще успеят, не е ясно. Нарушенията на правата на човека и провалите в управлението продължават. Но идеята, че една въоръжена група може бързо да се насочи към политическа легитимност, засилва по-широката тенденция и милициите могат да усетят, че ерата на въоръженото управление отминава, изтъква анализаторът.