Мотика говори на пресконференция след подписването на ключово споразумение между операторите на електропреносните мрежи на Полша „ПСЕ" (PSE) и Литва „Литгрид" (Litgrid), с което се определят точното място на свързване на границата между двете страни и графикът за тестовите етапи от проекта. Предвижда се електропроводът да бъде въведен в експлоатация до 31 декември 2030 г., а строителството да започне през второто тримесечие на 2027 г.
„Днес най-големият риск за нашата сигурност (...) е свързан с енергетиката“, заяви Мотика пред журналисти и добави, че продължаващата война в Украйна е променила приоритетите в региона. „В различните европейски държави възникват различни ситуации. В тези извънредни времена на хибридна война подобни ситуации могат да засегнат нашата електроенергийна система. Колкото по-добри, по-бързи и по-стабилни са връзките между нашите страни, толкова по-ефективно можем да реагираме, когато определени мощности отпаднат от системата.“
Той изрази мнение, че Полша и Литва ще имат решаваща дума при изграждането на нова архитектура на енергийната сигурност за цяла Европа, като добави, че „тази инвестиция ще създаде нови възможности за обмен на електроенергия и ще свърже още по-тясно двете държави“.
Литовският премиер Миндаугас Синкевичус, който присъства на церемонията по подписването, приветства споразумението като изключително важен геополитически етап. „Хармъни Линк“ е много повече от електроенергийна връзка между две съседни държави“, заяви Синкевичус. Той добави, че проектът не само повишава сигурността, но и осигурява „инфраструктурата, която доближава Литва до амбициозната ѝ цел да се превърне в износител на електроенергия“.
„Следователно ние не просто изграждаме електропровод, а създаваме път за литовската електроенергия към Европа“, заяви литовският министър пред журналисти. „Този проект за пореден път показва колко важен стратегически партньор е Полша за Литва. Благодаря на Полша.“
В продължение на десетилетия балтийските държави Литва, Латвия и Естония, останаха физически зависими от изградената по съветско време електроенергийна система БРЕЛЛ (BRELL), управлявана от Москва, което ги правеше уязвими към прекъсвания на електрозахранването по политически причини или киберзаплахи от страна на Русия.
Новият сухопътен електропровод е последният инфраструктурен елемент, необходим за пълното синхронизиране на електроенергийните мрежи на балтийските държави със синхронната зона на континентална Европа (CESA). Първата междусистемна връзка – „ЛитПол Линк“ (LitPol Link), беше въведена в експлоатация в края на 2015 г. След пускането на „Хармъни Линк“ през 2030 г. ще бъде осигурена възможност за пренос на до 1200 мегавата електроенергия в двете посоки. Това на практика ще защити региона от руски хибридни заплахи и ще позволи пълноценното му интегриране в по-широкия европейски енергиен пазар.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ПАП)