Туск заяви това днес, помолен да коментира предложението на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, според която резултатите от парламентарните избори в Унгария трябва „да дадат тласък“ за замяна с квалифицирано мнозинство на единодушното вземане на решения във външната политика.
„Преминаването към гласуване с квалифицирано мнозинство във външната политика е важен начин за избягване на систематични блокирания, както видяхме в миналото“, заяви тя в понеделник. „Правителствата трябва да могат да прокарват политиките на ЕС – по въпроси, които биха могли да включват санкции срещу Русия и средства за Украйна – с мнозинство, вместо да позволяват на отделни държави да упражняват вето“, допълни тя пред репортери в Брюксел.
„Винаги съм много предпазлив, тъй като правото на вето е много полезно, особено за средни и по-малки държави“, заяви Туск. Той добави, че няма да налага промени в договорите на ЕС, а по-скоро ще се съсредоточи върху разширяването на влиянието на ЕС. Той също така каза, че няма да се връща към този въпрос след смяната на властта в Унгария.
Петер Мадяр, чиято партия ТИСА спечели мнозинство от две трети в унгарския парламент, обеща да подобри отношенията си с Брюксел и бързо да приложи реформи, за да деблокира средствата от ЕС, след като правителството му встъпи в длъжност, вероятно в средата на май.
Унгария, водена от премиера Виктор Орбан, често е използвала правото си на вето, като е блокирала санкциите срещу Русия след нахлуването ѝ в Украйна.
Правилото за единодушие при гласуването в ЕС изисква всички 27 държави членки да се споразумеят за решенията в рамките на Съвета, като всяка една държава има правото на вето. То е запазено за чувствителни области на политиката – данъчно облагане, външна политика, отбрана и членство в ЕС – осигурявайки висока легитимност, но често причинявайки политическа парализа.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ПАП)