Парламентарните избори в Грузия са възприемани като избор между Русия и Европа

Грузинците са призовани да гласуват утре на ключови за бъдещето на страната парламентарни избори, в които  се противопоставят проевропейските опозиционни формации и управляващата партия, обвинявана в проруски авторитарни отклонения.
ЕС се опасява, че Тбилиси се отдалечава от своята амбиция да  се присъедини към блока, въпреки че тази цел е  вписана в грузинска конституция.  ЕС се опасява, че  Грузия може да  се сближи с Москва.
Наскорошни допитвания показват, че алианс от опозиционни партии би могъл да събере достатъчно гласове, за да победи управляващата партия „Грузинска мечта“ на милиардера Бидзина Иванишвили, обвиняван, че дърпа в сянка конците на властта от десетина години.
Опозиционните сили в Грузия, които традиционното са разделени, успяха да сформират невиждан фронт срещу управляващата партия.  Сред този опозиционен квартет е и Единното национално движение на бившия грузински президент Михаил Саакашвили, „черната овца“ на Иванишвили.
Програмата на четирите опозиционни партии, обединили се в алианс, предвижда по-специално големи изборни и съдебни реформи и отмяна на обнародваните неотдавна закони, прокарани от управляващата партия и породили полемика и критики.
„Но ако управляващата партия се опита да остане на власт независимо от резултата от изборите, има риск от следизборни размирици“, предупреждава експертът Гела Вазадзе от Центъра за стратегически анализи относно Грузия.
В неделя, седмица преди вода, десетки хиляди проевропейски протестиращи се събраха в Тбилиси, знак за все още силните аспирации за сближаване с ЕС, особено сред младите поколения.
В отговор управляващата партия докара в сряда вечерта с автобуси десетки хиляди свои поддръжници, сред които държавни чиновници, за митинг на „Площада на Свободата“ в центъра на Тбилиси.
„Ако опозицията дойде на власт, тя ще започне война срещу Русия“, увери Тамила Сирадзе, 70-годишна участничка в тази демонстрация.
„Грузинска мечта“, която е на власт от 2012 г. , е обвинявана, че се спуска по проруска авторитарна спирала и отдалечава Грузия от ЕС, както и от НАТО, към която Тбилиси също иска да се присъедини.
Някои от лидерите на „Грузинска мечта“ са много критични към Запада. Бидзина Иванишвили нарече Запада „Световна партия на войната“, която ще се отнася към превърналата се в нейна жертва Грузия като към „пушечно месо“.
В интервю, публикувано тази седмица, Иванишвили увери дори, че по улиците на Запада се вихрят оргии.
Грузия, бивша съветска република, си остава силно белязана от руската инвазия по време на кратка война през 2008 г. Русия след това разположи военни бази в двата грузински сепаратистки района – Абхазия и Южна Осетия, които призна като независими държави.
В този контекст управляващата партия води кампания, като се представя за единствено способна за попречи на предполагаемата „украинизация“ на Грузия.
Правителството казва, че иска да спечели три четвърти от местата в парламента, едно широко мнозинство, което ще му позволи да промени конституцията и според проекта си да забрани прозападните опозиционни партии.
Проевропейската президентката Саломе Зурабишвили, която скъса връзки  с правителството, в интервю за Франс прес през октомври обрисува нещата с думите: „Това ще бъде нещо като почти референдум относно избора между Европа или завръщането към едно несигурно руско минало“.
Грузия беше обхваната през май от големи протести срещу закона за чуждестранното влияние, критикуван от Запада и вдъхновен от руско законодателство за чуждестранните агенти, използвано в Русия за заглушаване на гласа на дисидентите
Брюксел замрази след това процеса за присъединяване на Грузия в ЕС и САЩ наложиха санкции на грузински представители, обвинени, че са разрешили бруталното потушаване на протестите. Тбилиси реагира като заплаши, че ще преразгледа дипломатическите си отношения с Вашингтон.
Русия си остава исторически играч в Кавказ и е страната, в която Иванишвили натрупа състояние след разпадането на СССР.
Индикация за предизвикателството на изборите в Грузия е това, че Кремъл обвини Запада в неприкрита намеса в тях.
Последната причина за напрежение между Брюксел и Тбилиси стана обнародването в началото на октомври на закон, ограничаващ силно правата на ЛГБТ общността.
Според Тамар Джакели, активистка от ЛГБТ общността, интервюирана тази седмица от Франс прес, този закон се използва, за да се отклони вниманието от истинските проблеми на грузинското население – бедността и масовата емиграция.
Превод от френски: Габриела Големанска