Москва твърди, че 220 000 жители на проруския регион, който се отдели от Молдова през 1990 г. в края на тогавашното съветско управление, притежават руски паспорти и имат право да гласуват на изборите за долната камара на парламента (Държавната дума) на Русия.
Прозападното правителство в Кишинев, което се стреми да се присъедини към Европейския съюз до 2030 г. и осъжда войната на Кремъл в Украйна, заявява, че руснаците могат да гласуват само в една-единствена избирателна секция в руското посолство в молдовската столица.
Молдова оспорва бройката от 220 000 жители на проруския регион и се противопоставя на откриването на каквато и да е било избирателна секция в Приднестровието, където няма контрол върху процедурите.
Тази седмица молдовските власти осъдиха планираното от Кремъл откриване на 15 избирателни секции като "неприемливи и враждебни" и извикаха руския посланик Олег Озеров в Министерството на външните работи.
Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова отвърна, като призова Молдова да оттегли възраженията си и да прекрати действията, които "са в противоречие с демокрацията, международното право и здравия разум".
Молдовският външен министър Михай Попшой призова Москва "да не се намесва в плановете на Молдова за мирна реинтеграция" на отцепилата се територия.
По време на предишните парламентарни избори в Русия през 2021 г. властите в Москва откриха 27 избирателни секции в региона и над 59 000 избиратели упражниха гласа си, като 76,2 % от тях гласуваха за партията "Единна Русия", която подкрепя руския президент Владимир Путин.
Приднестровието не е международно признато, дори и от Москва, въпреки че руски военен контингент от около 1500 войници, които Русия понякога нарича миротворци, продължава да е разположен там, независимо от исканията на Молдова те да напуснат страната.