През първото полугодие Австрия е депортирала повече лица, отколкото са новопристигналите, подали молби за убежище


За първи път от повече от 20 години в областта на убежището и миграцията се отчита отрицателна нетна миграция, заяви министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер на пресконференция, посветена на равносметката за предоставянето на убежище през първото полугодие, предаде каналът на радиото и телевизията ОРФ. По думите му от страната са били депортирани повече хора, отколкото са тези, които са подали нови молби за убежище. Около половината от депортираните са граждани на държави от Европейския съюз. Според Карнер причините за спада са по-добрият контрол по външните граници на ЕС, националните проверки в граничните райони и спирането на събирането на семейства. 
Според представения отчет между януари и юни са били подадени 2016 първоначални молби за убежище от новопристигнали лица. За същия период на миналата година те са били 3200. Карнер противопостави на тези данни броя на изведените от страната - през тази година 2200 души, свързани с процедурите по убежище. „Това е развитие, което смятаме за правилно и необходимо“, подчерта министърът неколкократно. 
По думите му приоритет в програмата за връщане и депортиране са осъдените престъпници. Тя засяга и хората, които вече нямат право да пребивават в Австрия, например защото статутът им на бежанци е променен или отнет. Това често се отнася до сирийски граждани, тъй като ситуацията в Сирия се е променила. 
Общият брой на молбите за убежище, включително тези за новородени деца, за събиране на семейства и повторни заявления, е 4903, което е понижение с 44 процента спрямо същия период на миналата година. Делът на Австрия от всички молби за убежище в Европейския съюз е спаднал до 1,6 процента. 
Според отчета броят на търсещите убежище, настанени в системата за основна държавна грижа, е намалял до около 5500 души, което също е довело до намаляване на натоварването. От общо над 45 100 души, които получават основна държавна помощ, повечето са от Украйна, а около една пета от Сирия. Благодарение на възможността за намаляване на броя на местата за настаняване са били реализирани икономии за милиони евро. 
Карнер определи тези резултати като следствие от национални и международни мерки, сред които засилената защита на външните граници на ЕС, съвместните гранични проверки с Унгария и спирането на събирането на семейства.  
Докато през първата половина на 2024 година около 6000 души са пристигнали в Австрия чрез процедурата за събиране на семейства, през първите шест месеца на тази година те са били едва 50. Според Карнер семейното събиране е довело до сериозно натоварване най-вече на образователната система и е създало проблеми, свързани с младежката престъпност. Процедурата беше спряна с извънредна наредба, която междувременно е изтекла. 
Експертът по въпросите на убежището Лукас Гахлайтнер-Герц наскоро заяви пред ОРФ, че засегнатите лица се намират в „правен вакуум“. Карнер обясни, че съвместно с федералните провинции в момента се работи по въвеждането на квотна система в рамките на Закона за установяване и пребиваване във връзка с новия Пакт на ЕС за убежището. „Първоначално квотата ще бъде много ниска“, каза той. Юридически експерти обаче смятат подобна квотна система за противоречаща на закона и определят спирането на събирането на семейства като проблематично от гледна точка на човешките права. 
Карнер подчерта, че сега е важно да се използват новите правни възможности, предвидени в Пакта на ЕС за убежището, който е в сила от повече от месец. По думите му процедури за разглеждане на молби за убежище и центрове за връщане извън Европейския съюз „ще бъдат създадени и трябва да бъдат създадени“. Австрия вече води разговори с държавите от „групата на прилагащите“ пакта, като Германия, Дания, Гърция и Нидерландия, както и с партньорски страни извън ЕС. 
До края на годината трябва да бъде избрана държава, с която да започнат разговори за провеждане на процедури по убежището или създаване на центрове за връщане, стартиращи дейност от 2027 година. Министърът отказа да посочи кои са въпросните трети държави. И през първото полугодие най-много молби за убежище са подали граждани на Сирия и Афганистан, всяка от тези две групи представлява около една четвърт от всички заявления. Следват Сомалия (7 процента), Иран, Турция и Русия (по 5 процента). Ако се разглеждат само новопристигналите кандидати за убежище, на първо място е Афганистан, следван от Сирия и Иран. 
Най-големи шансове за получаване на положително решение по молбите за убежище са имали гражданите на Иран и Афганистан. Сирийските граждани са получили положително решение само в 32 процента от случаите. През 2024 година този дял е бил приблизително два пъти по-висок.