Президентът на Парагвай Сантяго Пеня пристигна на посещение в Тайван на фона на засилващ се натиск от страна на Китай


Президентът на Парагвай Сантяго Пеня пристигна днес на първото си посещение в Тайван, над който Пекин претендира, че има суверенитет, предаде Асошиейтед прес. 
Парагвай e една от 12-те държави в света, които признават Тайван. През последните няколко години Китай, който не изключва използването на сила за анексиране на самоуправляващия се остров, засили кампанията си за привличане на своя страна на дипломатическите съюзници на Тайпе.
Парагвай поддържа стабилни търговски отношения с Китай, но въпреки това потвърди ангажимента си към Тайван като дипломатически партньор. 
Според тайванското Министерство на външните работи Пеня ще бъде на посещение до неделя. Той оглавява бизнес делегация от представители на сектори като селското стопанство и финансите. 
Утре тайванският президент Уилям Лай ще посрещне Пеня с военни почести. 
Посещението се осъществява на фона на засилен натиск от страна на Пекин върху демократично управлявания остров, включително почти ежедневното изпращане на военни самолети и военни кораби близо до него. 
Тайван, от своя страна, се стреми да утвърди присъствието си на международната сцена. 
Миналата седмица Лай посети южноафриканската държава Есватини - последният останал дипломатически партньор на Тайпе в Африка, след като по-рано бе принуден да отложи посещението си, тъй като няколко държави оттеглиха разрешението си да отворят въздушното си пространство за президентския самолет, според информациите - под натиска на Пекин. 
Китай нито потвърди, нито отрече твърденията, а вместо това даде "висока оценка" за тези държави за зачитането на т. нар. политика за един Китай, като се позова на претенциите на Пекин над Тайван. 
Китай и Тайван имат отделно управление от 1949 г., когато след края на гражданската война на власт в Пекин идва Китайската комунистическа партия, начело с Мао Цзедун. Победените националистически сили на Чан Кайши бягат на остров Тайван, където по-късно се преминава от военно положение към многопартийна демокрация.