Пустинният граничен триъгълник между Египет, Судан и Либия се превръща в една от най-горещите геополитически точки в региона, пише саудитски вестник

Граничният триъгълник между Египет, Судан и Либия, който е и в непосредствена близост до Северен Чад, е една от геополитически най-чувствителните зони в региона, пише в анализ в саудитския вестник "Араб нюз" египетският журналист Абделатиф ал Манауи. 
Този отдалечен пустинен район е пропусклив коридор за контрабандни мрежи и транснационални въоръжени групировки. След падането на режима на либийския лидер Муамар Кадафи през 2011 г. той се превърна в огнище за беззаконност и кръстопът за контрабанда на оръжие, злато, наркотици, както и трафик на незаконни мигранти. Откриването на злато, пренасяно от Северен Дарфур през Либия и Нигер към Мавритания между 2011 г. и 2014 г., наля още масло в огъня на конфликта за контрабандни маршрути, обяснява авторът. 
На 6 юни т. г. стана сериозен сблъсък, когато подразделение от бригадата "Субул ас Салам", свързана със силите на ген. Халифа Хафтар, който контролира Източна Либия, навлезе на три километра в суданска територия. Либийските бойци се натъкнаха на суданци от обединените сили, подкрепяни от суданската правителствена армия. Скоро след това се появи видеоклип, показващ командир на воюващите със суданската армия паравоенни Сили за бърза подкрепа (СБП), който нарежда на хората си да се оттеглят от египетска територия, като казва "това не е нашата земя," припомня Ал Манауи. По думите му това не е изолиран инцидент, а ясен сигнал за все по-заплетените фронтови линии между Судан, Египет и Либия и за преливането на суданската гражданска война в по-широка регионална арена.
В изявление след инцидента суданската армия обвини силите на Хафтар в сътрудничество със СПБ при атаката срещу судански военни позиции, които са били принудени да се изтеглят. На 11 юни СПБ обявиха в "Телеграм", че са установили пълен контрол над района. Либийската национална армия на Халифа Хафтар от своя страна отрече обвиненията, наричайки ги опит за "объркване на ситуацията и изнасяне на суданската вътрешна криза", и призова да не бъде въвличана в конфликта.
Според Ал Манауи Хафтар вижда в Судан не само съсед, но и уязвим фланг, който може да бъде използван, а в лидера на СПБ Мохамед Хамдан Дагало (Хемети) полезен съюзник, още повече че неговата групировка контролира големи златни мини в Дарфур и Кордофан. Така Южна Либия и граничният триъгълник се превръщат в част от военния театър в Судан. 
Според анализатора участието на Либия не е идеологическо или официално, а е продиктувано от военни и търговски интереси. То предлага и геополитически лостове – влиянието на Хафтар по границата между Чад и Судан засилва регионалното му влияние.
На този фон Египет се оказва в деликатна и сложна позиция, изтъква Ал Манауи. Кайро поддържа близки отношения с Хафтар, на когото гледа като на ключов съюзник за стабилността в Източна Либия и осигуряването на западната си граница. В същото време Египет подкрепя суданската армия под ръководството на Абдел Фатах Бурхан като легитимна власт и защита срещу суданския хаос. Информацията за подкрепяни от Хафтар сили, които си сътрудничат със Силите за бърза подкрепа поставят египетските власти пред дилема.
Ескалация в Северен Судан може да предизвика бежански вълни и проникване на въоръжени или терористични елементи в Египет, а консолидирането на СБП в граничния триъгълник представлява заплаха за националната му сигурност. От друга страна Кайро инвестира политически и военно в силите на Хафтар, за да стабилизира западната си граница и да ограничи евентуално разпространение на нестабилност от Либия.  
Изглежда Египет е възприел прагматична тактика. Публично призовава към "сдържаност и уважение към суверенитета на Судан", без да посочва директно Хафтар. Наблюдатели смятат обаче, че зад кулисите се предприемат стъпки за предотвратяване на бъдещи инциденти. Според египетски експерти Кайро трябва да действа преди Хемети да затвърди позициите си, тъй като продължителното присъствие на "Силите за бърза подкрепа" може да превърне триъгълника в убежище или преден пост за наемници.
През последната седмица на юни се проведоха срещи на високо ниво, пряко свързани с кризата. На 30 юни египетският президент Абдел Фатах ас Сиси прие Халифа Хафтар в крайбрежния град Аламейн. Държавният глава подчерта, че "стабилността на Либия е неразделна част от националната сигурност на Египет". Въпреки че официалното изявление се фокусира върху Либия, анализатори смятат, че суданското досие е било в центъра на разговорите при закрити врати.
В същия ден Бурхан направи необявено посещение в Кайро на връщане от Испания и проведе спешна среща с Ас Сиси в Аламейн. Президентът на Египет потвърди подкрепата си за единството на Судан и изрази готовността на държавата да помогне на суданския народ. Според судански източници, двамата са обсъдили "кризата в граничния триъгълник" и възможностите за координация между Кайро и Хартум.
Едновременното присъствие на Хафтар и Бурхан в Египет вероятно не е било случайно, казва Ал Манауи. Дипломатически източници допускат, че Кайро може да се е опитал да организира среща, за да намали напрежението. Независимо, дали такава среща се е състояла, египетското послание е ясно - Хафтар трябва да действа предпазливо, а Бурхан има подкрепата на Кайро, отбелязва журналистът.
Той припомня и изявление на Хемети в средата на юни, в което той казва, че "някои играчи се опитаха да вбият клин между мен и Кайро - те вече няма да успеят." Репликата беше възприета като сигнал, че не търси конфронтация с Египет.
"Египет сега балансира между два свои съюзника - Хафтар на запад и Бурхан на юг, докато се опитва да предотврати превръщането на конфликта им в негов собствен", казва в заключение Ал Манауи.