Разколът в полската партия "Право и справедливост" е най-голямата криза за нея от създаването ѝ

Националистическата партия „Право и справедливост“ (ПиС), която управляваше Полша от 2015 до 2023 г., се разцепи в петък, пише европейската версия на изданието „Политико“. Този политически разкол подкопава опитите на консервативния лагер да се опита да свали от власт проевропейския премиер Доналд Туск на парламентарните избори догодина.
След победата на консерватора Карол Навроцки на президентските избори през май миналата година, отбелязва „Политико“, ПиС се надяваше, че ще се възползва от набраната инерция, за да се върне на власт през 2027 година. Тази перспектива създаде опасения в Брюксел, като се вземе предвид дългото досие на ПиС от конфронтации с Европейския съюз по въпроси като върховенството на закона и правата на представителите на ЛГБТ+ общността.
Позициите на партията в социологическите проучвания обаче отслабваха от миналата есен насетне и ПиС бе разтърсена от битка за политическата ѝ траектория и за това кой ще бъде следващият ѝ лидер. Битката се разгоря между партийния лидер с твърда ръка Ярослав Качински и бившия премиер Матеуш Моравецки.
Противопоставянето между Качински и Моравецки достигна точка на кипене в петък, когато Качински изключи Моравецки и около тридесет депутати от ПиС за това, че са отказали да напуснат вътрешна група в ПиС, на която беше гледано като опит на Моравецки да създаде своя собствена партия.
Качински обяви за изключването на Моравецки и другите депутати след изтичането на краен срок, който им беше дал, за да подпишат декларации за лоялност към партийното ръководство.
„Всички знаеха какво трябваше да подпишат и в същото време всички знаеха какви са последиците от това да не подпишат. Те взеха своето решение“, каза Качински на брифинг в централата на ПиС във Варшава.
Сега се очаква съюзниците на Моравецки да създадат отделна парламентарна група в долната камара на полския парламент, която е общо с 460 места, посочва „Политико“.
Отцепването на последователите на Моравецки ще намали парламентарния контингент на ПиС, като ПиС вече ще разполага с по-малко депутати от „Гражданската коалиция“ на премиера Доналд Туск.
Социологически проучвания на „Политико“ сочат, че ако ПиС през есента е имала преднина пред „Гражданската коалиция“, то сега очакваната подкрепа за ПиС е 26 процента, а тази за „Гражданската коалиция“ – 32 процента.
Отслабването на позициите в проучванията вероятно ще се задълбочи от разкола в партията, тъй като избиратели консерватори и националисти сега ще се налага да избират между политическата сила на Качински, две крайнодесни партии и формацията на Моравецки, на която се гледа като на най-умерената от изброените.
Въпреки разкола в ПиС обаче, отбелязва „Политико“, „Гражданската коалиция“ на Туск може и да не успее да състави коалиция, която да разполага с повече депутати от обединените сили на десницата.
„Политико“ обръща внимание на развоя на събитията в ПиС, довели до разкола. На 15 юли партийното ръководство нареди на членовете да напуснат групичките, които се занимават с политическа дейност и до полунощ на 23 юли да подпишат декларациите за лоялност, като за отказ следва изключване. Моравецки и поддръжниците му прекараха времето до изтичането на крайния срок в даването на уверения, че виждат бъдещето си в рамките на ПиС и че целта им е да разширят електоралната маса на партията извън ядрото ѝ от твърди десни избиратели.
През март Качински избра за кандидат на ПиС за премиер твърдолинейния бивш министър на образованието Пшемислав Чарнек, като по този начин обърна гръб на Моравецки и на стратегията му за привличане на центристки и бизнес ориентирани избиратели.
Моравецки създаде своя собствена формация, наименувана „Развитие Плюс“, в средата на април. Той я представи като платформа за икономическа, технологична и демографска политика, а не като бъдеща партия.
За 31 юли е планирана конференция на „Развитие Плюс“ във Варшава, като се предвижда целия ден да има дискусионни панели и политически изказвания.
Павел Яблонски – съюзник на Моравецки и бивш заместник-министър на външните работи, заяви пред „Политико“, че съжалява за разкола, но подчерта, че общият противник си остава Доналд Туск.
„Съжалявам, че се стигна дотук, че бяхме изхвърлени. Никой не е напускал. Просто ни изхвърлиха от партията за това, че се опитахме да я разширим“, каза той.
„Колапс и разкол може би са твърде силни думи. Това е разделение, което бе избрано от партийното ръководство. Според политическият ни противник си остава Доналд Туск и неговото правителство“, посочи още Яблонски.
Според „Дойче веле“ това е най-голямата криза на ПиС от основаването на партията през 2001 година и е криза, която настъпва малко повече от година преди парламентарните избори в Полша.
Понастоящем, отбелязва „Дойче веле“, две партии са по-надясно от ПиС в политическия спектър – крайнодесният и либертариански алианс Конфедерация „Свобода и независимост“ и крайнодясната, ултранационалистическа и традиционалистка Конфедерация на полската корона. Според социологическите проучвания заедно те ще съберат повече гласове на изборите от ПиС. Партията на Качински загуби много гласове в полза на тези две формации.
За да бъдат върнати тези избиратели, Качински поведе партията си още по-надясно. През март той номинира ултраконсервативния католик и бивш министър на образованието и науката Пшемислав Чарнек за водещ кандидат на парламентарните избори догодина. Моравецки и последователите му окачествиха този ход като фундаментална грешка.
„Право и справедливост“ е една от двете най-успешни политически партии след 1989 г., отбелязва в. „Гардиън“. Партията беше на власт от 2005 до 2007 и от 2015 до 2023 г., като нейни кандидати са спечелили четири от осем президентски избори.
Британското издание припомня, че макар да загуби от проевропейската коалиция на бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск на изборите през 2023 г., ПиС си остана най-голямата партия в полския парламент. Това обаче може да се промени след разкола в партията.
До разцеплението в ПиС се стигна след месеци на все по-остри разногласия в основната опозиционна партия на Полша, обобщава „Гардиън“.
Въпросът на следващите парламентарни избори догодина вече няма да бъде кой ще спечели най-много гласове, а кой ще може да превърне гласовете си в управление, посочва журналистът Стюарт Доуъл в статия за англоезичната версия на сайта на полската национална телевизия. Доуъл е специалист по Полша, Централна и Източна Европа.