Разривът между Санчес и Тръмп се задълбочава

Испанският премиер Педро Санчес днес приключва четвъртото си посещение за малко повече от три години в Китай - втората по големина икономика в света - докато Испания се стреми да засили политическите и търговските си връзки с Пекин, предаде Асошиейтед прес.
Посещението му се проведе в сложен геополитически момент, когато европейските лидери се опитват да повлияят за прекратяване на американско-израелската война в Иран, а отношенията на Испания със САЩ са обтегнати заради откритото несъгласие на Санчес с конфликта.
Ден преди срещата си с китайския президент Си Цзинпин в пекинския университет „Цинхуа“, испанският премиер призова Китай да поеме по-голяма роля в един многополюсен свят, „например, като настоява международното право да бъде зачитано и конфликтите в Ливан, Иран, Газа, Западния бряг и Украйна да бъдат прекратени“.
В политически план напоследък Испания се позиционира в Европа като един от най-гласовитите критици на военните действия на САЩ и Израел в Близкия изток. Испанското правителство преди няколко седмици обяви затваряне на въздушното пространство на страната за американски самолети, използвани във войната в Иран, както и отказ за достъп на САЩ до съвместно управляваните военни бази в Рота и Морон в Южна Испания.
Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес тогава заяви публично, че страната няма да разреши използването на базите за военни действия извън рамките на Устава на ООН.
„Испания се държа ужасно“, отговори на решението на Мадрид американският президент Доналд Тръмп, цитиран от британското издание „Интернешънъл бизнес таймс“. „Ще прекратим всякаква търговия с Испания. Не искаме да имаме нищо общо с нея“, добави той и потвърди, че е наредил на финансовия министър Скот Бесент да „прекрати всички отношения“ с Мадрид.
Въпреки това Санчес продължи с критиките срещу администрацията на Доналд Тръмп дори след обявяването на примирието между Вашингтон и Техеран, отбеляза американската телевизия Си Ен Би Си.
„Правителството на Испания няма да аплодира онези, които подпалиха света, само защото след това се появиха с кофа вода“, заяви испанският премиер и призова „дипломацията, международното право и мирът“ да надделеят.
Друга тема, предизвикала разрив между Тръмп и Санчес, са разходите на Испания за отбрана в рамките на НАТО. Американският президент посочи, че тя е „единствената страна, която не е съгласна да ги увеличи до 5% от БВП“. Мадрид предложи ниво от 2,1%, което Тръмп категорично отхвърли.
Реакциите на американските политици към позицията на Испания бяха бързи и предвидими, отбеляза „Форин полиси“ и припомни призива на сенатор Линдзи Греъм - дългогодишен поддръжник на американска интервенция срещу Иран - американските военни бази да бъдат изтеглени от Испания напълно. Засега Вашингтон не е изпълнил нито една от заплахите си, макар че американската десница ясно продължава да има апетит да „накаже“ Испания, пише изданието.
Въпреки подкрепата на избирателите, подходът на Санчес тревожи бизнеса и опозиционните политици в Испания, които се опасяват, че напрежението с американската администрация може да струва скъпо на страната, отбеляза азиатското издание „Стрейтс таймс“.
Координаторът за Азия и Тихоокеанския регион към Клуба на износителите и инвеститорите на Испания Рамон Гаскон Алонсо предупреди, че този фокус може допълнително да навреди на търговията, вече обременена от митата на Тръмп върху вноса от Европейския съюз, и „да направи и без това нестабилната ни ситуация много по-лоша“.
„Съединените щати са водещият чуждестранен инвеститор в Испания“, каза той, и добави: „Имаме значителен обем търговия със САЩ в ключови за икономиката ни сектори.“
Въпреки разногласията за войната с Иран и отвъд нея Мадрид често върши по-добра работа в защитата на интересите на САЩ от самия Вашингтон, коментира за „Форин полиси“ Антонио Де Лоера-Бруст, директор по комуникациите на американския синдикат на селскостопанските работници „Юнайтед Фарм Уъркърс“.
Стратегическата позиция на САЩ и дипломатическата им репутация са увредени, докато Вашингтон се опитва да защити арабските си партньори в Залива и едновременно пренасочва военни ресурси, предназначени за защита на съюзниците в Източна Азия. Най-малко 13 американски военнослужещи са убити до момента в конфликта срещу Иран. Броят на жертвите в Близкия изток е значително по-висок: над две хиляди са убитите в Иран, около 1500 в Ливан и няколко десетки в Израел. В други държави в региона също има жертви.
„Всичките болка, смърт и икономически сътресения от последните седмици можеха да бъдат избегнати, ако Съединените щати бяха послушали Испания“, отбеляза Де Лоера-Бруст.
Той припомни също, че днес Съединените щати са „по-испанизирани“ от всякога, но отбеляза, че въпреки общата история и култура, САЩ напоследък не са добър съюзник на Мадрид.
Част от противопоставянето на Санчес срещу войната в Иран се корени в опита на Испания от войната в Ирак, когато страната, под консервативното правителство на премиера Хосе Мария Аснар, се присъедини към коалицията, водена от САЩ, обяснява Де Лоера-Бруст. Между 2003 и 2004 г. 1300 испански войници бяха разположени в Ирак, оглавявайки испаноговоряща сила, която включваше и войски от Доминиканската република, Салвадор, Хондурас и Никарагуа.
Макар само 11 испански войници да бяха убити в Ирак, Испания претърпя далеч по-голяма трагедия след атентатите в Мадрид през 2004 г., извършени от ислямистки терористи. Испанската левица интерпретира атаките, при които загинаха 193 души, като ответна реакция за участието във войната в Ирак, докато много представители на десницата първоначално твърдяха, че атентатите са дело на баски сепаратисти.
Дни след атентата в Мадрид Испанската социалистическа работническа партия свали Аснар от власт на изборите през 2004 г. и бързо изтегли испанските войски от Ирак, което доведе до допълнителни изтегляния на испаноговорящи държави. В Ирак остана само Салвадор, което показа значителното влияние на Испания върху Латинска Америка. За Мадрид урокът е ясен: след като вече е била въвлечена в Ирак, тя е решена да избегне въвличане в Иран, пише „Форин полиси“.
В Европа позицията на Санчес срещу войната на Тръмп също се откроява рязко сред много други съюзници на САЩ, които възприеха по-предпазливи позиции.
Великобритания, чиито въздушни бази в Кипър и Диего Гарсия бяха атакувани, позволи на САЩ да провеждат така наречените „защитни“ операции от британски бази. Франция също прехвърли военноморски сили от Балтийско море към Средиземно море.
Германия първоначално също предостави силна реторична подкрепа за американските и израелските удари срещу Иран, като канцлерът Фридрих Мерц заяви, че международното право не се прилага за Иран. По-късно Берлин частично промени позицията си, след като министърът на отбраната Борис Писториус изключи германско участие във военни действия за повторно отваряне на Ормузкия проток.
Германски официални лица заявиха, че възприемат конфронтационната позиция на испанския премиер като насочена към вътрешна публика и като непродуктивна за запазване на единството в НАТО. Германия също е критична към отказа на Испания да увеличи военните си разходи в синхрон с останалите членове на алианса.
„Не съм съгласен със Санчес, защото той има визия за света, която е противоположна на моята. Той казва едно и после прави друго“, коментира и италианският вицепремиер Матео Салвини, цитиран от Ройтерс.
В отговор на критиките испанският министър-председател Педро Санчес призова в петък Европа „да мисли мащабно“ и не само да защитава интересите си, но и да се превърне в морален лидер в един все по-нестабилен свят.
„Предизвикателството пред Европа не е само да се превъоръжи, за да отговори на проблемите си със сигурността и отбраната, но и да се превъоръжи морално, така че да може да допринася за стабилно и мирно развитие по света“, заяви Санчес на форум, организиран от изданието „Политико“.
Премиерът подчерта, че в момент, когато САЩ се оттеглят от международното сътрудничество, Европа има задължението да поеме водеща роля. В този контекст Испания се стреми да се позиционира като пример, който останалите страни от ЕС да следват.
Докато призоваваше ЕС да укрепи отбраната си чрез общи проекти, като създаването на европейска армия, испанският лидер подчерта, че съюзът трябва да заеме твърди морални позиции на глобално ниво. В този контекст той заяви, че е необходимо Брюксел да замрази споразумението си за сътрудничество с Израел в знак на протест срещу „явното“ неспазване на международното право.
„Гражданите на Европа не искат техните лидери да си затварят очите или да се вглеждат единствено в себе си“, каза той. „Те искат ангажираност и търсене на решения на глобалните предизвикателства пред човечеството".